ГАЛОПИРАЩАТА ЖАБА

Наскоро усетих, че ми е скучнo (oтдавна не бях писала). Обзе ме неприятно самосъжаление и, като всяка самоуважаваща се ‘жаба’, се оправдах с липсата на вода – пресъхнало ми беше блатото, явно без да забележа… Причините за тази печална ситуация няма да изброявам - твърде тривиални са, а и фактът, че рядко пропускам да забележа малките подробности:

Поучителна история < < виж видеото !!!

(ние, жабите, се славим с това, че нямаме достойни конкуренти в лапането на мухи – от всякакъв калибър и независимо от скоростта!), всъщност не е от значение.

< линк към „Цветът на магията“ … По-важното в случая е, че моето униние беше прекъснато от нещо като плющене на криле – първо безшумно, като точица, на която не позволих да нарастне (поради тривиалните причини, споменати по-горе!), а после малко по малко точицата се оформи в нещо подобно на мъжко бомбе или шапка ( ококорих се: … не! не беше боа, глътнала слон!), докато най-накрая бомбето се превърна в… коруба! С шеметно пърхащи крачка на една забързана във въздуха костенурка!!?

Веднага се сетих за багажа, който търчи с многобройни крачета след притежателя си.

Обичам Тери Пратчет и необятната му фантазия: неговият велик  (или велика?) А’Туин още сърфира из космоса на net-a:                                                    линк към  „Фантастична светлина“ >

Ала нека все пак да продължим с историята…

“Приятелко, ти ли си – какви ги вършиш?”, изкваках изненадано.

“Чувствам се прекрасно и работя съзнателно в тази насока. Образовам се, мисля, чета, пиша. Полетях, както виждаш.”, усмихна се тя, кръжейки над главата ми.

Потърках очи с ципичките на плавниците си и унило отвърнах: “Блазе ти, че не мислиш за финанси! Сигурно и в любовта ти върви, а мен ме гони лека пролетна депресия …”

Тя отрони една люспа от корубата си: “Ето ти линк за един от блоговете ми … ако не съм ти давала: полетът на костенуркатa. Едва ли всичко ще ти е интересно, но може да ти помогне да гледаш по-ведро на живота.”

Голяма грешка (видео), Lyd! Застоят в пресъхналото блато така ми беше омръзнал, че след като се взрях по-отблизо в люспата от корубата, ме обзе едно ей такова настроение:

(видео) > Ще се ПРЪСНА от кеф!

След което – сами разбирате, щом една мъдра костенурка може да лети, значи и една не толкова мъдра жаба може да галопира (видео)… и се устремих с весели подскоци към ковача, за да ми вземе мярка за подкова (трябва да сме подковани за такова сериозно начинание като блогирането - в крайна сметка, ще ставам галопираща жаба!)

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за щастие, a после гласувай за костенурката!