КЪСМЕТЪТ НА КАЛИНКАТА

Докато се опитвах да проумея защо* видеоклипът Rioting and fires in Tibet не стартира в зададената към нов snap-браузер връзка от снимка на монаси в Покривът на света (накрая се принудих да махна линка), забелязах поредната новоизлюпена жълта калинка да пълзи по стената над офис-принтера - от онези, които считаме за ‘отровни’, макар да не съм чувала някой да се е споминал досега. Вече бях унищожила пет такива за седмицата, но на тази й се размина - случайно, разбира се: замислих се над правото й на съществуване… В крайна сметка не зависим ли всички от случайността, колкото и на сериозно да се взимаме? Обратите на съдбата винаги са неочаквани; както твърди Уди Алън в едноименния си филм, Match-point  не се бележи само с умения, нужен е преди всичко късмет …

Петте посестрими на насекомото унищожих не само защото бяха представители на вид, набеден за ‘отровен’ (не е достатъчно оправдание!), а най-вече заради това, че робувам на конвенционалната офис-хигиена. Що се отнася до определянето на дадена група или субект като опасни или неблагонадеждни (за кого?) - това е въпрос на гледна точка: както в природата, така и в цивилизацията… Доколкото си спомням от часовете по биология, калинките са полезни за растенията, тъй като се хранят с листни въшки. От друга страна, огромен рояк от калинки (и други летящи твари) вероятно би навредил на дадена екосистема… или поне на един паяк, както става в тази анимация: 

Калинка в Атака   < < виж видеото !!! 

(Митаче, липсваш ми! Ето тук е моментът за: “Защо-о-о няма радо-о-о-ст?)

Моля отбележете - труповете са само на ОФИЦИАЛНИТЕ преносители на зараза - мухите. Не вярвам на някой да му стане мъчно за муха. Най-малко пък на една подкована Галопираща жаба като мен! Все пак, щом природата се е погрижила да се възпроизвеждат в големи кличества, значи си имат своето полезно предназначение…

Ами ако не си полезен никому? Губиш ли правото си да съществуваш?

Последните нашественици в офиса - калинките, са си направили някакво люпило межу стената и бюрото, откъдето невъзмутимо се пръкват по няколко на ден, ала само една попада в полезрението ми, сякаш да ме предизвиква… Е, вече споменах, че ‘дървеният философ’ у мен надделя над хигиенните офис-норми: на Мис Отровна № 6 й се размина (освен ако жената, която чисти в офиса, не я смачка с палец един ден…).

Дали ако се беше появила популярната калинка на късмета, щях и нея да я унищожа?Знаеш поверието - щом червена калинка на черни точки кацне върху теб, остави я да пълзи до върха на пръстите ти, докато отлети. «Калинке-малинке, хвръкни и късмет ми донеси!» …може пък да се получи Чародейство и случайността да бъде предизвикана (Прощавай, Уди! Въпрос на гледна точка!)…

Трябва да призная: в детските ми години често се случваше червена калинка да кацне върху ръката ми. Днес по-гоямата част от живота си прекарвам на закрито (своего рода изгнаник…  Далай Лама сигурно би ме разбрал! ), но както се оказа, това не е пречка за калинките - явно и на закрито могат да се развъждат, макар и жълти. Като се замисля - всъщност радва ме това да имам покрив над главата си, уют и удобства… С възрастта, обаче, изглежда все по-малко вярвам в чудеса. Жалко, нали? Не за неизбежното настъпване на зрелостта - и то носи своите забавни моменти. Просто ми се иска отново да видя червена калинка…

Успокоява ме поне фактът, че все още има костенурки и охлюви!

*Личи ли, че това ми е първи опит с блог? … Май не се справям добре с wordpress ‘хелповете’… Вече няколко пъти се опитвам да кача видео, но не се получава… ПОМОЩ!

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!