Не мисля, че Екзюпери дава пример за избор, който е еднопосочен - розата не е ‘безгласна’ и не е ‘употребявана’ като ‘безгласна’ от принца. Може би само в началото, докато е била донесено отдругаде семенце, за което се е грижил, като е поел рисковете на това да не знае какво ще излезе от семето - можело е да стане боабаб… След разцъфването си, обаче, тя се страхува от тигри и настоява за защита, иска похлупак, преструва се на болна, ‘кашля’ с надеждата да предизвика угризения у принца - тоест, тя е активна именно по отношение на него, а не на някой друг…

От друга страна, грижите, положени за розата от принца са еднакви на усилията да се ‘опитоми’ лисицата и той схваща това - те с розата вече са си станали ‘необходими’ в уникалността на връзката си. Така че, той ‘опитомява’ лисицата, която сама го моли за това… и вместо да роптае, когато той си тръгва, на сбогуване тя му подарява своята ‘тайна’ - истински се вижда само със сърцето.
Защо ли? Защото тя самата печели от опитомяването - цвета на житото вече е друг и в нейният живот има ново усещане за вятъра в житата… Лисицата също прави своя избор.

Но самата метафора на принц, който опитомява роза, е показателна за другото, което казваш - че има един избиращ първо и това е принцът. Не е напълно симетрично отношението. Затова и принцът именно има възможността да опитомява и други, без това да нарушава връзката с розата. Но в живота, ако всеки един е и принц, и роза спрямо партньора си, възникват сложнотиите на отношенията. Някакси аз нямам нищо против един партньор да изследва мислено възможните си отношения с други, но когато стане немислено… вече имам против.

Не е нужно да си се вкопчил в нещо, за да ‘заблатееш’, нито е срамно да го направиш - всеки има своите разбирания и цели. Най-важно, според мен, си остава едно - да го споделиш (дори само за да те разберат!
Иначе за какво изобщо сме?