Христос Воскресе! (великденски метаморфози)

За Черупката и Съдържанието

След като поумувах малко, реших, че все пак не мога да пренебрегна великолепната традиция с размяната на яйца в чест на Възкресение по Великден, особено ако твърдя, че за мен този ритуал е символ на красивото и омагьосващо чародейство на метаморфозата…

Според църквата Мария-Магдалена (но не грешницата) първа поднесла яйце вместо друг, по-скъп (паричен) дар на император Тиберий, възвестявайки Възкресение Господне. Тиберие не й повярвал и заявил, че е невъзможно, така както туй, що е донесла, не би могло да стане червено. Тогава яйцето засияло в алено и така било положено началото на християнската традиция да се багрят яйца по Великден. Църквата отново си присвоява един чисто народен, макар и древен обичай – в Юдея е било традиция да се даряват яйца за рожден ден или за нова година…

Ето няколко снимки, с които искам да ви зарадвам и които ми доставиха наслада, каквато само душата лелее… Те доказват, че черупките също могат да имат свое самостоятелно живително съдържание, ако преминат през метаморфозата на изкуството… Така и храмът като черупка, в която се единяваме със себе си или с онова, що наричаме Господ, също може да се изпълни със съдържание - чрез катарзиса на покаянието и молитвата…

(благодаря на Дарето!)

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!

Mesmerized at Easter

… rainbow over the church bell-tower…

I wrote that several years ago, at night - in the town of  Shumen, Bulgaria. I was there for another Easter holiday. As we were climbing the cobbled street on our way to the church, I reminded Terry about the rainbow miracle of the previous Easter - just above the bell-tower. She replied „Well, you know what we say in Bulgaria: not every day is Easter… Though it is, today, we could never experience the same thing twice!“ Then it hapened. Again. I was so impressed that I could hardly fall asleep that night – I craved to share the moment with Alistair, whom I really loved and missed…

* * *

Easter Colours

(To Alistair)

Shumen – fresh and clean. And so welcoming!

Wet cobblestones – like fish-scales on the street.

A splash of glitter in the drizzle –

The cobblestones begin to gleam

In roof-tile red or mossy green…

Two shades of comfort.

Up the hill,

First rained-washed

Then twice rinsed in sun-rays,

Two silver patches block the sky:

A cross.

A dome.

The church.

So peaceful! All at once –

The crisp, resounding tune of chimes

In their golden glory!

It fades away to simple brass…

Within a lapse

Of windless time

There comes a sudden, muffled thud:

Thick drops of rain disturb the sunshine.

It goes – as quickly as it came…

We stand in silence.

Mesmerized.

Still gazing at the crystal sky

I simply wonder –

How

Could anyone describe

The rainbow

To a colourblind?…

Жабешки яйчица (великденски метаморфози)

… жабешки яйчица, попови лъжички, млади жабо-ларви…

… щастливи жабки…

Пролетните размисли на Ал и репликата му за щастието от настъпилата промяна ме накараха да се замисля над явлението метаморфоза – превръщането.

При жабките изглежда е най-истинска, защото преминават от воден към сухоземен начин на живот. Опашката на поповата лъжичка изчезва, хрилете се заменят с бели дробове, мозъкът и сетивата се променят, вегетарианството преминава в месоядство, развива се бинокуларно зрение. И цялото това превръщане се извършва благодарение на един хормон на щитовидната жлеза – тироксин. Това веднага ме навежда на мисълта за пролетта и хормоните – с цялото великолепие на една такава всеобща промяна…

Дали тази пролетна метаморфоза поне мъничко не преминава и в духовна промяна у хората? Да, обичаме всички сезони и се радваме, че все още тук присъстват и четирите, но все пак през пролетта животът някак си ‘кипва’ и настава едно такова, Великденско възкресяване. Снощи боядисахме и украсихме онези малки символи на метаморфозата и живота – яйцата. Този ритуал винаги ме е омагьосвал – подобно на прекрачването на прага на църква.

Хм, преминаване през вратата на храма – още една символика. Ставаме ли други в храма? Мисля, че поне аз – да. Блогерите имат своя храм – интернет. Дали виртуалното Аз на човек е въображаема представа за това какъв би искал да бъде или в тази своя проекция вече Е такъв? Сигурно затова ни влече тънката, но силна като наркотик нишка: медийната изява.

Спирам дотук и пожелавам на всички блогери поне няколко дни щастлива Великденска промяна – нека вместо с великденско яйце или картичка ви поздравя с това забавно видео:

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!

Интересни времена

  

Днес бил денят на книгата (не знаех, че има такъв :o ) - също като международният ден на жената, ха! Според мен всички дни са достойни да са дни на книгата и на жената . Иначе, по тази логика скоро може да обявим и ден на храната… Хм, кой знае, може и да има вече такъв…

Снощи дочетох Интересни времена на Тери Пратчет. Е, той не е Саполски или Кундера, нито Амели Нотомб ( на които Лид е фен ), но истински ме разсмива и в същото време ме кара да се замислям…

Книгата започнах да чета наскоро. По странно стечение на обстоятелствата (пак тази случайност а-ла-уди-алън!) още в началото Тери засяга две от любимите ми теми, които тъкмо бях споменала в коментари към Лид - ’ефекта на пеперудата’ и играта на Провидението… Отгоре на всичко (като по поръчка) действието се развива в Ахатовата Империята, с нейната Червена Армия и дворцови интриги за престола ( > Китай)… След като приключих, реших да напиша пост за заглавието на книгата, което има отнощение към днешната ситуация в Китай и реакцията на хората.

Ето какво казва Уикипедия за заглавието:

Дано живееш в интересни времена се счита за древна китайска поговорка или първото от три жестоки проклятия (другите две са: Дано привлечеш вниманието на властите и Дано намериш онова, което си търсиш), ала досега не е представен текст, който да претендира  за оригинал. Това подлага на съмнение истинския произход на фразата…

Една от теориите търси корените в друга поговорка: По-добре куче в мирни времена, отколкото човек в епоха на хаос, с китайски вариант:

寧為太平犬，不做亂世人

Aнглийският автор Ърнест Брама (Ernest Bramah – виж Уикипедия) я приписва на свой измислен герой – китайски разказвач на име Кай Лунг.

Книгата на цитатите (Yale Book of Quotations) представя поговорката в „Американско Общество и Межународното Право“ - том 33 от 1939 г. и твърди, че няма открит автентичен вариант на текста.

Единственото ‘доказателство’ за произхода на пословицата е дадено през 1939 година. Ф. Р. Кудерт (член на управителния съвет на Колумбийски университет) споменава във встъпителното си слово при откриване на “Академия на Политическата Наука“, че пословицата представлява китайско проклятие, цитирано в писмо от Остин Чембърлейн, брат на британския министър-председател Невил Чембърлейн. В писмото се споменава, че британски дипломат е чул проклятието в Китай.

Тери също се ‘заиграва’ със заглавието – в типичен за него стил. Любителите на Света на Диска ще открият и много други интересни моменти, но… нека те станат личен избор за всеки, решил да разлисти книжката.

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през ляво рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!

Virtually real

to my truly virtul friend Robert Birks – Old Chrome Riding, pc-fanatic gamer & never-aging hippie-like dreams-intruder

Rob -

a teardrop

that never wet

the corner

of my eye…

 

He

simply

left my pallet

dry.

 

Въображението – инструмент или генезис на интелекта?

Преди ден-два попаднах на Увод в насилието на Размисли – пост, който според мен е по-скоро увод в провокирането на човешката способност да изгражда перспективата на ‘гледна точка’ от различни ъгли. Почти по същото време попаднах и на деветте възгледа за иновацията в Най-готината бизнес дама на Nin и се запитах какво всъщност е въображението?

Въображението: въ-образ-яв-ане, пренареждане на образи, ключ към успеха на популярните нововъведения, механика на творчеството… ?

Според класическата психология съществува репродуктивно (повторно предизвикване на ’поява’ на образите) и продуктивно (нови комбинации от образи или техни елементи) въображение, a религиозните учения отъждествяват въображение и материя, внушавайки идеята за единствения абсолют извън съзнанието – бог.

Много ми допадна етюдът на Hammill и неговото заключение – въображението се нуждае от мислене, за да се получи като резултат творчество. Тоест, не-мислщите не биха били способни на творчество…

Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че е така .

„Въображението ни примирява с това, което не сме, а хуморът – с това, което сме“ – един доста популярен цитат в полза на тази чудесна статия, доказваща връзката смях<>въображение<>творчество и нейното нагледно измерение в новаторските за времето си платна на този средновековен творец – предшественик на Салвадор Дали:

Триптих „Градината на земните наслади“ – дясно пано

Йеронимус Бош

А ето и новаторското творчество на един по-модерен автор, който за мен е последовател на Бош в своя апел към въображение отвъд всички видове граници, включително тези, определени от понятията “долу“ и „горе“ и тяхното религиозно-морално измерение в опозицията “ад-рай“:

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!

The Red Rose and the Nightingale

… two silhouettes below the blossom…

‘Rosa Meditativa’ – Salvador Dali

To Natalie

(as I wrote on her birthday card a few years ago…)

Life is not a bed of roses –

We kiss the pain the minute we are born

And I am glad,

For, it’s the rose that causes

Much greater bane

When in your heart it stabs its thorn!

So did a nightingale once chirp, they say,

And singing its most precious song

It passed away…

The scarlet sweetness of its blood

Thus oozed onto the Rose’s bud

To keep in rain, in hail, in snow

The crimson beauty of its Glow…

Links to „The Nightingale and the Rose“ – a beautiful short story by Oscar Wilde:

Bulgarian: story

English: story

Spanish: story

Russian: story

French: story

Горски излет

Зелена полянка пред хижа Странджа

Наскоро бях на излет с приятели. Знам – звучи ужасно старомодно, но се оказа, че не сме единствените, които са предпочели подобен род ‘релаксация’ в топлия съботен следобед. Мнозина бяха вече там – играеха на федербал или волейбол, или просто се разхождаха в гората (видях и познати, които не очаквах да срещна на такова място). Пред възможността да почивам на дивана с книга в ръка или да гледам телевизия, определено си струваше да избера този вариант за прекарване на свободния ден (впрочем, нищо не би ми попречило да чета по корем върху одеяло, опънато по тревата на зелена полянка! ).

Става въпрос за планиската местност, където се намират хижа Странджа и хижа Божура - зона, която не бях посещавала досега. Може би ме впечатли заради това, че отдавна не се бях разхождала сред гора (от началото на Октомври’07). Просто пропуснах да посетя някой зимен курорт по време на новогодишните празници: така се случи, но не съжалявам - всичките ми съботи и недели бяха заети с лекторските часове в частното школо. Не е за пренебрегване и фактът, че бях с приятели, с които отдавна се канехме да направим поредния ‘пикник’… било то и само на чаша горещ чай, поръчан от наличния ресторант! Раздумките на чаша чай сред гората се оказаха много сладко нещо…

Мислех, че ще мога да поместя тук някои снимчици на животинки, които Венко направи с камерата на мобилния си телефон, но не ги получих (ще ги опиша)… Решението за излета беше толкова импулсивно, че забравихме да вземем фотоапарат. Какво засне Венко ли? Един майски бръмбар с лъскав черен кожух (как ли се наричат твърдите крила на насекомите?); едно цветно птиче, което чуруликаше с главата надолу върху ствола на дърво; едно дружелюбно, но гладно прасе, което нарекохме ‘Гошо’ – прасето беше с дълга русоляво-ръждива четина и се прояви като отявлен любител на бананови огризки; съквартирантката на Гошо – една сърна, която не прояви никакво желание да се запознава с нас – сигурно защото интуитивно усещаше, че съдбата и на двамата е да бъдат препарирани за декорация на луксозно-обзаведения ресторант на обновената хижа Божура… Лош късмет, какво да се прави! Само жабките от близкото блато останаха незаснети и крякаха необезпокоявано в отговор на горския птичи хор. (За моя Жабешка радост, все още не сме възприели навиците на онези европейци, които препоръчват консумация на жабешки бутчета .)

Е, Гошо и сърната ще се радват на живота си зад телената ограда – надявам се, поне докато траят Великденските пости… Най-странното беше, че в съседство имаше малко, кипро параклисче с много интересен двор: някой беше превърнал сухите стволове на отсечени дървета в красиви релефни икони, боядисани с цветни бои. Няколко от нас запалиха свещ, други си измиха лицата на чешмичката отвън… После седнахме на една от дървените пейки, които виждате горе на снимката и пихме чай преди да потеглим обратно мъм морето, а аз се опитвах да не забелязвам фасовете под единия край на масата… Нищо не биваше да развли приятното ми усещане от първия за тази година досег с гората!

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувй за костенурката!

Train-troping

… standstill… dash… destiny… destination…

 

Moving on

Here I am again –

Moving fast towards the unknown.

It’s so soothing,

that sensation on the train –

When you travel

for the sake of travelling…

            Expected by no-one…

            Feeling no pain…

            Looking for nothing…

I

Have all the time

Within this Universe

Just to myself!

 

Moving on…

… not scared to be alone.

 

Yet, it hurts a bit to realize:

No matter what you might be willing,

You can’t (actually) kill yourself

For the mere sake of…

   killing.