На кой му пука за рози и за карамелови бонбони!
Публикувано от Val на април 3, 2008
Най-после и в моя блог функцията copy-paste проработи при качване на видео!
(истинско Чародейство!)
ВИЖТЕ ТОВА УБИЙСТВЕНО РЕТРО-ПАРЧЕ
Просто шармантно, нали? … Ех, да беше се родил жабок този Чилентано, а той - италианец се пръкна! Това е - няма радост за мен, какво да се прави!
Гледах това видео и реших, че е време за някои разяснения относно моя милост:
Ако някой все още ме свързва с Принцесата-Жаба, да знае, че не съм от ‘омагьосаните’. Те горките са в чужда кожа и чакат някоя стрела да ги намери, та да могат най-после да се ‘превърнат’. Хич и не мисля да се превръщам – харесва ми да съм просто Галопираща жаба с един подкован плавник.
Освен това отдавна съм се превърнала от нищо и никаква попова лъжичка в жаба! 
Ненавиждам омагьосани или натурални принцеси, чиято главна цел да се ‘превърнат’ или да си намерят достоен жених със синя кръв и подобаващо богатство (иначе няма нищо лошо в брака, стига бракувания до теб да ти се нрави!).
Така че:
Aко все пак се решите да ме целунете някъде… не очаквайте да придобия неземна красота (имам си земна такава 
) или да си затворя голямата уста:
Скоби никога не съм носила, а и зъби не са ми необходими! Защо ли? 
Имам светкавичен език! Една подкована жаба като мен винаги ще каже ‘мармалад’ там където някой нетърпеливо чака да се присмее на артикулацията й на ‘конфитюр’. 
Пък и да не успея да се сетя за ‘мармалад’ – какво толкова, присмял се хърбел на щърбел – никой не се е родил перфектен, нито има шанс да стане такъв!
Сега на въпроса за стрелите, дето уж трябва да ме намерят като в онази приказка за Царкинята Жаба – и при мен идват много такива, някои Купидонови, други търсещи ахилесовата ми пета там, където ми е подковата… Познай кога ще ме уцелят в подковата - кога цъфнат налъмите!
Е, някои стрели ме подминават, други не. Смъртоносни засега е нямало! 
А и никак не ми допада идеята да съм жертва, в какъвто и да е аспект. Не прощавам на жертви, които искат непременно да си останат такива – било заради заблуда, било заради желание да се домогнат до криворазбраната ‘магия’ на оправданата саможертва. Такава не съществува – има просто глупав избор да си по-полезен на друг, а не на себе си, без това да ти е задължение. (Ако пък е задължение, то може да е само по роднинска линия, което си е чиста проба инстинктивна защита на собствената ти кръв!) Ето какво става с мечтите на някои заблудени жаби:
Не ми се свършва в устата на някой щъркел, пък дори ако това ми изпълни мечтата да летя! Какво бих направила с щъркелите ли? Ако чуете докрай песничката за Жаба Жабурана, ще разберете откъде са перата по шапките на жабките, като тази тук долу:
Струва си да видиш видеото!
Признавам – понякога задържам за известно време някои стрели – едни просто така, а други защото имат счупен връх, красиви пера или издълбано по дължината послание. Струва си да се изследват: Често излиза, че неслучайно са ме намерили: свързват ме с притежателя си и то само за да останем свързани… Обичам да посещавам тези мои приятели, когато е възможно.
Така че: внимавайте! Ако не ви стиска:
Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!
Публикувано в блато-чудновато | Tagged: Чилентано, жаба, чародейство | 4 Коментара »
