Въображението - инструмент или генезис на интелекта?

Преди ден-два попаднах на Увод в насилието на Размисли - пост, който според мен е по-скоро увод в провокирането на човешката способност да изгражда перспективата на ‘гледна точка’ от различни ъгли. Почти по същото време попаднах и на деветте възгледа за иновацията в Най-готината бизнес дама на Nin и се запитах какво всъщност е въображението?

Въображението: въ-образ-яв-ане, пренареждане на образи, ключ към успеха на популярните нововъведения, механика на творчеството… ?

Според класическата психология съществува репродуктивно (повторно предизвикване на ’поява’ на образите) и продуктивно (нови комбинации от образи или техни елементи) въображение, a религиозните учения отъждествяват въображение и материя, внушавайки идеята за единствения абсолют извън съзнанието - бог.

Много ми допадна етюдът на Hammill и неговото заключение - въображението се нуждае от мислене, за да се получи като резултат творчество. Тоест, не-мислщите не биха били способни на творчество…

Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че е така .

“Въображението ни примирява с това, което не сме, а хуморът - с това, което сме” - един доста популярен цитат в полза на тази чудесна статия, доказваща връзката смях<>въображение<>творчество и нейното нагледно измерение в новаторските за времето си платна на този средновековен творец - предшественик на Салвадор Дали:

Триптих “Градината на земните наслади” - дясно пано

Йеронимус Бош

А ето и новаторското творчество на един по-модерен автор, който за мен е последовател на Бош в своя апел към въображение отвъд всички видове граници, включително тези, определени от понятията ”долу” и “горе” и тяхното религиозно-морално измерение в опозицията ”ад-рай”:

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!