Въображението - инструмент или генезис на интелекта?
Публикувано от Val на април 18, 2008
Преди ден-два попаднах на Увод в насилието на Размисли - пост, който според мен е по-скоро увод в провокирането на човешката способност да изгражда перспективата на ‘гледна точка’ от различни ъгли. Почти по същото време попаднах и на деветте възгледа за иновацията в Най-готината бизнес дама на Nin и се запитах какво всъщност е въображението?
Въображението: въ-образ-яв-ане, пренареждане на образи, ключ към успеха на популярните нововъведения, механика на творчеството… ?
Според класическата психология съществува репродуктивно (повторно предизвикване на ’поява’ на образите) и продуктивно (нови комбинации от образи или техни елементи) въображение, a религиозните учения отъждествяват въображение и материя, внушавайки идеята за единствения абсолют извън съзнанието - бог.
Много ми допадна етюдът на Hammill и неговото заключение - въображението се нуждае от мислене, за да се получи като резултат творчество. Тоест, не-мислщите не биха били способни на творчество…
Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че е така . 
“Въображението ни примирява с това, което не сме, а хуморът - с това, което сме” - един доста популярен цитат в полза на тази чудесна статия, доказваща връзката смях<>въображение<>творчество и нейното нагледно измерение в новаторските за времето си платна на този средновековен творец - предшественик на Салвадор Дали:
Триптих “Градината на земните наслади” - дясно пано
А ето и новаторското творчество на един по-модерен автор, който за мен е последовател на Бош в своя апел към въображение отвъд всички видове граници, включително тези, определени от понятията ”долу” и “горе” и тяхното религиозно-морално измерение в опозицията ”ад-рай”:
Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката! 
април 18, 2008 at 6:38 pm
Мда…
Или влизане в образи.
А къде се учи мислене?
Трябва да направим дружинка на учителите-ренегати
април 21, 2008 at 12:12 pm
Ха-хааа! Добре казано, Размисли! Колкото до това къде се учи мислене - май всеки е на ‘индивидуален план’
април 23, 2008 at 8:46 pm
Много ми харесва как комбинираш, предлагаш различни гледни точки от други блогове и даваш същевременно и своята. По принцип не съм в този запис.
Относно темата, мисленето не е задължително да поражда въображение.
Учителите сме ние, ако се осмелим да се поддадем на любопитството си, ама не онова - търсещо пикантното.
април 23, 2008 at 9:21 pm
Мисля, че е важно и научаването на мислене. Разбира се, винаги ще има самородни таланти, но помислете колко много се отличава всяка епоха именно по начина си на мислене - не само логическите операции, но и възможностите, които се дават на човек да проучва света около себе си. Мисловните категории и стъпки. А това вече зависи не от някакви природни дадености, а от стереотипите на културата.
Освен това помислете и какво става с хората, които на една определена възраст засядат във възгледите си… Ако тези възгледи са създадени от училището, възрастта е още по-малка.
април 23, 2008 at 10:04 pm
Съгласен за научаването на мислене. Имал съм преподаватели, които са ме научили на повече от преподавания материал. Обаче, зависи и какъв е човека отсреща, не е нужно да е самороден талант, но някои така яко са се окопали в стереотипите си или неефективни и нерационални убеждения, че е невъзможно да бъдат научени. Нещо подобно на следващия цитат имам предвид, но в някои отношения - не толкова изискващо.
“I do not enlighten those who are not eager to learn, nor arouse those who are not anxious to give an explanation themselves. If I have presented one corner of the square and they cannot come back to me with the other three, I should not go over the points again.”
Confucius
април 24, 2008 at 12:11 pm
Благодаря, Nin! Така е - не мисленето е генезис на въображение, а обратно - въображението поражда нагледно-образно или дори асоциативно мислене… или пък е ‘ползвано’ като инструмент от ‘мислещите’ творци.
- това, разбира се, не е строго-научна, а моя мисъл.
Благодаря, Размисли! Наистина трябва някой да ‘учи’ на мислене, т.е. да развива въображението и да разбива стереотипите - като теб!
Индивидуалния план включва ролята на преподаващия - донякъде. Nin правилно отбелязва - когато сами влезем в ролята на ‘учители’, вече сме способен да наредим puzzle-а, но едни го правят по-лесно, други по-бавно, трети - отричайки ролята на обучаващия (и все опак дори те го правят).
Във втората част на цитата Конфуций донякъде отрича силата на постоянството, която пък Старецът в “Старецът и морето” на Хемигуей утвърждава като полезен фактор за постигане на мечтата… (а нашата мечта в случая е да се научим и да учим другите как да мислят, нали?)