Mesmerized at Easter

… rainbow over the church bell-tower…

I wrote that several years ago, at night - in the town of  Shumen, Bulgaria. I was there for another Easter holiday. As we were climbing the cobbled street on our way to the church, I reminded Terry about the rainbow miracle of the previous Easter - just above the bell-tower. She replied „Well, you know what we say in Bulgaria: not every day is Easter… Though it is, today, we could never experience the same thing twice!“ Then it hapened. Again. I was so impressed that I could hardly fall asleep that night – I craved to share the moment with Alistair, whom I really loved and missed…

* * *

Easter Colours

(To Alistair)

Shumen – fresh and clean. And so welcoming!

Wet cobblestones – like fish-scales on the street.

A splash of glitter in the drizzle –

The cobblestones begin to gleam

In roof-tile red or mossy green…

Two shades of comfort.

Up the hill,

First rained-washed

Then twice rinsed in sun-rays,

Two silver patches block the sky:

A cross.

A dome.

The church.

So peaceful! All at once –

The crisp, resounding tune of chimes

In their golden glory!

It fades away to simple brass…

Within a lapse

Of windless time

There comes a sudden, muffled thud:

Thick drops of rain disturb the sunshine.

It goes – as quickly as it came…

We stand in silence.

Mesmerized.

Still gazing at the crystal sky

I simply wonder –

How

Could anyone describe

The rainbow

To a colourblind?…

Жабешки яйчица (великденски метаморфози)

… жабешки яйчица, попови лъжички, млади жабо-ларви…

… щастливи жабки…

Пролетните размисли на Ал и репликата му за щастието от настъпилата промяна ме накараха да се замисля над явлението метаморфоза – превръщането.

При жабките изглежда е най-истинска, защото преминават от воден към сухоземен начин на живот. Опашката на поповата лъжичка изчезва, хрилете се заменят с бели дробове, мозъкът и сетивата се променят, вегетарианството преминава в месоядство, развива се бинокуларно зрение. И цялото това превръщане се извършва благодарение на един хормон на щитовидната жлеза – тироксин. Това веднага ме навежда на мисълта за пролетта и хормоните – с цялото великолепие на една такава всеобща промяна…

Дали тази пролетна метаморфоза поне мъничко не преминава и в духовна промяна у хората? Да, обичаме всички сезони и се радваме, че все още тук присъстват и четирите, но все пак през пролетта животът някак си ‘кипва’ и настава едно такова, Великденско възкресяване. Снощи боядисахме и украсихме онези малки символи на метаморфозата и живота – яйцата. Този ритуал винаги ме е омагьосвал – подобно на прекрачването на прага на църква.

Хм, преминаване през вратата на храма – още една символика. Ставаме ли други в храма? Мисля, че поне аз – да. Блогерите имат своя храм – интернет. Дали виртуалното Аз на човек е въображаема представа за това какъв би искал да бъде или в тази своя проекция вече Е такъв? Сигурно затова ни влече тънката, но силна като наркотик нишка: медийната изява.

Спирам дотук и пожелавам на всички блогери поне няколко дни щастлива Великденска промяна – нека вместо с великденско яйце или картичка ви поздравя с това забавно видео:

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!