Жабешки яйчица (великденски метаморфози)
Публикувано от Val на април 25, 2008



… жабешки яйчица, попови лъжички, млади жабо-ларви…

… щастливи жабки…
Пролетните размисли на Ал и репликата му за щастието от настъпилата промяна ме накараха да се замисля над явлението метаморфоза - превръщането.
При жабките изглежда е най-истинска, защото преминават от воден към сухоземен начин на живот. Опашката на поповата лъжичка изчезва, хрилете се заменят с бели дробове, мозъкът и сетивата се променят, вегетарианството преминава в месоядство, развива се бинокуларно зрение. И цялото това превръщане се извършва благодарение на един хормон на щитовидната жлеза - тироксин. Това веднага ме навежда на мисълта за пролетта и хормоните - с цялото великолепие на една такава всеобща промяна…
Дали тази пролетна метаморфоза поне мъничко не преминава и в духовна промяна у хората? Да, обичаме всички сезони и се радваме, че все още тук присъстват и четирите, но все пак през пролетта животът някак си ‘кипва’ и настава едно такова, Великденско възкресяване. Снощи боядисахме и украсихме онези малки символи на метаморфозата и живота - яйцата. Този ритуал винаги ме е омагьосвал - подобно на прекрачването на прага на църква.
Хм, преминаване през вратата на храма - още една символика. Ставаме ли други в храма? Мисля, че поне аз - да. Блогерите имат своя храм - интернет. Дали виртуалното Аз на човек е въображаема представа за това какъв би искал да бъде или в тази своя проекция вече Е такъв? Сигурно затова ни влече тънката, но силна като наркотик нишка: медийната изява.
Спирам дотук и пожелавам на всички блогери поне няколко дни щастлива Великденска промяна
- нека вместо с великденско яйце или картичка ви поздравя с това забавно видео:
Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!



април 29, 2008 at 6:25 pm
Хубава метафора…
Определено природата ни променя циклично, както жабите - през пролетта и есента косата пада по-интензивно дори и козината ни се сменя
Може би ритуалите, също като в случая с църквата, са един вид вторични инстинкти, които задвижват промени, дори и на хормонално ниво. Особено в православната църква, където посещението е цяла синестезиа въздействащо на всички сетива.
А ето и друг вид яйца (иранска традиция за писани такива):
http://www.flickr.com/photos/alirezanajafian/111546011/
април 30, 2008 at 10:51 am
Сърдечно благодаря за чудесния линк и много точното резюме относно ритуалите - това имах предвид! Завиждам ти за добрия изказ понякога, но само благородно!