Горски излет

Зелена полянка пред хижа Странджа

Наскоро бях на излет с приятели. Знам - звучи ужасно старомодно, но се оказа, че не сме единствените, които са предпочели подобен род ‘релаксация’ в топлия съботен следобед. Мнозина бяха вече там - играеха на федербал или волейбол, или просто се разхождаха в гората (видях и познати, които не очаквах да срещна на такова място). Пред възможността да почивам на дивана с книга в ръка или да гледам телевизия, определено си струваше да избера този вариант за прекарване на свободния ден (впрочем, нищо не би ми попречило да чета по корем върху одеяло, опънато по тревата на зелена полянка! ).

Става въпрос за планиската местност, където се намират хижа Странджа и хижа Божура - зона, която не бях посещавала досега. Може би ме впечатли заради това, че отдавна не се бях разхождала сред гора (от началото на Октомври’07). Просто пропуснах да посетя някой зимен курорт по време на новогодишните празници: така се случи, но не съжалявам - всичките ми съботи и недели бяха заети с лекторските часове в частното школо. Не е за пренебрегване и фактът, че бях с приятели, с които отдавна се канехме да направим поредния ‘пикник’… било то и само на чаша горещ чай, поръчан от наличния ресторант!  Раздумките на чаша чай сред гората се оказаха много сладко нещо…

Мислех, че ще мога да поместя тук някои снимчици на животинки, които Венко направи с камерата на мобилния си телефон, но не ги получих (ще ги опиша)… Решението за излета беше толкова импулсивно, че забравихме да вземем фотоапарат. Какво засне Венко ли? Един майски бръмбар с лъскав черен кожух (как ли се наричат твърдите крила на насекомите?); едно цветно птиче, което чуруликаше с главата надолу върху ствола на дърво; едно дружелюбно, но гладно прасе, което нарекохме ‘Гошо’ - прасето беше с дълга русоляво-ръждива четина и се прояви като отявлен любител на бананови огризки; съквартирантката на Гошо - една сърна, която не прояви никакво желание да се запознава с нас - сигурно защото интуитивно усещаше, че съдбата и на двамата е да бъдат препарирани за декорация на луксозно-обзаведения ресторант на обновената хижа Божура… Лош късмет, какво да се прави! Само жабките от близкото блато останаха незаснети и крякаха необезпокоявано в отговор на горския птичи хор. (За моя Жабешка радост, все още не сме възприели навиците на онези европейци, които препоръчват консумация на жабешки бутчета .)

Е, Гошо и сърната ще се радват на живота си зад телената ограда - надявам се, поне докато траят Великденските пости… Най-странното беше, че в съседство имаше малко, кипро параклисче с много интересен двор: някой беше превърнал сухите стволове на отсечени дървета в красиви релефни икони, боядисани с цветни бои. Няколко от нас запалиха свещ, други си измиха лицата на чешмичката отвън… После седнахме на една от дървените пейки, които виждате горе на снимката и пихме чай преди да потеглим обратно мъм морето, а аз се опитвах да не забелязвам фасовете под единия край на масата… Нищо не биваше да развли приятното ми усещане от първия за тази година досег с гората!

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувй за костенурката!

Train-troping

… standstill… dash… destiny… destination…

 

Moving on

Here I am again –

Moving fast towards the unknown.

It’s so soothing,

that sensation on the train –

When you travel

for the sake of travelling…

            Expected by no-one…

            Feeling no pain…

            Looking for nothing…

I

Have all the time

Within this Universe

Just to myself!

 

Moving on…

… not scared to be alone.

 

Yet, it hurts a bit to realize:

No matter what you might be willing,

You can’t (actually) kill yourself

For the mere sake of…

   killing.

 

Даскалуването като забавление

 

Напоследък взех да разсъждавам над възможностите на ‘блог-занаята’ в обучението по чужди езици… Дали ще е удачно да се провеждат ‘интерблогер’ сесии: напрмер ’текст-обновяване + натрупване’ - на минимум 3 езика (за начинаещи), или пък (защо не?) курс по писане на есе на 2 езика, единият задължително български? Не знам колко от блогерите владеят чужд език - сигурно може да се направи статистика… Просто подхвърлям една от щурите си идеи за безплатното езиково обучение. Само като стимул за общуване, разбира се… Едва ли е необходимо входно ниво - желанието за комуникация и готовността да споделяш знанията си са достатъчни… Разбира се, най-леко ще се борави с латиница и кирилица, като най-потребяван вид скрипт. За мен би било полезно да разширя знания по френски или немски, да развия по-добри писмени умения на руски, или да започна като начинаеща с испански или италиански… В замяна мога да предложа перфектно ‘владеене’ на английски.

Преди повече от три години от елитен преподавател по езика на Албиона станах не по-малко елитен консултант в туристическото поприще, наречено ’пропърти мениджмънт с наемоотдаване’. В началото предизвикателството си заслужаваше - изискваше се  много енергия, творчество и логика. Напоследък отговорностите понамаляха (назначихме персонал ), ала предишният ми ентусиазъм изчезна - установих, че тук не съм научила кой знае какво и едва ли ще науча повече. Дори ми липсва желание за служебни пътувания и фирмени партита. Впрочем, моите пътешествия почти винаги са били свързани по-скоро с образованието и личния ми живот, отколкото с работата. Късмет - какво да се прави, явно ми трябва повече от една подкова! Не съжалявам - продължавам да обикалям вътре в страната или зад граница. Странното е, че като преподавател май пътувах и се забавлявах повече… Като се замисля, едва ли е възможно да има скучно пътуване - поне не за мен, но това е друга тема!

И така, понеже ми липсваше живият контакт, който имах с най-различни и интересни личности, а също и необходимостта от творчески подход, какъвто напоследък не се усеща в нито една моя дейност, с радост приех поканата на бившите си работодатели да водя съботно-неделни курсове в ’елитното частно школо’.  Отново се забавлявах и то истински! Създадох и интересни контакти. Само като си помисля, че си смених професията, защото ми беше станала отчасти скучна… Сигурно се дължеше на факта, че благодарение на преподавателите школото придоби солиден имидж на благонадеждна институция, но на самите тях (т.е. дори на ‘елтините’ преподаватели  като мен ) все повече се гледаше като на електронни машинки за печалба - без нужното захранване с ‘електричество’! Колебанието ми за промяна на професията беше дълго - именно поради ясното съзнание за загубата на ценната възможност да създавам безброй нови контакти. За сметка на това хич не ми трябваше някакво размишление, когато ме поканиха за съботно-неделен лектор!

Сега отново си давам сметка, че ако се прави качествено, даскалуването може да бъде много забавно, както за обучаваните, така и за обучаващите… Стига да имаш достатъчна мотивация да го вършиш!

Та в този дух - някой да знае ‘перфектно’ френски, несмки, испански или италиански?

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!

Flickering Flame

Warming...

Facts & Con [Sequence]

We were. That’s all.

And just about enough

to let us Be.

Eternity:

Dry flowers on the wall.

Still, the fragrance of time…

A drop of wax,

an empty candlestick,

the flame is gone.

Yet, memories are flickering…

Were we?

Was that all?!

 

Вавилон и магията на общуването

 ‘Кулата на Вавилон’ - Питър Брьогел

“… И възгордя се човешкият род след потопа, и заприиждаха от изток хора в земята Сеннаар. И построиха град Вавилон и кула висока до небето, за да си създадът име и сила да придобият. И разгневи се Бог като видя, че човешкият род иска да се издигне високо - по високо от Него. И като се разгневи, смеси езика на хората, и те престанаха да се разбират един друг. И разпръсна се човешкият род по цялата земя… “

Извънредна новина – кумът с миризливите крачка беше в София! 

Не можех да пропусна този миг и се впуснах в бесен галоп, за да му дам по една мокра жабешка целувка върху всяко очило (за непросветените – според кума, който е от време оно си е един доста добре осведомен човек, ‘очила’ в единствено число би трябвало да е ‘очило’). Чудя се какво ли ще правя ако внезапно го прихванат мераците да си слага лещи! … 

Ех, куме мой любим, пак се найдохме с теб след толкова години в неведение! Жив и здрав да е вече зрелия Младоженец с неостаряващ беон дух и благ характер (Благойче, коригирах словосъчетанието, както виждаш! послепис: кумата), че продължава да ни събира, макар сигурно отдавна да се чуди с кой акъл навремето ни е канил да му ставаме кумове…

Ммм-даа, в какви ли не безразсъдства изпада човек в незрялата си възраст след края на тийнейджърството, само и само да покаже самостоятелност в решенията! Впрочем, някои така и не помъдряват – аз съм жив пример: и до ден днешен се радвам на блясък от свежа лудост в очите, особено лявото: виж ми аватара >   !

Младоженеца стоически ме понася всеки път, когато реша да го навестя – какво да се прaви, кума съм му, свързани сме во веки.

Но хайде стига съм плещила умопомрачително възторжени възклицания с неизменната удивителна в края – с две думи: весел уикенд! Както каза Младоженеца на Булката, когато решихме и нея да развеселим в 1 часа след полунощ: “Кумът дойде, ала злото не идва само - след него и Кумата се изтърси на гости! Както е тръгнало, да вземеш да дойдеш и ти!”

Засегнахме редица наболели обществени проблеми като: ‘Що е семитизъм, антисемитизъм и ционизъм и имат ли всичките те почва у нас’, ‘Нихилизма на българина към успеха на заможния германец и недоволството му от тази нация, чийто университет посещава или в чието общество се реализира, плюс проблема за загубата / афиширането на идентичността с родната култура’, ‘Анархо-примитивизма на племенния тип общество (за и против), плюс страшната напаст наречена цивилизация’, ‘Истинската същност на човешката природа и ключът към нея’, ‘Колко дълго можем да изтърпим гостите си’ и т.н. Излишно е да споменавaм, че дискусията беше в дух на съзидателна критика и много свеж и неподправен хумор, подплътен с ободряващи напитки. 

Реших, че си струва да споделя един виц, разказан от Кума по време на първата спомената по-горе тема за разговор:

Влак. Във влака пътуват: 1. две рускини (майка и дъщеря); 2. руснак; 3. германец; и 4. евреин. Минават през тунел (денем - не е нужно електричество, а и няма крушка). Чува се звучна целувка и още по-звучен шамар. Руснакът: “Хм, някой си падна по едната от нашите девочки, но не знае с какви жени си има работа!” Момичето: “Брей, харесаха мама, но тя е вярна на тате - отвърна с достойнство!” Майката: “Туй нашто малкото вече хваща окото, ама си знае цената - какъв шамар само отпра!” Немеца, в недоумение: ” Някой тук целуна някого, но защо на мен ми зашлевиха шамар, не разбрах!”. Моше - евреина, с хитро задоволство: “Ха! В следващия тунел пак ще си целуна китката и пак ще му зашлевя един!”

А сега един  съвет за всички, които вече са пукнали от скука, четейки горното: гледайте филма Вавилон с Брат Пит (Кума го гледа за първи път а аз за 4-ти): ще ви се ‘изясни’ положението с проблемите на модерното общество и моята искрена радост да прекарвам вечерите си с приятели до 6 сутринта …

(уебсайт с видео-откъси: линк под снимката)

“Вавилон”

 

Филм на мексиканския режисьор Алехандро Гонсалес Иняриту и постоянния му сценарист Гилермо Ариага. Завършек на трилогията с ”Любовта кучка” (Amores Perros) и “21 грама”.

 

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костекурката!

На кой му пука за рози и за карамелови бонбони!

Най-после и в моя блог функцията copy-paste проработи при качване на видео!

(истинско Чародейство!)

ВИЖТЕ ТОВА УБИЙСТВЕНО РЕТРО-ПАРЧЕ

Просто шармантно, нали? … Ех, да беше се родил жабок този Чилентано, а той - италианец се пръкна! Това е - няма радост за мен, какво да се прави!

Гледах това видео и реших, че е време за някои разяснения относно моя милост:

Ако някой все още ме свързва с Принцесата-Жаба, да знае, че не съм от ‘омагьосаните’. Те горките са в чужда кожа и чакат някоя стрела да ги намери, та да могат най-после да се ‘превърнат’. Хич и не мисля да се превръщам – харесва ми да съм просто Галопираща жаба с един подкован плавник.

Освен това отдавна съм се превърнала от нищо и никаква попова лъжичка в жаба! Ненавиждам омагьосани или натурални принцеси, чиято главна цел да се ‘превърнат’ или да си намерят достоен жених със синя кръв и подобаващо богатство (иначе няма нищо лошо в брака, стига бракувания до теб да ти се нрави!).

Така че:

Aко все пак се решите да ме целунете някъде… не очаквайте да придобия неземна красота (имам си земна такава ) или да си затворя голямата уста:

Скоби никога не съм носила, а и зъби не са ми необходими! Защо ли? 

Имам светкавичен език! Една подкована жаба като мен винаги ще каже ‘мармалад’  там където някой нетърпеливо чака да се присмее на артикулацията  й на ‘конфитюр’.

Пък и да не успея да се сетя за ‘мармалад’ – какво толкова, присмял се хърбел на щърбел – никой не се е родил перфектен, нито има шанс да стане такъв!

Сега на въпроса за стрелите, дето уж трябва да ме намерят като в онази приказка за Царкинята Жаба – и при мен идват много такива, някои Купидонови, други търсещи ахилесовата ми пета там, където ми е подковата… Познай кога ще ме уцелят в подковата - кога цъфнат налъмите!

Е, някои стрели ме подминават, други не. Смъртоносни засега е нямало! А и никак не ми допада идеята да съм жертва, в какъвто и да е аспект. Не прощавам на жертви, които искат непременно да си останат такива – било заради заблуда, било заради желание да се домогнат до криворазбраната ‘магия’ на оправданата саможертва. Такава не съществува – има просто глупав избор да си по-полезен на друг, а не на себе си, без това да ти е задължение. (Ако пък е задължение, то може да е само по роднинска линия, което си е чиста проба инстинктивна защита на собствената ти кръв!) Ето какво става с мечтите на някои заблудени жаби:

Не ми се свършва в устата на някой щъркел, пък дори ако това ми изпълни мечтата да летя! Какво бих направила с щъркелите ли? Ако чуете докрай песничката за Жаба Жабурана, ще разберете откъде са перата по шапките на жабките, като тази тук долу:

 

 Струва си да видиш видеото!

Признавам – понякога задържам за известно време някои стрели – едни просто така, а други защото имат счупен връх, красиви пера или издълбано по дължината послание. Струва си да се изследват: Често излиза, че неслучайно са ме намерили: свързват ме с притежателя си и то само за да останем свързани… Обичам да посещавам тези мои приятели, когато е възможно.

Така че: внимавайте! Ако не ви стиска:

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!  

Жабата качи видео!

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!