Благодаря, Благо!

Въпреки желанието ми, не успях да намеря време да ви поздравя по случай един от най-светлите за мен български празници - 24-ти май!

Затова сега ще си позволя да споделя с вас картичката, която получих от Благо - малдоженеца, чиято кума бях на времето. Благодаря, Благо!

Ако искаш да подкрепиш бългрския език, гласувай за Костенурката!

Хайку Жаба :)

изображението е връзка към сайта:

Само три реда (17 срички), а събира цялата красота на съзерцанието и предизвиква дълбоки размисли, като рисува магически картини… 

Преди около седмица някъде из коментарите в блога на Размисли се заканих да опитам да напиша хайку на японски. Мислех, че ще имам достатъчно време. Зарових се в Уикипедия и започнах да търся различни йероглифи и техните значения… Валяха идеи, опитвах се да ги подредя в нещо като тристишие, после коригирах… Все още опитвам  , макар да е рядко: не повече от половин час на всеки два-три дни. Когато съм готова, ще поместя сътвореното тук, в края на поста. Засега може да разгледате връзките + опитите за превод от английски… ако искате…

Уикипедия за хайку:

俳句  :  haiku  :  はいく

Haiku, a poem                                                Хайку - поема
five beats, then seven, then five,                     и стъпки пет, седем, пет.
ends as it began.                                            Край и начало.

* превод: жабата 

Класическо hokku (първоосновата за хайку) от Мацуо Башо:

富士  の  風         や  扇  に   のせて       江戸   土産

Фу-джи но ка-дзе      я у-ги  ни  но-ше-те       Е-до ми-я-ге

The wind of Mount Fuji                                        Вятър от Фуджи
I’ve brought on my fan!                                      на ветрило донесох!
A gift from Edo.                                                  Подарък от Едо.

* превод: жабата

Ето и най-популярното в Япония хайку на Башо:

古池    や            蛙     飛込む             水  の  音

фу-ру/и-ке  я     ка-уа-дзу  то-би-ко/му     ми-дзу  но  ото

Оld pond.                                                           Лениво блато.
А frog jumps.                                                     Ето - жабка подскочи.
Тhe sound of water.                                            Води разплиска.

* превод: жабата

йероглифът за ‘ике’ - блато

Красиво, нали?

БГ хайку клуб

Костенурка посети и сега гласувай ти!

Оff-ice hour в офиса

Уф, наслушах се  на какви ли не заповеди, съвети и нравоучения: как да живея, как да общувам, как да успея, как да изпълнявам или как да мисля ПО-ДОБРЕ. Стига ми толкова! Сега е моментът да си угодя някак… по жабешки.  

Слава богу, ако поискам, мога да се ‘уединявам’ и да се ‘себесъзерцавам’ и в най-плътната тълпа  - скривам се в гъста тръстика с милион папурови мъхчета и наблюдавам мехурчетата (прилагам техниката плъзгане off ледената повърхност - тъпа усмивка и кимане, игнориране на намеци, привидно пускане на sms… има безброй техники, но плъзгането ми е fave1 ). 

В офиса е още по-лесно… > сега съм със слушалки на главата и се опитвам да печатам по клавиатурата  с ритъма на James Brown и си отварям устата с ‘на-на-на’.

Мислех да си налея малко от наличното марково усики, което винаги пия БЕЗ ЛЕД (според мен е кощунство да се разваля вкуса на тази напитка!  ), но ще го направя след като свърши списъка с избраните music-tracks…

Жабешкото галопиране е като Crazy Frog шофиране без мотоциклет - установих, че няма никаква опасност при едно-две питиета .

Кубчета лед и без това май няма в хладилника… Така и не успяхме тук да ‘разчупим леда’  > затова всеки усвоява изкуството на пързаляне с кънки без сблъсъци и без да търсим хармония в посоката - въртим се в кръгове със собствена големина ‘по’ или ‘обратно’ на часовниковата стрелка…

На някои пък кубчетата им лед си отглеждат бодли:

Странно как, но леденият блок при нас си остава все така монолитен, хлъзгав и компактен - дори разните там драскотини се заскрежават отново и отново, а напоследък забелязвам натрупвания на разнообразни кристали… Даже в телефонните разговори. Пак с бодли. Това  е то ефекта на holding-а! Лапай мухи и не му мисли много…

Ако искаш да се поразхладиш, зарежи подковата и тичай към най близкия бар, а после се върни да гласуваш за костенурката!

Танцът на Саломе

Фламенко-вариант на “Танцът на седемте воала”:

 

снимката е връзка към видеото - изпълнение на Аида Гомес

Обещах на Ал/бинос и Размисли (блогрол долу вляво) да пиша за танца на Саломе, линк за който поставих в коментар към Ливанска кухня на Ал. > Там Размисли правилно отбелязва, че този танц (видеото ще видите тук на финала) няма връзка с Ливан, но аз някак си го отъждествявам с красивата природа на тази държава - арена на граждански войни… Кога ли ще посетя Ливан?

В библейската история Танцът на Седемте Воала е средство за въздействие и доказателство за силата на женската съблазън: подучена от майка си, пленителната Саломе танцува пред цар Ирод и го принуждава да й поднесе отрязаната глава на пророка Йоан Кръстител. Такова уж ‘възвисяващо’ женската красота и изкуството на танца тълкувание просто лишава Саломе, танца и понятието женственост от активна позиция. С типичната за църквата анатема над изкушението на плътта, религията принизява жената, красотата и изкуството до елементарна жертва на жаждата за мъст: майката на Саломе, заклеймена от пророка за влизането си в съюз на кръвосмешение с царя (брат на нейния съпруг), иска от дъщеря си да изпълни своя ‘дълг’…

> на жената открай време все е ‘забранено’ да изпитва чувства или да ги защитава… Хм, доколко може да е оправдана Иродиада в чувствата си, ако ги има, към цар Ирод? Дали Саломе е просто жертва и средство за отмъщение, или сама изпитва някакви чувства… към кого?

Оскар Уайлд

Оскар Уайлд - един от любимите ми писатели, пръв пресъздава ‘активната’ Саломе в своята единствена драма, писана на френски език в Париж, 1891 г. - първооснова за известната опера на Рихард Щраус. В неговата интерпретация Саломе се влюбва страстно в карсивия пророк, без да има надежда за взаимност. Тази неосъществима страст я кара да пожелае смъртта му. Очаквам с нетърпение да видя и един от любимите си актьори - Ал Пачино, в ролята на Ирод в “Саломе” по Оскар Уайлд:

(снимката е връзка към видеото)

Подобна гледна точка на ‘активната femme-fatale’ е дублирана, донякъде, и в образа на Мата Хари - известната пленителна шпионка, с която изкуството ‘стриптийз’ за първи (и май за последен) път действа в услуга на конспирацията… Само че при нея активността се явява в друг аспект > танцът като код за предавне на информация.

Въпреки това, жената-вамп или femme-fatale в образа на Уайлдовата Саломе и Мата Хари, няма как да не се преплита с femme-fragile или крехката жена, жертва на разюзданото в морален или политически аспект общество… Саломе и Мата Хари в крайна сметка умират вследствие на собствената си сила - женствеността, приложена като средство за въздействие…

Ето две поетични интерпретации на танца на Саломе :

мъжка       <    &    >       женска

ето и прекрасният танц на неизвестна за мен танцьорка, който всъщност ме вдъхнови за този пост:

(снимките са връзки към видео)

     

 Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!

Чимиджими-чамиджоми (приятели, варел и ягоди)

Заглавието едва ли ви говори нещо, ако не са ви попадали “Десет приключения на Лиско”, които аз лично открих (или те откриха мен) много отдавна, по време на лятната ваканция  в 4-ти клас… Тези поостарели ‘соц’ писания изглежда вълнуват и българи в чужбина. Ако решите да хвърлите 1 поглед на 10-те авантюри на нетрадиционния ‘соц’ герой Лиско, кликнете върху ‘покажи’ до ‘Съдържание’. Разгледайте Чими и Голямата награда, макар останалите 8 също да са интересни - за деца и за възрастни.

Отдавна мислех да жабософствам на темата за имената, приятелството, варелите и ягодите. Най-вече заради Чими, чието название претърпява модификация в Чимиджими-бръмбар-дръмбар-чамиджоми-чамбъл-чамбъл, благодарение на въображението на Лиско:

Тук е моментът да се извиня на Marsian, защото малко сбърках удълженото име на Чими в коментара по извънземната й позиция, наречена Жабешка утопия. Marsian е права донякъде - приликата ми с гадинката Чими е голяма, макар той да си е чисто български продукт, който не носи каска и очила на мотоциклетист като Crazy Frog, избран от мен за аватар!

Приличаме си в любопитството ни към щуротии, внезапното появяване и изчезване, навика да разчитаме на приятелите си за разни приключения (за Чими - вълнуващи проклетии!), но аз съвсем не съм толкова последователна в любимото за жабока действие: да дразни и ругае всички с обръщенията ‘глупаци’, ‘тикви’ и ‘тъпаци’ (макар за мнозина от съществуващите твари, човекът включително, светът да е пълен с такива…). освен това никога не бих крещяла, че кошницата с ягоди е САМО МОЯ и НЯМА ДА Я ДЕЛЯ, въпреки че намирам нещо по детски мило и практично в това поведение. 

Считам се за далеч по-щедра, откровена и единствена по рода си Подкована Галопираща Жаба (в това също си приличаме с Чими - и той не пропуска сгоден случай да се самоизтъкне! ), която ни най-малко не се страхува от щъркели, плашила, привидения и тем подобни ужасии, пред които жабокът Чими онемява и започва да ‘отстъпва назад’.

Чими, както ще разберете, е роден-да-бъде Проклетник и Жалващ-се, изпаднал-в-беда, но без да става досаден нито с едното, нито с другото. Постоянно се чуди каква проклетия да извърши и не търпи несподелени с него тайни.

Същевременно е единственият, който включва онова нещо, което другите наричат Черно Чудовище (обикновен касетофон!), а уникалното му име е причина да победят Щъркел-шарен-дългокрак-я-затракай-трака-трак и така да спечелят Голямата награда - огромна кошницата с ягоди.

И въпреки това, както се казва в началото на разказа Чими - едва ли има някакво значение:

Димби погледна небето и реши, че няма да вали. Когато нямаше какво да прави, Димби поглеждаше небето и се питаше: ще вали ли, или няма да вали; винаги си отговаряше, че няма да вали, но понякога валеше и въпреки туй - какво значение? Димби застана до варела, почака малко и погледна ръката си на онова място, където се носят часовниците. На ръката му нямаше часовник и въпреки туй - какво значение? Ето защо Димби се отдалечи от варела. Варелът стоеше изправен на…

Така се появява Чими, който освен че върши проклетии, често пада в дупки: най-вече в Дупката на Варела, от който все го измъкват преданите му приятели:

Обърнаха се. До тях стоеше Чими. “На кого се смеете бе, глупаци?” “На Завистта!”, отвърна Лиско. “Къде е тя?” “Под земята.” “Където й е мястото. Добре де, защо се смеете?” “Приятно ни е.” “Глупаци такива!” Чими ги наруга още няколко пъти и си тръгна, но се върна, наруга ги още веднъж и отново си тръгна, но се върна и каза: “Много шум вдигате, ей!… Защо вдигате такъв шум?” Той ги наруга допълнително и изчезна, без да се върне, като смяташе, че с това ще ги ядоса.

Ето какво му е мнението за известната Червена Шапчица:

“Ей, кресло!”, изскочи отнякъде Чими. “Какво?”, потърси го с поглед Червената шапчица. “Какво си се развикала?” “Оо, жабок!… Ела тук.” “Баба ти е жабок!… Аз съм Чимиджимичамиджоми!” Така каза Чими и изчезна.

Ето и мнението му за варелите:

Отнякъде изскочи Чими: “Защо викате?” “Това си е наша работа.” “Какво сте се развикали?” “Не е твоя работа!” “Аз си имам работа, но защо викате?…” “Върви си по пътя!” “Не оставяте народа да спи бе! Развикали сте се като… не знам какво!” “Не разбра ли, че викаме Лиско?” “Да, ама много викате!… Овикахте всичко!” Димби тръгна застрашително към жабока, като му каза решително и право в лицето: “Виж какво, махай се, защото…” “Добре де, ще се махна!… Извинявайте!” Чими се отдалечи малко и се обърна: “Ако ви чуя още веднъж…” “Какво?”, тръгна към него Домби. “Такова!”, направи крачка назад Чими. “Ще те напъхам във варела!”, каза Димби. “Да, ама аз ще си отида, да видим какво ще напъхаш във варела… Ще пъха във варела!… Така се пъха то!… Ще плаши с варела!… Мен - с варела!”

А ето какво правят някои човеци с варелите > > :

(снимката е връзка към видеото)

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!

Апетит към живот с опашка или просто живот…

Време е да взема отношение към ‘празните мисли’ на Лид с коментар тук, в Корубката. Малко ме притесниха тези нейни въпросителни, дори да са били риторични, в края на Това живот ли е? и Защо опашка?…

Аз нямам опашка - имах преди да се превърна в жаба, ама не от космици… Навремето завиждах на богато-окосмените същества, но в един момент разбрах, че всеки си е надарен по своему. Някои са черни, други са бели, но всеки (дори лишените от придобивките на цивилизацията) има своята уникална красота и е по своему ‘апетитен’  :

Tа тази, безкосмената ми опашка, се откъсна още когато се превръщах от попова лъжичка в жаба и това може само да ме радва, щото иначе щеше да ми се мотае в плавниците и да ми пречи. За сметка на това сега имам още по-изпъкнали очи и наблюдавам с интерес всичко наоколо, имам си и дробчета, с които да поемам силно въздух за поредното ‘кво-а-к, бре-ке-ке’ (за ужас или за радост на околните), като от време на време мятам светкавичен език към някоя и друга заблудена муха.

…. което, от гледна точка на окосмените, си е подобно на това да шаваш с опашка или да я връзваш и развързваш както и когато щеш - така или пропъждаш мухите, или размърдваш онова, сивото нещо, под опашката с ластика…  Хубаво е и от време на време веселия вятър да развее косата ти на свобода или да те понесе нанякъде:

или:

Така че - защо пък това да не е живот и защо да не е опашка, в крайна сметка? Животът е красив заради това - всеки да може да ползва всичките си природни дадености по начин, който би го накарал да се чувства свободен и щастлив, стига да не пречи много на околните…  Още повече - наличието на материаал за опашка позволява творчески подход и комбинации, които могат да доведат до ‘плитчици’, ‘раста’, ‘бобчета’, е дори и до вече старомодните ‘кок’ или ‘тупе’ (те носят съвсем друго послание, ако са върху главата на артистичен мъж, обаче…):

Нека бъдем каквито искаме да сме и да не насилваме останалите да са други!

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!

Боси (нима?) стъпки - грациозен прощъпулник…

Днес е последният ден на Puzzle - новият фестивал за съвременно изкуство, вероятно идващ на място на “театър в куфар”… За съжаление, успях да посетя само една изява и то благодарение на мой приятел, любител-фотограф (Thanks, Яни, обаждай се пак!), който ме покани, докато пътувах със служебната кола обратно към Бургас… Стигнах навреме, точно преди началото.

Гледах Егасимус Актрисите - авторски спектакъл на трио МиСтМа: Милена Станойевич, Стела Кръстева, Маргарита Петрова (доколкото разбирам от тази статия, чиято снимка използвах - дебютанти и дипломанти на Театрален департамент към НБУ).

Искрено се забавлявах - представлението ме грабна, или както казва любимият ми Мечо Пух: ‘откри ме’. Публиката беше оскъдна, но това не попречи на изпълнението. Момичетата поднесоха пъстра мозайка от монолози, разиграни с елементи на танц - опит за балет, гротескно-хиперболизирано диско, метъл, рап, пантомима, акробатика, и всичко това върху звуков фон от подчертано дишане с динамика, артикулация на шипящи консонанти или сонори, учестен и забавен речитатив без определен смисъл, акцент върху дадена дума и ритмика в движението на тялото. Резултатът - “хармония на слово, звук и движение”, целяща описание на техните мечти и житейски дилеми, примесени с исторически факти и театрални извадки, търсеща активен контакт със зрителя… Контакт определено постигнаха.

Използван беше един-единствен сценографичен елемент > 30 чифта разноцветни обувки: кондури, сандали, чехли, мокасини, мъжки, дамски,  бебешки, стари, модни, лачени, овехтели, прашни, ниски, тесни и дори… летящи към първия ред на публиката. Момичетата буквално ‘нахлузваха’ различни опбрази, съответстващи на различните чифтове обувки, като съзнателно или несъзнателно прилагаха известната английска игрословица: “if I were in your shoes…” (”ако бях на твое място..”). На финала останаха босоноги, истински, уверено и ясно заявяващи личния си избор на житейско поприще - актьорската магия.

Завидях им!

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!