Танцът на Саломе

Фламенко-вариант на “Танцът на седемте воала”:

 

снимката е връзка към видеото - изпълнение на Аида Гомес

Обещах на Ал/бинос и Размисли (блогрол долу вляво) да пиша за танца на Саломе, линк за който поставих в коментар към Ливанска кухня на Ал. > Там Размисли правилно отбелязва, че този танц (видеото ще видите тук на финала) няма връзка с Ливан, но аз някак си го отъждествявам с красивата природа на тази държава - арена на граждански войни… Кога ли ще посетя Ливан?

В библейската история Танцът на Седемте Воала е средство за въздействие и доказателство за силата на женската съблазън: подучена от майка си, пленителната Саломе танцува пред цар Ирод и го принуждава да й поднесе отрязаната глава на пророка Йоан Кръстител. Такова уж ‘възвисяващо’ женската красота и изкуството на танца тълкувание просто лишава Саломе, танца и понятието женственост от активна позиция. С типичната за църквата анатема над изкушението на плътта, религията принизява жената, красотата и изкуството до елементарна жертва на жаждата за мъст: майката на Саломе, заклеймена от пророка за влизането си в съюз на кръвосмешение с царя (брат на нейния съпруг), иска от дъщеря си да изпълни своя ‘дълг’…

> на жената открай време все е ‘забранено’ да изпитва чувства или да ги защитава… Хм, доколко може да е оправдана Иродиада в чувствата си, ако ги има, към цар Ирод? Дали Саломе е просто жертва и средство за отмъщение, или сама изпитва някакви чувства… към кого?

Оскар Уайлд

Оскар Уайлд - един от любимите ми писатели, пръв пресъздава ‘активната’ Саломе в своята единствена драма, писана на френски език в Париж, 1891 г. - първооснова за известната опера на Рихард Щраус. В неговата интерпретация Саломе се влюбва страстно в карсивия пророк, без да има надежда за взаимност. Тази неосъществима страст я кара да пожелае смъртта му. Очаквам с нетърпение да видя и един от любимите си актьори - Ал Пачино, в ролята на Ирод в “Саломе” по Оскар Уайлд:

(снимката е връзка към видеото)

Подобна гледна точка на ‘активната femme-fatale’ е дублирана, донякъде, и в образа на Мата Хари - известната пленителна шпионка, с която изкуството ‘стриптийз’ за първи (и май за последен) път действа в услуга на конспирацията… Само че при нея активността се явява в друг аспект > танцът като код за предавне на информация.

Въпреки това, жената-вамп или femme-fatale в образа на Уайлдовата Саломе и Мата Хари, няма как да не се преплита с femme-fragile или крехката жена, жертва на разюзданото в морален или политически аспект общество… Саломе и Мата Хари в крайна сметка умират вследствие на собствената си сила - женствеността, приложена като средство за въздействие…

Ето две поетични интерпретации на танца на Саломе :

мъжка       <    &    >       женска

ето и прекрасният танц на неизвестна за мен танцьорка, който всъщност ме вдъхнови за този пост:

(снимките са връзки към видео)

     

 Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!