Оff-ice hour в офиса

Уф, наслушах се  на какви ли не заповеди, съвети и нравоучения: как да живея, как да общувам, как да успея, как да изпълнявам или как да мисля ПО-ДОБРЕ. Стига ми толкова! Сега е моментът да си угодя някак… по жабешки.  

Слава богу, ако поискам, мога да се ‘уединявам’ и да се ‘себесъзерцавам’ и в най-плътната тълпа  - скривам се в гъста тръстика с милион папурови мъхчета и наблюдавам мехурчетата (прилагам техниката плъзгане off ледената повърхност - тъпа усмивка и кимане, игнориране на намеци, привидно пускане на sms… има безброй техники, но плъзгането ми е fave1 ). 

В офиса е още по-лесно… > сега съм със слушалки на главата и се опитвам да печатам по клавиатурата  с ритъма на James Brown и си отварям устата с ‘на-на-на’.

Мислех да си налея малко от наличното марково усики, което винаги пия БЕЗ ЛЕД (според мен е кощунство да се разваля вкуса на тази напитка!  ), но ще го направя след като свърши списъка с избраните music-tracks…

Жабешкото галопиране е като Crazy Frog шофиране без мотоциклет - установих, че няма никаква опасност при едно-две питиета .

Кубчета лед и без това май няма в хладилника… Така и не успяхме тук да ‘разчупим леда’  > затова всеки усвоява изкуството на пързаляне с кънки без сблъсъци и без да търсим хармония в посоката - въртим се в кръгове със собствена големина ‘по’ или ‘обратно’ на часовниковата стрелка…

На някои пък кубчетата им лед си отглеждат бодли:

Странно как, но леденият блок при нас си остава все така монолитен, хлъзгав и компактен - дори разните там драскотини се заскрежават отново и отново, а напоследък забелязвам натрупвания на разнообразни кристали… Даже в телефонните разговори. Пак с бодли. Това  е то ефекта на holding-а! Лапай мухи и не му мисли много…

Ако искаш да се поразхладиш, зарежи подковата и тичай към най близкия бар, а после се върни да гласуваш за костенурката!