Северна красота

Отварям днес пощата и намирам един куп ‘ледени’ снимки от Надя… Ах, тази Канада (или по-скоро: ах, тази наша планета!) – и при минусови температури е пленителна. Надя е щедър и широко-скроен човек - вярвам, че няма нищо против да споделя северната красота на канадския ивичест лед тук, в ‘подковата’.

Първата снимка прилича на гигантска близалка, потопена в океана. Подозирали ли сте някога, че в природата може да съществува естествено-цветен лед? Предполагам, че подобна гледка на живо е наистина изумителна… Снежнобялата зима в Бургас е рядкост – пухкавите снежинки бързо изчезват в кални следи, а ледът е сив и мръсен. Само клоните на дърветата и покривите на къщите съхраняват чистотата на бялото.

Оказва се, че цветовете на леда в океана са резултат от реакцията на снега в различни условия и се дължат на уникалното свойство на водата да съществува в три различни физични състояния, които могат да си взаимодействат. Като се замисля, ‘веществото на живота’ се съдържа във вид на течност в около 70% в човешкото тяло. За мен най-необяснимата биологична реакция си остават сълзите: винаги солени, независимо дали са предизвикани от радост или от тъга…

Ето и любопитните факти, предоставени в посланието на Надя:

Сините ивици се образуват при напълване на пукнатина в ледника с вода, която замръзва толкова бързо, че не остава време да се оформят балончета. (Хм, прозрачността винаги се асоциира със синьото; може би защото небето и водата имат този цвят за нашите очи…)

Някои айсберги ‘падат’ в океана и образуват на дъното си пласт замръзнала солена вода, която придава зелен цвят, ако е богата на  едноклетъчни водорасли. (Зеленият цвят е цветът на гората, пролетта  и живота…)

Кафяв, черен и жълт лед се получава вследствие на седимент, влачен при спускане на глетчер по земната кора към океана. (Сигурно и червени нюанси има: огън и подземни сили.)

Тук айсбергите приличат на късове бита сметана, със следа от извадена сламка в единия. Какво ли е на вкус айс-кафето в Канада? Още не съм наясно дали тази напитка трябва да се сервира топла или студена – вариантите в заведенията по плажа са много. За мен ‘айс’ в случая означава прохлада, но на кафето не приляга да е друго, освен горещо. Причудливите форми радват окото – и на гастронома, и на естета у мен.

Чудно нещо е естетическият усет – у някои е ръбат и твърд, като лед, у други – мек и плавен, като вода, а у трети – ефирен, като въздух. Формират го безброй фактори, но остава уникално-субективен за всеки човек…

Последната снимка ми стана любима. Напомня фантазията на Дали, магията на „Землемория“, чудния свят на Толкин и дремещите дракони от времето на Мерлин. Недосегаема и девствена красота.