Ида…

Ida Rentoul Outhwaite – unpublished illustration

 

За сетен път в безцветното

цветя насън открих.

Танцувахме тъй дълго.

 

Умората напук в дъжда умих

и музика дочух

да сипе тихомълком.

 

Прозорците затворих

без стъкла –

за вятъра пролуки.

 

Разроших мократа коса

през пръсти –

под капчука.

 

На ситен паяк от тавана

предложих свойто рамо –

за утеха.

 

„Здравей!” намигна той

и там остана

докато пих кафето.

 

Положих чело на ръка

и крак подвих под стола…

Неусетно.

 

Сънуваните чудеса

в стиха си да догоня

се зарекох.