silver horse-shoe

salvador dali’s „equestrian portrait of carmen bordiu-franco“, 1974

Silver horse-shoe

Whiteborn and my Soul

continue riding:

an eternal contest with the Time –

rivaled only

by eloquent Silence

locked inside the Desert’s mystic heart…

Sunny stream of Lightness passes through:

tickling sensation of my Mind

flirting with the heated sandy dunes…

Soul and Whiteborn vanish in a dash

leaving just a glimpse of

silver horse-shoe…

морето, морето…

любопитството – авантюризъм?

Знам, че е лудост, но не преставам да използвам вродената си склонност към любопитство като трамплин към почти наркотична зависимост от страстно влечение по нещо привидно ‘неприемливо’ и странно познато, ала задължително неясно – правя го с ентусиазъм, на който би завидял и най-ревностният фанатик… Трябва ли непременно да се срамувам от силата на въображението си и онази особена тръпка от предварително предвкусваното хедонистично усещане за живителна енергия, будеща и интелекта, и сетивата?

Прекрасно знам, че и при най-малък опит за реализация на влечението ‘треската’ може и да угасне мигновено… още по-лошо – може да пламне и да се превърне в мазохистично себеотрицание или социален и емоционалне проблем, да те направи outcast – жалък в очите на околните, но нали именно в това е красотата – да поемеш риска при подобна сила на самовнушението!

Да, страх винаги има, но той се преодолява лесно – помага безкрайно удобната за съзнанието формула, че рядко се случва блян да съвпадне с действителност. Особено ако има ситуация на преекспониране на ’обективното себеусещане’ (ха, що за термин сътворих!) върху… мечтата за самия себе си.

Не говоря само за сексуалното влечение като първооснова на всяко друго, макар то да е най-близко до ревностния фанатизъм. Подобна максима може да се приложи към амбицията за професионална реализация, към жаждата за слава във вид на творчески импулс и дори, ако щете – към брака и родителството, възприети като личностна реализация…

Винаги си позволявам да бленувам, ако ме грабне лудата страст – насладата от въображаемото! И без това е само в моята глава … поне докато не се реша на следващата стъпка.