вдъхновението

“Кажете ми: има ли художник, дори и сред най-уравновесените, в който да не се таи нещо шизофренично?… ” (Жан Кокто за Модилиани)

Лудостта на вдъхновението е състояние на влюбеност в Музата на изкуството и спохожда не само щастливци като Моди Чудака или Моцарт – всички могат да попаднат в хипнотичната му власт (дори пишещите и коментиращите в блог ). Резултатът при едни е гениален, при други - заслужаващ внимание, а при трети – посредствен. Не знам дали това се дължи на различен интензитет на импулса, ала със сигурност е замесена различна степен на талант.

Е, да, някои като Пикасо, например, по своя воля или просто заради общоприетите стандарти на ‘нормалното’, впрягат таланта си в ‘галещ’ егото (авто)маркетинг - лошо няма – и за търгуването се иска дарба, нали? А може би е необходим дори някакъв друг тип вдъхновение (нюх?), породено от стремеж към печалба… или просто изкушението да се възползваш от статута си на ‘гений’… Все пак силата на първичната искра, помиряваща човека с Абсолюта и пораждаща като резултат изкуство, е по-витална: там думите ‘конкуренция’ и ‘възвръщаемост’ просто нямат значение. В действителност, тази сила може да стане разрушителна – някои от любимците на Музата така и не успяват да съчетаят екстаза на творчеството с непосилната лекота на живота. Затова ‘треснатите’ от искрата често се поддават на различни пороци и губят усета си за самосъхранение. Печеливши (от гледна точка на успеха) се оказват, хм, някак си по-разумно талантливите (и късметлиите) в търговията – като Дж. Роулинг и Маколи Кълкин, например. Тези от ‘закваската’ на Модилиани и Моцарт, обаче, не се интерисуват от печалбата, а от самата игра… Подобно на хазартни натури, които минават направо към ‘ва банк’ и не чакат изхода от залагането: безпредметно е – тръпката е по-важна…

Равностойна е само любовта: проява на същата първична искра, макар обектът реално да е преходен и несъвършен – копие на Музата; подвластно на времето и атмосферните условия, ала гениално сътворено платно, в което неминуемо откриваме собствената си връзка с Абсолюта.