red flash

Днес е ред на червеното. Може довечера да се отбия при Румен във Вилата* на чаша червено. Ето вчерашната му сентенция в отговор на дъщеря му Ани, която му благодари за чудесния начин, по който бе приготвил стаята й – да я „посрещне“, както сам Румен се изрази, при завръщането й от София:

- Чудно нещо: родителите все очакват и искрено се радват, ако децата им ги надскочат, а децата пък все си мислят, че родителите им не са способни да надскочат себе си.

——————————————————————————

* вести от Вила Вилекула в Бургас: новината е за Деби > Румен (собственикът) си е направил ‘алпинеум’ в двора отзад; вчера не остана ред да надникна, но днес ми се ще да видя каменната градина и следите от гребло, които Ани каза, че харесва…

За ѣрен:

Вила Вилекула – фронтално (мазето е пъб, там ходим)

На снимката се вижда балкончето с входната врата на къщата, но отпред има двор със смокиня, бор и … забравих какво беше другото дърво + чемшир. Вратата към двора се вижда от Бродуей бара до ‘дупките’ на главната (където е офиса на М-тел и където беше Унисон-а).

Има дървени маси с пейки и стари китари по стените. На бара сядам обикновено – има дървен плот и високи столове.

Музиката не включва чалга, кухнята е… сносна. Пали се печка-камина и има климатик.

Обади се, ако искаш – може да се видим.

————————————————-

Ето филмче за вилата – 2009 година: