Публикувано от Val на януари 24, 2009
This entry was posted on януари 24, 2009 at 12:50 am and is filed under блато-чудновато.
Tagged: life, love. Можете да проследите всички отговори по тази публикация през RSS 2.0 поток.
Вие можете leave a response, или trackback от вашия блог.
вили каза
Ееееее, най-накрая! И само да не е уважителна причината, мисли му!
Хубава песен! Романтична!
Melody каза
Януарска тишина…Едно музикално ква_до..ква_ми..не чувам..?!:)
Вярно студ имаше,газ нямаше…ама една кваканица с айрян и сливова отлежала..би превърнала не една жабка в принцеса:))
Деби каза
Слънчице, и аз мисля, че ни позабрави… Явно късметите от баницата почнаха да се реализират. Което е чудесно извинение всъщност, но ще се радвам да ни изпееш ти лично нещичко от радост или от други подбуди;-)
A plus
Светла каза
Хахаха… кваканица с яйран е много яко!
Жабче, да не си в зимна ваканция?
Щото няма лошо да ни пееш, ама се надявам че всичко е наред…
Аз спя зимен сън, почти спя, по-скоро дремя и чакам да се пукне пролетта като заря
Детелина каза
Много нежна песничка
Наистина къде се загуби?
ѣрен каза
Мисииии!
deni4ero каза
прекрасно замечтано мерси, слънчице
astilar каза
Je l’aime moi non plus
Жабке, размечтах се-е-е-е-е!
Cet hiver « U Alone are worthy… каза
[...] Тази зима ми харесва. Дори и със студа. Дори и с калта. Песничката за слънцето на жабката ми напомня за нея.* Публикацията на [...]
размишльотини каза
Val каза
Амиии… слънцето си е слънце!
Ще блесна аз скоро, ама още не знам с какво…
Детелина каза
Хмм, ще почакаме, ще видим
Lady_Marmalade каза
Вал,
как може да ни изоставиш така.Подрастващото поколение имаме нужда от теб.Взех да зациклям и аз покрай сесията и изпитите,имам нужда от някоя твоя закачливо-разведряваща мъдрост
p.s:Маме,маме с тези айряни,ми намирисва на таратори,от там пък ми се привиждат черешки,пролет,Великден,козунаци,джапанки,плаж…..луга….охх защипа ми хахахха
Melody каза
Това е…генното инженерство нищо не струва пред генотипа български:))
Лейди Мармалайди..ти си доказателство за това..позна ми интимната ажгустовска мисъл оше през февруари:)))
Валентина….ах..Валентина..(първо исках да те препратя към Космоса,ама после се отказах и го изпях мелодично-баладично)
Чуствам се изоставена Ваще Поетично Виспчество!
И ква-диаболично..или ква-диалогично(засега май монологично)Ви напомням за реалното Ви присъствие във личното ми пространство!!!:)
Не ме карайте тази вечер да ходя сама на концерта на Мариана Попова!
Ако все пак усетите виртуалната ми молба на време-мястото на срещата ни е 9 ред в Операта( дамата със зеления гербер съм аз:))
spodeli каза
Старо но златно!