@ Светлата - наистина напомня парашут в океана - горко му на парашутиста!

След това ще трябва да ‘диалогизирам’ своето слово, за да заключа, че диалогът със себе си е чист монолог, защото говори един и същи образ.

После, разсъждавайки, ще преразкажа Платон и теб(както се преразказва словото на Лизий ), за да призная, че истинноста на заключенията в моя монолог се проявява чрез методите на беседването - разговора, пък бил той и със себе си - във влизането и излизането от проблематиката: чистото диалектическо изкуство, съпоставящо частта с цялото и същевременно - с разглеждането й в по-широк контекст, като всяка вътрешна за цялото част се визира във връзката й с цялия клас от този разред.

Също като Сократ, ще трябва да дам пример (разказа за щурците ) с нещо от живота - да речем, с шизофрениците - те всъщност диалогизират, говорейки от името на различните типове Аз, събрани в тяхната раздвоена личност.

Накрая, пак като Сократ, който дава пример и разсъждава над писаното слово, за да докаже, че последното е ораторско изкуство, което не търси истина, а цели да манипулира, и е по-низше от диалектическото такова, което е живо и възможно само в разговора, т.е – ‘в спора се ражда истината’. …
И все пак, Платон наистина ‘пише’ диалозите, а не ги говори – точно като нас в коментарите.

Да, знам, че Сократ може да бъде обвиняван в притворство - че всичко знае предварително, но съм по-склонна да прима гледната точка на професор Богданов – Сократ разсъждава, беседвайки:

„За да се осъществи това (промяната на гледната точка на Федър – т.е. да се ‘случи’ текста на диалога), е нужна още една гледна точка – тази на Сократ. Дали тя е монологичен носител на истина или се оформя в хода на беседването? По този въпрос се спори. Ако четем диалога трактатно, с интерес към методологическите пасажи в средната част, която се занимава със структурата на душата, т. е. ако четем с техниката на опозицията външна форма и съдържание, ще ни се стори, че Сократ се преструва пред Федър, а той го изслушва, но остава в крайна сметка непосветен във философията.

Ако обърнем обаче внимание на постепенното разширяване на темата и сложното контрапунктово отношение между по-едри и по-дребни единици на текста, на редуването на по-аналитични и по-синтетични пасажи, ако свържем разширяването на темата с етапите на промяната на говорещия Сократ, изразена и стилистично, т.е. ако повярваме на ефикасността на развилата се в текста вторична беседност, тя ще се окаже ниво на осъществяващия се текстов смисъл, който на свой ред ще продължи и в текста на нашето разбиране. В този случай Федър няма да е фигурант, нито Сократ хитруващ, който знае всичко предварително. Според този прочит второто слово на Сократ ще следва смислово от първото и ще е резултат от отчитането на натрупан опит.”

Иначе, описах 2006/2007, от началото (май някъде през февруари) на 2008 промених отношението си към работохолизма…