Къде отеква ‘ехото’ на коментарите?

Чудя се, какво може да направи интернет с ‘квакането’ ми из другите ‘блата’? (Ех, защо толкова ми допадат тези пусти раздумки? Все ми се струва, че сме по-истински в общуване чрез диалог…)

Осъзнах, че много от коментарите, които чета или пиша, имат вид на ‘мини’-пост… Съдържат нещо смислено и споделено. Описват настроение, гледна точка, опит или са просто свеж хумор. При това понякога отлично формулиран! Повечето са също толкова интересни, колкото и постовете на авторите си… Това е творчество, нали?

Улових се, че в коментарите си при Лид, Размисли, или в блоговете, които от време на време навестявам, разказвам истории и защитавам позиции, които са някак си свързани с темите, засегнати в ‘подковата’. Предполагам, че и другите имат такава нагласа, когато коментират.

Ще ми се, например, да мога да надзърна в мненията на Графа по различни постове, които той чете… Не мога да се отърва от натрапчивото усещане, че така бих разбрала повече за ‘коментатора’…

Смейте се, ако искате,  но още не съм наясно как се ‘абонира’ за коментари… Ама и аз съм един ‘блогер’! А уж се имам за подкована Галопираща жаба! Както и да е - абонирането най-вероятно означава, че аз самата ставам постоянен коментатор на даден блог… не знам!

Да споделите нещо по въпроса за ехото? Има ли начин да го ‘видим’ в нета?

(и да не забравите да гласувате за костенурката!  ) 

Какво му е доброто на ‘добрия’ вкус? (раздумка)

сайтове за лош вкус: музей на лошия вкус, лош вкус за музика, лош вкус за поезия, лош вкус за облекло, лош вкус за филми

“Що е лош вкус?”, пита Лид и отговаря: “ Всички неща, които принизяват и ограничават духа са проява на лош вкус.”

Всъщност, имаме ли право да определяме кое принизява и ограничава човешкия дух и ако да, не е ли това право на всеки, сам за себе си? Ако влечението по масовата комерсиална култура  на чалгата е лош вкус, кое определя добрия вкус като ‘добър’?

Чисто дуалистичното предположение би било, че добрият вкус трябва да е антипод на ‘масовата комерсиална култура’. Това звучи страшничко… Излиза, че усетът за естетически красивото е уникален и само гении биха имали, хм - привилягията да се радват, хм - на собствения си вкус… Дали пък  Хитлер не е бил естет, в крайна сметка? Обаче аз също си паднах по традиционното баварско облекло… Значи Хитлер не е никакъв гений!  > Hoo-ray!!!

Ама как да категоризирам сръчните ръце на циганка, плетяща възможно най-красивите кошници - нали е производство ‘на конвейр’ и все за продан? Или занаятът й няма нищо общо с естетиката? Как тoгава определих кошниците като красиви - само аз ли виждам у тях естетика?

Е, май ще трябва да призная, че добрят вкус не е Обратен на ‘комерсиалната култура’. Тогава? Сигурно е смесица от основни критерии, хем общоприети за валидни в разграничаването на красиво от грозно ( > ами то, така погледнато, добрият вкус си е масов, в крайна сметка!), хем проявлението им е чисто субективно и зависи изцяло от характера и личността на индивида.

Значи ли това, че доброто на добрия вкус е именно в индивидуалната му характеристика? Кой тогава ми дава право да определям чалгата като музика/култура, по-нискокачествена от пънка, хеви метъла, рапа или ранната Мадона? МТV се отличава от “Планета” по това, че предлага разнообразие от стилове, но възпитава ли ‘по-добър’ вкус?

Не понасям чалгата, харесвам Вивалди, ала си падам по Ред Хот Чили Пепърс. Това лош вкус ли е?

Не мога да забраня на някой да препочита нещо пред друго нещо… Не мисля, че днес едно дете може да бъде заключено в света на телевизия “Планета” - има масов достъп до информация чрез кабелна, интернет, мобилен, i-pod и т.н. Нещо повече - няма как да не общува с други малчугани, с баби, с учители, с каки и батковци, с масмедии - всички от които предлагат, е, може би не чак толкова ‘масови’, но все пак доста популярни алтернативи на ‘еталони на живот’.

Несъмнено, една от тях е тази на Лид - затова, гласувайте!

 >>>>>    P.S. Волен Сидеров не е чак толкоз популярен, колкото си мисли!

Даскалуването като забавление

 

Напоследък взех да разсъждавам над възможностите на ‘блог-занаята’ в обучението по чужди езици… Дали ще е удачно да се провеждат ‘интерблогер’ сесии: напрмер ’текст-обновяване + натрупване’ - на минимум 3 езика (за начинаещи), или пък (защо не?) курс по писане на есе на 2 езика, единият задължително български? Не знам колко от блогерите владеят чужд език - сигурно може да се направи статистика… Просто подхвърлям една от щурите си идеи за безплатното езиково обучение. Само като стимул за общуване, разбира се… Едва ли е необходимо входно ниво - желанието за комуникация и готовността да споделяш знанията си са достатъчни… Разбира се, най-леко ще се борави с латиница и кирилица, като най-потребяван вид скрипт. За мен би било полезно да разширя знания по френски или немски, да развия по-добри писмени умения на руски, или да започна като начинаеща с испански или италиански… В замяна мога да предложа перфектно ‘владеене’ на английски.

Преди повече от три години от елитен преподавател по езика на Албиона станах не по-малко елитен консултант в туристическото поприще, наречено ’пропърти мениджмънт с наемоотдаване’. В началото предизвикателството си заслужаваше - изискваше се  много енергия, творчество и логика. Напоследък отговорностите понамаляха (назначихме персонал ), ала предишният ми ентусиазъм изчезна - установих, че тук не съм научила кой знае какво и едва ли ще науча повече. Дори ми липсва желание за служебни пътувания и фирмени партита. Впрочем, моите пътешествия почти винаги са били свързани по-скоро с образованието и личния ми живот, отколкото с работата. Късмет - какво да се прави, явно ми трябва повече от една подкова! Не съжалявам - продължавам да обикалям вътре в страната или зад граница. Странното е, че като преподавател май пътувах и се забавлявах повече… Като се замисля, едва ли е възможно да има скучно пътуване - поне не за мен, но това е друга тема!

И така, понеже ми липсваше живият контакт, който имах с най-различни и интересни личности, а също и необходимостта от творчески подход, какъвто напоследък не се усеща в нито една моя дейност, с радост приех поканата на бившите си работодатели да водя съботно-неделни курсове в ’елитното частно школо’.  Отново се забавлявах и то истински! Създадох и интересни контакти. Само като си помисля, че си смених професията, защото ми беше станала отчасти скучна… Сигурно се дължеше на факта, че благодарение на преподавателите школото придоби солиден имидж на благонадеждна институция, но на самите тях (т.е. дори на ‘елтините’ преподаватели  като мен ) все повече се гледаше като на електронни машинки за печалба - без нужното захранване с ‘електричество’! Колебанието ми за промяна на професията беше дълго - именно поради ясното съзнание за загубата на ценната възможност да създавам безброй нови контакти. За сметка на това хич не ми трябваше някакво размишление, когато ме поканиха за съботно-неделен лектор!

Сега отново си давам сметка, че ако се прави качествено, даскалуването може да бъде много забавно, както за обучаваните, така и за обучаващите… Стига да имаш достатъчна мотивация да го вършиш!

Та в този дух - някой да знае ‘перфектно’ френски, несмки, испански или италиански?

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!

ОТКРИХ ТОПЛАТА ВОДА (уж съм жаба, ама ей-на!)

 

Преди два-три дни реши да се опитам да ‘открия под вола теле’ и взех, та открих и аз ‘топлата вода’! Естествено, нужни бяха следните размишления:

Чудех се дали това, с което се заех в последните седмици, не е подобно на участие в телевизионно шоу… Бях попитала Longalon  защо е толкова важна статистиката в блоговете. Още не съм на 100% сигурна в доводите си ‘за’ (макар вече и аз да прибавих очевиден counter), но се опитах да си отговоря сама, с риск да предизвикам смях.  

В ‘блогстването’, за разлика от участието в Мюзик Айдъл, има много ‘гласове’, кастинг не се провежда, журито е зад кадър, а класациите не предлагат зададен стил или сноп критерии за сравнение. Единственият начин за оцеляване е блогът и неговият автор да се харесват на широката публика (хм, отклонявам се, но: подобен ли е случаят с Иван? – да, но рейтигът му се отчита в SMS-и, а за тях се изисква повечко усилие отколкото гледане в екрана, а и не се знае какъв тип публика ги осигурява…). В net-а има свобода както на словото, така и на четящия, а статистиката просто отсява полезни автори като Костенурката (вярвам, ще се се съгласите – Lyd у мнозина е провокирала размисли или творчески импулс, аудиторията й е обширна и разнообразна, поне доколкото личи в коментарите…). Ей затова трябва да разбера как се слага тази иконка на топ-блог 24 класацията… 

Следва обаче един логичен въпрос – защо дори и на популярните блогери като Lyd им е необходимо участие в класации с гласуване? Та нали то губи смисъл, ако броят на посетителите е достатъчен критерий за полезността на това, което публикуват: статистиката отчита трафика във всеки блог и така дава представа за рейтинга му (макар, признавам – не знам точно как става, нито дали е възможно по друг начин да влизаш сам без log-on и да трупаш hits…). Гласуването просто повтаря рейтинга на статистиката, а той вече би трябвало да е известен… 

И все пак - топ-позиция в класацията (а тя може да е постоянна, месечна или за последните 24 часа) осигурява ‘печелене на трибуна’ пред онези, които още не са влизали в блога, следователно – повече посетители. Също като мен, мнозина читатели (блогери или не) съвсем логично предпочитат топ-сайтовете. Така че топ-позицията остава един от факторите, подпомагащи регистрирарнето на по-висок трафик, който на свой ред пък дава повече шансове да ‘гласуват’ за теб… Хитро, нали? Кой печели в случая? Аз, като един лаик в тази област, а и като прагматик също, се чудя дали не е интернет провайдера… Лошо няма! 

От друга страна, липсата на критерии принуждава блогерите, които целят пласиране на по-предни позиции, да предоставят все повече и най-различни категории, с цел да се харесат на различни посетители, или пък нарочно засягат гореща тема, с цел да бъдат открити в търсачките… Следва изводът, че по-неопитните блогери трябва да заложат точно на печеливши постове, за да имат шанс да прокарат нещо друго (независимо заслужава ли си това ‘друго’ или не)… А може и да греша – може ли мълвата в net-а е толкова светкавична, че да предизвика незабавна реакция у сподвижници? Хм, диалогичността и дискусията са приоритет на форум-ите и чатрум-ите, а блоговете малко изостават в това отношение… 

Колкото и да се опитвам да разбера дали пирончето, което последно ‘треснах’ – Poetry and me има място тук, в Подковата, май няма да успея… Тази категория определено губи връзка с блога и не знам защо я стартирах… Още повече, че първоначалната ми цел беше всеки, който посети Жабата, да стигне до Костенурката. Сега обаче ми се струва, че Lyd е много по-полезна на мен отколкото аз на нея!!

Е, ако сте стигнали дотук в четенето, ще прочетете и края, а там ви приканвам – гласувайте! 

Статистиката, гласуването и коментарите са това, което служи като коректив за блогера. 

Що се отнася до Poetry and me, засега ще оставя нещата така; поне докато имам ищах за ‘блогалопиране’ – засега го правя заради самото ‘защото ми е приятно’ и не преследвам други каузи, освен една – да следя какво ще стане с Костенурката, когато блоговете й ‘отеснеят’!!  Е, също и за следното: ‘to try my hand at writing’.

Все пак реших да си сложа статистика и календар – да си напомням откога блогствам и как ми се движи ‘ефекта’.

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!

ГАЛОПИРАЩАТА ЖАБА

 Наскоро усетих, че ми е скучнo (oтдавна не бях писала). Обзе ме неприятно самосъжаление и, като всяка самоуважаваща се ‘жаба’, се оправдах с липсата на вода - пресъхнало ми беше блатото, явно без да забележа… Причините за тази печална ситуация няма да изброявам - твърде тривиални са, а и фактът, че рядко пропускам да забележа малките подробности:

Поучителна история’  < < виж видеото !!!

(ние, жабите, се славим с това, че нямаме достойни конкуренти в лапането на мухи - от всякакъв калибър и независимо от скоростта!), всъщност не е от значение.

По-важното в случая е, че моето униние беше прекъснато от нещо като плющене на криле - първо безшумно, като точица, на която не позволих да нарастне достатъчно (поради тривиалните причини, споменати по-горе!), а после малко по малко точицата се оформи в нещо подобно на мъжко бомбе ( ококорих се: … не! не беше боа, глътнала слон!), докато най-накрая бомбето се превърна в… коруба! С шеметно пърхащи крачка на една забързана във въздуха костенурка!!?

(б.а. сетих се за багажа линк > , който търчи с многобройни крачета след притежателя си; обичам Тери Пратчет и необятната му фантазия: неговият велик А’Туин сърфира из космоса на netа линк >  )

но да продължим…

“Приятелко, ти ли си - какви ги вършиш?”, изкваках изненадано.

“Чувствам се прекрасно и работя съзнателно в тази насока. Образовам се, мисля, чета, пиша. Полетях, както виждаш.”, усмихна се тя, кръжейки над главата ми.

Потърках очи с ципичките на плавниците си и унило отвърнах: “Блазе ти, че не мислиш за финанси! Сигурно и в любовта ти върви, а мен ме гони лека пролетна депресия …”

Тя отрони една люспа от корубата си: “Ето ти линк за един от блоговете ми … ако не съм ти давала: полетът на костенуркатa. Едва ли всичко ще ти е интересно, но може да ти помогне да гледаш по-ведро на живота.”

Голяма грешка (видео), Lyd! Застоят в пресъхналото блато така ми беше омръзнал, че след като се взрях по-отблизо в люспата от корубата, ме обзе едно ей такова настроение:
 <<< (видео)  <<< Ще се ПРЪСНА от кеф!
След което - сами разбирате, щом една мъдра костенурка може да лети, значи и една не толкова мъдра жаба може да галопира (видео)… и се устремих с весели подскоци към ковача, за да ми вземе мярка за подкова (трябва да сме подковани за такова сериозно начинание като блогирането - в крайна сметка, ще ставам галопираща жаба!)

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за щастие, a после гласувай за костенурката!