Чимиджими-чамиджоми (приятели, варел и ягоди)

Заглавието едва ли ви говори нещо, ако не са ви попадали “Десет приключения на Лиско”, които аз лично открих (или те откриха мен) много отдавна, по време на лятната ваканция  в 4-ти клас… Тези поостарели ‘соц’ писания изглежда вълнуват и българи в чужбина. Ако решите да хвърлите 1 поглед на 10-те авантюри на нетрадиционния ‘соц’ герой Лиско, кликнете върху ‘покажи’ до ‘Съдържание’. Разгледайте Чими и Голямата награда, макар останалите 8 също да са интересни - за деца и за възрастни.

Отдавна мислех да жабософствам на темата за имената, приятелството, варелите и ягодите. Най-вече заради Чими, чието название претърпява модификация в Чимиджими-бръмбар-дръмбар-чамиджоми-чамбъл-чамбъл, благодарение на въображението на Лиско:

Тук е моментът да се извиня на Marsian, защото малко сбърках удълженото име на Чими в коментара по извънземната й позиция, наречена Жабешка утопия. Marsian е права донякъде - приликата ми с гадинката Чими е голяма, макар той да си е чисто български продукт, който не носи каска и очила на мотоциклетист като Crazy Frog, избран от мен за аватар!

Приличаме си в любопитството ни към щуротии, внезапното появяване и изчезване, навика да разчитаме на приятелите си за разни приключения (за Чими - вълнуващи проклетии!), но аз съвсем не съм толкова последователна в любимото за жабока действие: да дразни и ругае всички с обръщенията ‘глупаци’, ‘тикви’ и ‘тъпаци’ (макар за мнозина от съществуващите твари, човекът включително, светът да е пълен с такива…). освен това никога не бих крещяла, че кошницата с ягоди е САМО МОЯ и НЯМА ДА Я ДЕЛЯ, въпреки че намирам нещо по детски мило и практично в това поведение. 

Считам се за далеч по-щедра, откровена и единствена по рода си Подкована Галопираща Жаба (в това също си приличаме с Чими - и той не пропуска сгоден случай да се самоизтъкне! ), която ни най-малко не се страхува от щъркели, плашила, привидения и тем подобни ужасии, пред които жабокът Чими онемява и започва да ‘отстъпва назад’.

Чими, както ще разберете, е роден-да-бъде Проклетник и Жалващ-се, изпаднал-в-беда, но без да става досаден нито с едното, нито с другото. Постоянно се чуди каква проклетия да извърши и не търпи несподелени с него тайни.

Същевременно е единственият, който включва онова нещо, което другите наричат Черно Чудовище (обикновен касетофон!), а уникалното му име е причина да победят Щъркел-шарен-дългокрак-я-затракай-трака-трак и така да спечелят Голямата награда - огромна кошницата с ягоди.

И въпреки това, както се казва в началото на разказа Чими - едва ли има някакво значение:

Димби погледна небето и реши, че няма да вали. Когато нямаше какво да прави, Димби поглеждаше небето и се питаше: ще вали ли, или няма да вали; винаги си отговаряше, че няма да вали, но понякога валеше и въпреки туй - какво значение? Димби застана до варела, почака малко и погледна ръката си на онова място, където се носят часовниците. На ръката му нямаше часовник и въпреки туй - какво значение? Ето защо Димби се отдалечи от варела. Варелът стоеше изправен на…

Така се появява Чими, който освен че върши проклетии, често пада в дупки: най-вече в Дупката на Варела, от който все го измъкват преданите му приятели:

Обърнаха се. До тях стоеше Чими. “На кого се смеете бе, глупаци?” “На Завистта!”, отвърна Лиско. “Къде е тя?” “Под земята.” “Където й е мястото. Добре де, защо се смеете?” “Приятно ни е.” “Глупаци такива!” Чими ги наруга още няколко пъти и си тръгна, но се върна, наруга ги още веднъж и отново си тръгна, но се върна и каза: “Много шум вдигате, ей!… Защо вдигате такъв шум?” Той ги наруга допълнително и изчезна, без да се върне, като смяташе, че с това ще ги ядоса.

Ето какво му е мнението за известната Червена Шапчица:

“Ей, кресло!”, изскочи отнякъде Чими. “Какво?”, потърси го с поглед Червената шапчица. “Какво си се развикала?” “Оо, жабок!… Ела тук.” “Баба ти е жабок!… Аз съм Чимиджимичамиджоми!” Така каза Чими и изчезна.

Ето и мнението му за варелите:

Отнякъде изскочи Чими: “Защо викате?” “Това си е наша работа.” “Какво сте се развикали?” “Не е твоя работа!” “Аз си имам работа, но защо викате?…” “Върви си по пътя!” “Не оставяте народа да спи бе! Развикали сте се като… не знам какво!” “Не разбра ли, че викаме Лиско?” “Да, ама много викате!… Овикахте всичко!” Димби тръгна застрашително към жабока, като му каза решително и право в лицето: “Виж какво, махай се, защото…” “Добре де, ще се махна!… Извинявайте!” Чими се отдалечи малко и се обърна: “Ако ви чуя още веднъж…” “Какво?”, тръгна към него Домби. “Такова!”, направи крачка назад Чими. “Ще те напъхам във варела!”, каза Димби. “Да, ама аз ще си отида, да видим какво ще напъхаш във варела… Ще пъха във варела!… Така се пъха то!… Ще плаши с варела!… Мен - с варела!”

А ето какво правят някои човеци с варелите > > :

(снимката е връзка към видеото)

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!

Горски излет

Зелена полянка пред хижа Странджа

Наскоро бях на излет с приятели. Знам - звучи ужасно старомодно, но се оказа, че не сме единствените, които са предпочели подобен род ‘релаксация’ в топлия съботен следобед. Мнозина бяха вече там - играеха на федербал или волейбол, или просто се разхождаха в гората (видях и познати, които не очаквах да срещна на такова място). Пред възможността да почивам на дивана с книга в ръка или да гледам телевизия, определено си струваше да избера този вариант за прекарване на свободния ден (впрочем, нищо не би ми попречило да чета по корем върху одеяло, опънато по тревата на зелена полянка! ).

Става въпрос за планиската местност, където се намират хижа Странджа и хижа Божура - зона, която не бях посещавала досега. Може би ме впечатли заради това, че отдавна не се бях разхождала сред гора (от началото на Октомври’07). Просто пропуснах да посетя някой зимен курорт по време на новогодишните празници: така се случи, но не съжалявам - всичките ми съботи и недели бяха заети с лекторските часове в частното школо. Не е за пренебрегване и фактът, че бях с приятели, с които отдавна се канехме да направим поредния ‘пикник’… било то и само на чаша горещ чай, поръчан от наличния ресторант!  Раздумките на чаша чай сред гората се оказаха много сладко нещо…

Мислех, че ще мога да поместя тук някои снимчици на животинки, които Венко направи с камерата на мобилния си телефон, но не ги получих (ще ги опиша)… Решението за излета беше толкова импулсивно, че забравихме да вземем фотоапарат. Какво засне Венко ли? Един майски бръмбар с лъскав черен кожух (как ли се наричат твърдите крила на насекомите?); едно цветно птиче, което чуруликаше с главата надолу върху ствола на дърво; едно дружелюбно, но гладно прасе, което нарекохме ‘Гошо’ - прасето беше с дълга русоляво-ръждива четина и се прояви като отявлен любител на бананови огризки; съквартирантката на Гошо - една сърна, която не прояви никакво желание да се запознава с нас - сигурно защото интуитивно усещаше, че съдбата и на двамата е да бъдат препарирани за декорация на луксозно-обзаведения ресторант на обновената хижа Божура… Лош късмет, какво да се прави! Само жабките от близкото блато останаха незаснети и крякаха необезпокоявано в отговор на горския птичи хор. (За моя Жабешка радост, все още не сме възприели навиците на онези европейци, които препоръчват консумация на жабешки бутчета .)

Е, Гошо и сърната ще се радват на живота си зад телената ограда - надявам се, поне докато траят Великденските пости… Най-странното беше, че в съседство имаше малко, кипро параклисче с много интересен двор: някой беше превърнал сухите стволове на отсечени дървета в красиви релефни икони, боядисани с цветни бои. Няколко от нас запалиха свещ, други си измиха лицата на чешмичката отвън… После седнахме на една от дървените пейки, които виждате горе на снимката и пихме чай преди да потеглим обратно мъм морето, а аз се опитвах да не забелязвам фасовете под единия край на масата… Нищо не биваше да развли приятното ми усещане от първия за тази година досег с гората!

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувй за костенурката!