Хайку-жаба на японски - само опит! :)

Преди време (в една работна съботна утрин), докато сърфирах из блогосферата, попанднах на хайку-поема, която привлче вниманието ми. Веднага написах ‘хай!ку!’ коментар и ето какво се получи:

10 May 2008,

Отработващо хайку

Работа в събота
Моралът се топи и пука
Като леда в ментата ми

Коментари:

Хай!Ку! (подковата на жабата)

Събота в офиса; плътна бездвижност.
Пукот, вода и прохлада.
Потапям се в ментова вана.

Боби: Твоето изглежда премислено, докато моето е натурално-описателно

Val: Да, премислено беше – написах го като поздрав за теб: Хай! Ку! , защото твоето хайку ми хареса. 

После сама се цитирах в един коментар при Размисли - беше възникнало спонтанното предложение да се анализира поезия, поместена в интернет… Накрая взех, та написах Хайку Жаба и се заканих да сътворя хайку на японски…

Е, сега се осмелявам да ви предложа нещо, което вероятно ще звучи безкрайно смешно за знаещите японски, но какво от това? Процесът на ровене в йероглифите и техните значения толкова ми допадна, а и хайку-резултата на мен си ми харесва…  :

 

青 く 池         泡 水 仰 げ         蛙 唱 歌

а/о/ку - и/ке            а/уа - ми/зу - а/о/ге            ка/уа/дзу - шо/ка

a deep-blue pond      look: water bubbles appear…     the frog is signing

в синьото блато      виж - мехурчета водни…       жабата пее

Костенурка посети и сега гласувай ти!  

Оff-ice hour в офиса

Уф, наслушах се  на какви ли не заповеди, съвети и нравоучения: как да живея, как да общувам, как да успея, как да изпълнявам или как да мисля ПО-ДОБРЕ. Стига ми толкова! Сега е моментът да си угодя някак… по жабешки.  

Слава богу, ако поискам, мога да се ‘уединявам’ и да се ‘себесъзерцавам’ и в най-плътната тълпа  - скривам се в гъста тръстика с милион папурови мъхчета и наблюдавам мехурчетата (прилагам техниката плъзгане off ледената повърхност - тъпа усмивка и кимане, игнориране на намеци, привидно пускане на sms… има безброй техники, но плъзгането ми е fave1 ). 

В офиса е още по-лесно… > сега съм със слушалки на главата и се опитвам да печатам по клавиатурата  с ритъма на James Brown и си отварям устата с ‘на-на-на’.

Мислех да си налея малко от наличното марково усики, което винаги пия БЕЗ ЛЕД (според мен е кощунство да се разваля вкуса на тази напитка!  ), но ще го направя след като свърши списъка с избраните music-tracks…

Жабешкото галопиране е като Crazy Frog шофиране без мотоциклет - установих, че няма никаква опасност при едно-две питиета .

Кубчета лед и без това май няма в хладилника… Така и не успяхме тук да ‘разчупим леда’  > затова всеки усвоява изкуството на пързаляне с кънки без сблъсъци и без да търсим хармония в посоката - въртим се в кръгове със собствена големина ‘по’ или ‘обратно’ на часовниковата стрелка…

На някои пък кубчетата им лед си отглеждат бодли:

Странно как, но леденият блок при нас си остава все така монолитен, хлъзгав и компактен - дори разните там драскотини се заскрежават отново и отново, а напоследък забелязвам натрупвания на разнообразни кристали… Даже в телефонните разговори. Пак с бодли. Това  е то ефекта на holding-а! Лапай мухи и не му мисли много…

Ако искаш да се поразхладиш, зарежи подковата и тичай към най близкия бар, а после се върни да гласуваш за костенурката!

Жабешки яйчица (великденски метаморфози)

… жабешки яйчица, попови лъжички, млади жабо-ларви…

… щастливи жабки…

Пролетните размисли на Ал и репликата му за щастието от настъпилата промяна ме накараха да се замисля над явлението метаморфоза - превръщането.

При жабките изглежда е най-истинска, защото преминават от воден към сухоземен начин на живот. Опашката на поповата лъжичка изчезва, хрилете се заменят с бели дробове, мозъкът и сетивата се променят, вегетарианството преминава в месоядство, развива се бинокуларно зрение. И цялото това превръщане се извършва благодарение на един хормон на щитовидната жлеза - тироксин. Това веднага ме навежда на мисълта за пролетта и хормоните - с цялото великолепие на една такава всеобща промяна…

Дали тази пролетна метаморфоза поне мъничко не преминава и в духовна промяна у хората? Да, обичаме всички сезони и се радваме, че все още тук присъстват и четирите, но все пак през пролетта животът някак си ‘кипва’ и настава едно такова, Великденско възкресяване. Снощи боядисахме и украсихме онези малки символи на метаморфозата и живота - яйцата. Този ритуал винаги ме е омагьосвал - подобно на прекрачването на прага на църква.

Хм, преминаване през вратата на храма - още една символика. Ставаме ли други в храма? Мисля, че поне аз - да. Блогерите имат своя храм - интернет. Дали виртуалното Аз на човек е въображаема представа за това какъв би искал да бъде или в тази своя проекция вече Е такъв? Сигурно затова ни влече тънката, но силна като наркотик нишка: медийната изява.

Спирам дотук и пожелавам на всички блогери поне няколко дни щастлива Великденска промяна - нека вместо с великденско яйце или картичка ви поздравя с това забавно видео:

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!

На кой му пука за рози и за карамелови бонбони!

Най-после и в моя блог функцията copy-paste проработи при качване на видео!

(истинско Чародейство!)

ВИЖТЕ ТОВА УБИЙСТВЕНО РЕТРО-ПАРЧЕ

Просто шармантно, нали? … Ех, да беше се родил жабок този Чилентано, а той - италианец се пръкна! Това е - няма радост за мен, какво да се прави!

Гледах това видео и реших, че е време за някои разяснения относно моя милост:

Ако някой все още ме свързва с Принцесата-Жаба, да знае, че не съм от ‘омагьосаните’. Те горките са в чужда кожа и чакат някоя стрела да ги намери, та да могат най-после да се ‘превърнат’. Хич и не мисля да се превръщам – харесва ми да съм просто Галопираща жаба с един подкован плавник.

Освен това отдавна съм се превърнала от нищо и никаква попова лъжичка в жаба! Ненавиждам омагьосани или натурални принцеси, чиято главна цел да се ‘превърнат’ или да си намерят достоен жених със синя кръв и подобаващо богатство (иначе няма нищо лошо в брака, стига бракувания до теб да ти се нрави!).

Така че:

Aко все пак се решите да ме целунете някъде… не очаквайте да придобия неземна красота (имам си земна такава ) или да си затворя голямата уста:

Скоби никога не съм носила, а и зъби не са ми необходими! Защо ли? 

Имам светкавичен език! Една подкована жаба като мен винаги ще каже ‘мармалад’  там където някой нетърпеливо чака да се присмее на артикулацията  й на ‘конфитюр’.

Пък и да не успея да се сетя за ‘мармалад’ – какво толкова, присмял се хърбел на щърбел – никой не се е родил перфектен, нито има шанс да стане такъв!

Сега на въпроса за стрелите, дето уж трябва да ме намерят като в онази приказка за Царкинята Жаба – и при мен идват много такива, някои Купидонови, други търсещи ахилесовата ми пета там, където ми е подковата… Познай кога ще ме уцелят в подковата - кога цъфнат налъмите!

Е, някои стрели ме подминават, други не. Смъртоносни засега е нямало! А и никак не ми допада идеята да съм жертва, в какъвто и да е аспект. Не прощавам на жертви, които искат непременно да си останат такива – било заради заблуда, било заради желание да се домогнат до криворазбраната ‘магия’ на оправданата саможертва. Такава не съществува – има просто глупав избор да си по-полезен на друг, а не на себе си, без това да ти е задължение. (Ако пък е задължение, то може да е само по роднинска линия, което си е чиста проба инстинктивна защита на собствената ти кръв!) Ето какво става с мечтите на някои заблудени жаби:

Не ми се свършва в устата на някой щъркел, пък дори ако това ми изпълни мечтата да летя! Какво бих направила с щъркелите ли? Ако чуете докрай песничката за Жаба Жабурана, ще разберете откъде са перата по шапките на жабките, като тази тук долу:

 

 Струва си да видиш видеото!

Признавам – понякога задържам за известно време някои стрели – едни просто така, а други защото имат счупен връх, красиви пера или издълбано по дължината послание. Струва си да се изследват: Често излиза, че неслучайно са ме намерили: свързват ме с притежателя си и то само за да останем свързани… Обичам да посещавам тези мои приятели, когато е възможно.

Така че: внимавайте! Ако не ви стиска:

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!  

Жабата качи видео!

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!

ОТКРИХ ТОПЛАТА ВОДА (уж съм жаба, ама ей-на!)

 

Преди два-три дни реши да се опитам да ‘открия под вола теле’ и взех, та открих и аз ‘топлата вода’! Естествено, нужни бяха следните размишления:

Чудех се дали това, с което се заех в последните седмици, не е подобно на участие в телевизионно шоу… Бях попитала Longalon  защо е толкова важна статистиката в блоговете. Още не съм на 100% сигурна в доводите си ‘за’ (макар вече и аз да прибавих очевиден counter), но се опитах да си отговоря сама, с риск да предизвикам смях.  

В ‘блогстването’, за разлика от участието в Мюзик Айдъл, има много ‘гласове’, кастинг не се провежда, журито е зад кадър, а класациите не предлагат зададен стил или сноп критерии за сравнение. Единственият начин за оцеляване е блогът и неговият автор да се харесват на широката публика (хм, отклонявам се, но: подобен ли е случаят с Иван? – да, но рейтигът му се отчита в SMS-и, а за тях се изисква повечко усилие отколкото гледане в екрана, а и не се знае какъв тип публика ги осигурява…). В net-а има свобода както на словото, така и на четящия, а статистиката просто отсява полезни автори като Костенурката (вярвам, ще се се съгласите – Lyd у мнозина е провокирала размисли или творчески импулс, аудиторията й е обширна и разнообразна, поне доколкото личи в коментарите…). Ей затова трябва да разбера как се слага тази иконка на топ-блог 24 класацията… 

Следва обаче един логичен въпрос – защо дори и на популярните блогери като Lyd им е необходимо участие в класации с гласуване? Та нали то губи смисъл, ако броят на посетителите е достатъчен критерий за полезността на това, което публикуват: статистиката отчита трафика във всеки блог и така дава представа за рейтинга му (макар, признавам – не знам точно как става, нито дали е възможно по друг начин да влизаш сам без log-on и да трупаш hits…). Гласуването просто повтаря рейтинга на статистиката, а той вече би трябвало да е известен… 

И все пак - топ-позиция в класацията (а тя може да е постоянна, месечна или за последните 24 часа) осигурява ‘печелене на трибуна’ пред онези, които още не са влизали в блога, следователно – повече посетители. Също като мен, мнозина читатели (блогери или не) съвсем логично предпочитат топ-сайтовете. Така че топ-позицията остава един от факторите, подпомагащи регистрирарнето на по-висок трафик, който на свой ред пък дава повече шансове да ‘гласуват’ за теб… Хитро, нали? Кой печели в случая? Аз, като един лаик в тази област, а и като прагматик също, се чудя дали не е интернет провайдера… Лошо няма! 

От друга страна, липсата на критерии принуждава блогерите, които целят пласиране на по-предни позиции, да предоставят все повече и най-различни категории, с цел да се харесат на различни посетители, или пък нарочно засягат гореща тема, с цел да бъдат открити в търсачките… Следва изводът, че по-неопитните блогери трябва да заложат точно на печеливши постове, за да имат шанс да прокарат нещо друго (независимо заслужава ли си това ‘друго’ или не)… А може и да греша – може ли мълвата в net-а е толкова светкавична, че да предизвика незабавна реакция у сподвижници? Хм, диалогичността и дискусията са приоритет на форум-ите и чатрум-ите, а блоговете малко изостават в това отношение… 

Колкото и да се опитвам да разбера дали пирончето, което последно ‘треснах’ – Poetry and me има място тук, в Подковата, май няма да успея… Тази категория определено губи връзка с блога и не знам защо я стартирах… Още повече, че първоначалната ми цел беше всеки, който посети Жабата, да стигне до Костенурката. Сега обаче ми се струва, че Lyd е много по-полезна на мен отколкото аз на нея!!

Е, ако сте стигнали дотук в четенето, ще прочетете и края, а там ви приканвам – гласувайте! 

Статистиката, гласуването и коментарите са това, което служи като коректив за блогера. 

Що се отнася до Poetry and me, засега ще оставя нещата така; поне докато имам ищах за ‘блогалопиране’ – засега го правя заради самото ‘защото ми е приятно’ и не преследвам други каузи, освен една – да следя какво ще стане с Костенурката, когато блоговете й ‘отеснеят’!!  Е, също и за следното: ‘to try my hand at writing’.

Все пак реших да си сложа статистика и календар – да си напомням откога блогствам и как ми се движи ‘ефекта’.

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!

ГАЛОПИРАЩАТА ЖАБА

 Наскоро усетих, че ми е скучнo (oтдавна не бях писала). Обзе ме неприятно самосъжаление и, като всяка самоуважаваща се ‘жаба’, се оправдах с липсата на вода - пресъхнало ми беше блатото, явно без да забележа… Причините за тази печална ситуация няма да изброявам - твърде тривиални са, а и фактът, че рядко пропускам да забележа малките подробности:

Поучителна история’  < < виж видеото !!!

(ние, жабите, се славим с това, че нямаме достойни конкуренти в лапането на мухи - от всякакъв калибър и независимо от скоростта!), всъщност не е от значение.

По-важното в случая е, че моето униние беше прекъснато от нещо като плющене на криле - първо безшумно, като точица, на която не позволих да нарастне достатъчно (поради тривиалните причини, споменати по-горе!), а после малко по малко точицата се оформи в нещо подобно на мъжко бомбе ( ококорих се: … не! не беше боа, глътнала слон!), докато най-накрая бомбето се превърна в… коруба! С шеметно пърхащи крачка на една забързана във въздуха костенурка!!?

(б.а. сетих се за багажа линк > , който търчи с многобройни крачета след притежателя си; обичам Тери Пратчет и необятната му фантазия: неговият велик А’Туин сърфира из космоса на netа линк >  )

но да продължим…

“Приятелко, ти ли си - какви ги вършиш?”, изкваках изненадано.

“Чувствам се прекрасно и работя съзнателно в тази насока. Образовам се, мисля, чета, пиша. Полетях, както виждаш.”, усмихна се тя, кръжейки над главата ми.

Потърках очи с ципичките на плавниците си и унило отвърнах: “Блазе ти, че не мислиш за финанси! Сигурно и в любовта ти върви, а мен ме гони лека пролетна депресия …”

Тя отрони една люспа от корубата си: “Ето ти линк за един от блоговете ми … ако не съм ти давала: полетът на костенуркатa. Едва ли всичко ще ти е интересно, но може да ти помогне да гледаш по-ведро на живота.”

Голяма грешка (видео), Lyd! Застоят в пресъхналото блато така ми беше омръзнал, че след като се взрях по-отблизо в люспата от корубата, ме обзе едно ей такова настроение:
 <<< (видео)  <<< Ще се ПРЪСНА от кеф!
След което - сами разбирате, щом една мъдра костенурка може да лети, значи и една не толкова мъдра жаба може да галопира (видео)… и се устремих с весели подскоци към ковача, за да ми вземе мярка за подкова (трябва да сме подковани за такова сериозно начинание като блогирането - в крайна сметка, ще ставам галопираща жаба!)

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за щастие, a после гласувай за костенурката!