Какво му е доброто на ‘добрия’ вкус? (раздумка)

сайтове за лош вкус: музей на лошия вкус, лош вкус за музика, лош вкус за поезия, лош вкус за облекло, лош вкус за филми

“Що е лош вкус?”, пита Лид и отговаря: “ Всички неща, които принизяват и ограничават духа са проява на лош вкус.”

Всъщност, имаме ли право да определяме кое принизява и ограничава човешкия дух и ако да, не е ли това право на всеки, сам за себе си? Ако влечението по масовата комерсиална култура  на чалгата е лош вкус, кое определя добрия вкус като ‘добър’?

Чисто дуалистичното предположение би било, че добрият вкус трябва да е антипод на ‘масовата комерсиална култура’. Това звучи страшничко… Излиза, че усетът за естетически красивото е уникален и само гении биха имали, хм - привилягията да се радват, хм - на собствения си вкус… Дали пък  Хитлер не е бил естет, в крайна сметка? Обаче аз също си паднах по традиционното баварско облекло… Значи Хитлер не е никакъв гений!  > Hoo-ray!!!

Ама как да категоризирам сръчните ръце на циганка, плетяща възможно най-красивите кошници - нали е производство ‘на конвейр’ и все за продан? Или занаятът й няма нищо общо с естетиката? Как тoгава определих кошниците като красиви - само аз ли виждам у тях естетика?

Е, май ще трябва да призная, че добрят вкус не е Обратен на ‘комерсиалната култура’. Тогава? Сигурно е смесица от основни критерии, хем общоприети за валидни в разграничаването на красиво от грозно ( > ами то, така погледнато, добрият вкус си е масов, в крайна сметка!), хем проявлението им е чисто субективно и зависи изцяло от характера и личността на индивида.

Значи ли това, че доброто на добрия вкус е именно в индивидуалната му характеристика? Кой тогава ми дава право да определям чалгата като музика/култура, по-нискокачествена от пънка, хеви метъла, рапа или ранната Мадона? МТV се отличава от “Планета” по това, че предлага разнообразие от стилове, но възпитава ли ‘по-добър’ вкус?

Не понасям чалгата, харесвам Вивалди, ала си падам по Ред Хот Чили Пепърс. Това лош вкус ли е?

Не мога да забраня на някой да препочита нещо пред друго нещо… Не мисля, че днес едно дете може да бъде заключено в света на телевизия “Планета” - има масов достъп до информация чрез кабелна, интернет, мобилен, i-pod и т.н. Нещо повече - няма как да не общува с други малчугани, с баби, с учители, с каки и батковци, с масмедии - всички от които предлагат, е, може би не чак толкова ‘масови’, но все пак доста популярни алтернативи на ‘еталони на живот’.

Несъмнено, една от тях е тази на Лид - затова, гласувайте!

 >>>>>    P.S. Волен Сидеров не е чак толкоз популярен, колкото си мисли!

Хиляда сияйни слънца

Едва сега си давам сметка, че я закупих заради заглавието и обложката - една малко прибързана асоциация с пленителната Шехерезада от хиляда и една нощ. Хосейни също разкрива гъвкавата държеливост и съобразителност  на Жената, но не онази, затворена в двореца на шах Шахриар, а обикновената майка и съпруга от противоречивия свят на исляма, оцеляваща както преди, така и след пламналата в Афганистан война. В разказа блика магията на неподправения живот, с неговата почти до болка закономерна случайност  и ‘непосилна’ лекота на любовта…

Хосейни ни пренася в свят на мъжко господство и безпрекословно подчинение на закона и религията - отдавна запечатан отвътре и отвън с клеймото на еднакво фанатизирано ‘обществено’ мнение: това на афганите, но и това на друговерците - реалност, която може да бъде разбрана само чрез индивидулната съдба на две афганистански жени.

Началото: изолирана в покрайнините на Кабул, рядко навестявана колиба; Мариам, девойче на 15, смътно се досеща за несправедливо наложената й по рождение вина на харами (копеле) с богат баща-многоженец и майка-слугиня, повярвала в приказките и позволила ‘позора’ на интимна връзка… Сюжет, подобен на мелодрама от сапунен сериал, ала чародейството на Хосейни му придава значимост и завладяваща емоционалност - очите болят, без да напират облекчителни сълзи. Не съм подозирала, че мъж може да пише така чувствено и да се превъплъти в героините си.  Дали носи в себе си следите на предците си - пущуните?

Ислямът на талибанския режим и лоя джиргата - афганите сляпо следват наложения стереотип на безропотно подчинение: наредбите и новоскалъпените религиозни традиции не се подлагат на съмнение…

Мариам и Лейла съхраняват индивидуалността си в този свят.  Две жени от различни поколения, с различно потекло, едната образована, а другата не. Те ‘надиграват’ крайния ислям в лицето на озлобен към съдбата съпруг-побойник с груб нрав и гнусни маниери. Правят го по женски - без покзаност или агресия: поставят преграда между себе си и Общоприетото, обличат наложената им традиционна ‘бурка’, която скрива тялото от глава до пети. Тази ‘бурка’, отначало неудобна за носене, се превръща в желан параван и съхранява душевността им, като парира обвинителните погледи на ‘почтените’ правоверни и дава на двете жени сили да воюват за правото си на живот.

Много ми харесаха моментите с характерната ‘приказна’ описателност на речта: за думите Хосейни казва (цитирам по памет), че се леят от нечия уста като балсам или ги оприличава с тъмен пушек от гърлото на друг, докато трети просто ги издишва като мъгла… Аз бих казала, че Хосейни реди словата като напев… Приятно слушане!

(да не забравиш да гласуваш за костенурката!)

Хайку-жаба на японски - само опит! :)

Преди време (в една работна съботна утрин), докато сърфирах из блогосферата, попанднах на хайку-поема, която привлче вниманието ми. Веднага написах ‘хай!ку!’ коментар и ето какво се получи:

10 May 2008,

Отработващо хайку

Работа в събота
Моралът се топи и пука
Като леда в ментата ми

Коментари:

Хай!Ку! (подковата на жабата)

Събота в офиса; плътна бездвижност.
Пукот, вода и прохлада.
Потапям се в ментова вана.

Боби: Твоето изглежда премислено, докато моето е натурално-описателно

Val: Да, премислено беше – написах го като поздрав за теб: Хай! Ку! , защото твоето хайку ми хареса. 

После сама се цитирах в един коментар при Размисли - беше възникнало спонтанното предложение да се анализира поезия, поместена в интернет… Накрая взех, та написах Хайку Жаба и се заканих да сътворя хайку на японски…

Е, сега се осмелявам да ви предложа нещо, което вероятно ще звучи безкрайно смешно за знаещите японски, но какво от това? Процесът на ровене в йероглифите и техните значения толкова ми допадна, а и хайку-резултата на мен си ми харесва…  :

 

青 く 池         泡 水 仰 げ         蛙 唱 歌

а/о/ку - и/ке            а/уа - ми/зу - а/о/ге            ка/уа/дзу - шо/ка

a deep-blue pond      look: water bubbles appear…     the frog is signing

в синьото блато      виж - мехурчета водни…       жабата пее

Костенурка посети и сега гласувай ти!  

Благодаря, Благо!

Въпреки желанието ми, не успях да намеря време да ви поздравя по случай един от най-светлите за мен български празници - 24-ти май!

Затова сега ще си позволя да споделя с вас картичката, която получих от Благо - малдоженеца, чиято кума бях на времето. Благодаря, Благо!

Ако искаш да подкрепиш бългрския език, гласувай за Костенурката!

Хайку Жаба :)

изображението е връзка към сайта:

Само три реда (17 срички), а събира цялата красота на съзерцанието и предизвиква дълбоки размисли, като рисува магически картини… 

Преди около седмица някъде из коментарите в блога на Размисли се заканих да опитам да напиша хайку на японски. Мислех, че ще имам достатъчно време. Зарових се в Уикипедия и започнах да търся различни йероглифи и техните значения… Валяха идеи, опитвах се да ги подредя в нещо като тристишие, после коригирах… Все още опитвам  , макар да е рядко: не повече от половин час на всеки два-три дни. Когато съм готова, ще поместя сътвореното тук, в края на поста. Засега може да разгледате връзките + опитите за превод от английски… ако искате…

Уикипедия за хайку:

俳句  :  haiku  :  はいく

Haiku, a poem                                                Хайку - поема
five beats, then seven, then five,                     и стъпки пет, седем, пет.
ends as it began.                                            Край и начало.

* превод: жабата 

Класическо hokku (първоосновата за хайку) от Мацуо Башо:

富士  の  風         や  扇  に   のせて       江戸   土産

Фу-джи но ка-дзе      я у-ги  ни  но-ше-те       Е-до ми-я-ге

The wind of Mount Fuji                                        Вятър от Фуджи
I’ve brought on my fan!                                      на ветрило донесох!
A gift from Edo.                                                  Подарък от Едо.

* превод: жабата

Ето и най-популярното в Япония хайку на Башо:

古池    や            蛙     飛込む             水  の  音

фу-ру/и-ке  я     ка-уа-дзу  то-би-ко/му     ми-дзу  но  ото

Оld pond.                                                           Лениво блато.
А frog jumps.                                                     Ето - жабка подскочи.
Тhe sound of water.                                            Води разплиска.

* превод: жабата

йероглифът за ‘ике’ - блато

Красиво, нали?

БГ хайку клуб

Костенурка посети и сега гласувай ти!

Танцът на Саломе

Фламенко-вариант на “Танцът на седемте воала”:

 

снимката е връзка към видеото - изпълнение на Аида Гомес

Обещах на Ал/бинос и Размисли (блогрол долу вляво) да пиша за танца на Саломе, линк за който поставих в коментар към Ливанска кухня на Ал. > Там Размисли правилно отбелязва, че този танц (видеото ще видите тук на финала) няма връзка с Ливан, но аз някак си го отъждествявам с красивата природа на тази държава - арена на граждански войни… Кога ли ще посетя Ливан?

В библейската история Танцът на Седемте Воала е средство за въздействие и доказателство за силата на женската съблазън: подучена от майка си, пленителната Саломе танцува пред цар Ирод и го принуждава да й поднесе отрязаната глава на пророка Йоан Кръстител. Такова уж ‘възвисяващо’ женската красота и изкуството на танца тълкувание просто лишава Саломе, танца и понятието женственост от активна позиция. С типичната за църквата анатема над изкушението на плътта, религията принизява жената, красотата и изкуството до елементарна жертва на жаждата за мъст: майката на Саломе, заклеймена от пророка за влизането си в съюз на кръвосмешение с царя (брат на нейния съпруг), иска от дъщеря си да изпълни своя ‘дълг’…

> на жената открай време все е ‘забранено’ да изпитва чувства или да ги защитава… Хм, доколко може да е оправдана Иродиада в чувствата си, ако ги има, към цар Ирод? Дали Саломе е просто жертва и средство за отмъщение, или сама изпитва някакви чувства… към кого?

Оскар Уайлд

Оскар Уайлд - един от любимите ми писатели, пръв пресъздава ‘активната’ Саломе в своята единствена драма, писана на френски език в Париж, 1891 г. - първооснова за известната опера на Рихард Щраус. В неговата интерпретация Саломе се влюбва страстно в карсивия пророк, без да има надежда за взаимност. Тази неосъществима страст я кара да пожелае смъртта му. Очаквам с нетърпение да видя и един от любимите си актьори - Ал Пачино, в ролята на Ирод в “Саломе” по Оскар Уайлд:

(снимката е връзка към видеото)

Подобна гледна точка на ‘активната femme-fatale’ е дублирана, донякъде, и в образа на Мата Хари - известната пленителна шпионка, с която изкуството ‘стриптийз’ за първи (и май за последен) път действа в услуга на конспирацията… Само че при нея активността се явява в друг аспект > танцът като код за предавне на информация.

Въпреки това, жената-вамп или femme-fatale в образа на Уайлдовата Саломе и Мата Хари, няма как да не се преплита с femme-fragile или крехката жена, жертва на разюзданото в морален или политически аспект общество… Саломе и Мата Хари в крайна сметка умират вследствие на собствената си сила - женствеността, приложена като средство за въздействие…

Ето две поетични интерпретации на танца на Саломе :

мъжка       <    &    >       женска

ето и прекрасният танц на неизвестна за мен танцьорка, който всъщност ме вдъхнови за този пост:

(снимките са връзки към видео)

     

 Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!

Боси (нима?) стъпки - грациозен прощъпулник…

Днес е последният ден на Puzzle - новият фестивал за съвременно изкуство, вероятно идващ на място на “театър в куфар”… За съжаление, успях да посетя само една изява и то благодарение на мой приятел, любител-фотограф (Thanks, Яни, обаждай се пак!), който ме покани, докато пътувах със служебната кола обратно към Бургас… Стигнах навреме, точно преди началото.

Гледах Егасимус Актрисите - авторски спектакъл на трио МиСтМа: Милена Станойевич, Стела Кръстева, Маргарита Петрова (доколкото разбирам от тази статия, чиято снимка използвах - дебютанти и дипломанти на Театрален департамент към НБУ).

Искрено се забавлявах - представлението ме грабна, или както казва любимият ми Мечо Пух: ‘откри ме’. Публиката беше оскъдна, но това не попречи на изпълнението. Момичетата поднесоха пъстра мозайка от монолози, разиграни с елементи на танц - опит за балет, гротескно-хиперболизирано диско, метъл, рап, пантомима, акробатика, и всичко това върху звуков фон от подчертано дишане с динамика, артикулация на шипящи консонанти или сонори, учестен и забавен речитатив без определен смисъл, акцент върху дадена дума и ритмика в движението на тялото. Резултатът - “хармония на слово, звук и движение”, целяща описание на техните мечти и житейски дилеми, примесени с исторически факти и театрални извадки, търсеща активен контакт със зрителя… Контакт определено постигнаха.

Използван беше един-единствен сценографичен елемент > 30 чифта разноцветни обувки: кондури, сандали, чехли, мокасини, мъжки, дамски,  бебешки, стари, модни, лачени, овехтели, прашни, ниски, тесни и дори… летящи към първия ред на публиката. Момичетата буквално ‘нахлузваха’ различни опбрази, съответстващи на различните чифтове обувки, като съзнателно или несъзнателно прилагаха известната английска игрословица: “if I were in your shoes…” (”ако бях на твое място..”). На финала останаха босоноги, истински, уверено и ясно заявяващи личния си избор на житейско поприще - актьорската магия.

Завидях им!

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!