Къде отеква ‘ехото’ на коментарите?

Чудя се, какво може да направи интернет с ‘квакането’ ми из другите ‘блата’? (Ех, защо толкова ми допадат тези пусти раздумки? Все ми се струва, че сме по-истински в общуване чрез диалог…)

Осъзнах, че много от коментарите, които чета или пиша, имат вид на ‘мини’-пост… Съдържат нещо смислено и споделено. Описват настроение, гледна точка, опит или са просто свеж хумор. При това понякога отлично формулиран! Повечето са също толкова интересни, колкото и постовете на авторите си… Това е творчество, нали?

Улових се, че в коментарите си при Лид, Размисли, или в блоговете, които от време на време навестявам, разказвам истории и защитавам позиции, които са някак си свързани с темите, засегнати в ‘подковата’. Предполагам, че и другите имат такава нагласа, когато коментират.

Ще ми се, например, да мога да надзърна в мненията на Графа по различни постове, които той чете… Не мога да се отърва от натрапчивото усещане, че така бих разбрала повече за ‘коментатора’…

Смейте се, ако искате,  но още не съм наясно как се ‘абонира’ за коментари… Ама и аз съм един ‘блогер’! А уж се имам за подкована Галопираща жаба! Както и да е - абонирането най-вероятно означава, че аз самата ставам постоянен коментатор на даден блог… не знам!

Да споделите нещо по въпроса за ехото? Има ли начин да го ‘видим’ в нета?

(и да не забравите да гласувате за костенурката!  ) 

Даскалуването като забавление

 

Напоследък взех да разсъждавам над възможностите на ‘блог-занаята’ в обучението по чужди езици… Дали ще е удачно да се провеждат ‘интерблогер’ сесии: напрмер ’текст-обновяване + натрупване’ - на минимум 3 езика (за начинаещи), или пък (защо не?) курс по писане на есе на 2 езика, единият задължително български? Не знам колко от блогерите владеят чужд език - сигурно може да се направи статистика… Просто подхвърлям една от щурите си идеи за безплатното езиково обучение. Само като стимул за общуване, разбира се… Едва ли е необходимо входно ниво - желанието за комуникация и готовността да споделяш знанията си са достатъчни… Разбира се, най-леко ще се борави с латиница и кирилица, като най-потребяван вид скрипт. За мен би било полезно да разширя знания по френски или немски, да развия по-добри писмени умения на руски, или да започна като начинаеща с испански или италиански… В замяна мога да предложа перфектно ‘владеене’ на английски.

Преди повече от три години от елитен преподавател по езика на Албиона станах не по-малко елитен консултант в туристическото поприще, наречено ’пропърти мениджмънт с наемоотдаване’. В началото предизвикателството си заслужаваше - изискваше се  много енергия, творчество и логика. Напоследък отговорностите понамаляха (назначихме персонал ), ала предишният ми ентусиазъм изчезна - установих, че тук не съм научила кой знае какво и едва ли ще науча повече. Дори ми липсва желание за служебни пътувания и фирмени партита. Впрочем, моите пътешествия почти винаги са били свързани по-скоро с образованието и личния ми живот, отколкото с работата. Късмет - какво да се прави, явно ми трябва повече от една подкова! Не съжалявам - продължавам да обикалям вътре в страната или зад граница. Странното е, че като преподавател май пътувах и се забавлявах повече… Като се замисля, едва ли е възможно да има скучно пътуване - поне не за мен, но това е друга тема!

И така, понеже ми липсваше живият контакт, който имах с най-различни и интересни личности, а също и необходимостта от творчески подход, какъвто напоследък не се усеща в нито една моя дейност, с радост приех поканата на бившите си работодатели да водя съботно-неделни курсове в ’елитното частно школо’.  Отново се забавлявах и то истински! Създадох и интересни контакти. Само като си помисля, че си смених професията, защото ми беше станала отчасти скучна… Сигурно се дължеше на факта, че благодарение на преподавателите школото придоби солиден имидж на благонадеждна институция, но на самите тях (т.е. дори на ‘елтините’ преподаватели  като мен ) все повече се гледаше като на електронни машинки за печалба - без нужното захранване с ‘електричество’! Колебанието ми за промяна на професията беше дълго - именно поради ясното съзнание за загубата на ценната възможност да създавам безброй нови контакти. За сметка на това хич не ми трябваше някакво размишление, когато ме поканиха за съботно-неделен лектор!

Сега отново си давам сметка, че ако се прави качествено, даскалуването може да бъде много забавно, както за обучаваните, така и за обучаващите… Стига да имаш достатъчна мотивация да го вършиш!

Та в този дух - някой да знае ‘перфектно’ френски, несмки, испански или италиански?

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!

ОТКРИХ ТОПЛАТА ВОДА (уж съм жаба, ама ей-на!)

 

Преди два-три дни реши да се опитам да ‘открия под вола теле’ и взех, та открих и аз ‘топлата вода’! Естествено, нужни бяха следните размишления:

Чудех се дали това, с което се заех в последните седмици, не е подобно на участие в телевизионно шоу… Бях попитала Longalon  защо е толкова важна статистиката в блоговете. Още не съм на 100% сигурна в доводите си ‘за’ (макар вече и аз да прибавих очевиден counter), но се опитах да си отговоря сама, с риск да предизвикам смях.  

В ‘блогстването’, за разлика от участието в Мюзик Айдъл, има много ‘гласове’, кастинг не се провежда, журито е зад кадър, а класациите не предлагат зададен стил или сноп критерии за сравнение. Единственият начин за оцеляване е блогът и неговият автор да се харесват на широката публика (хм, отклонявам се, но: подобен ли е случаят с Иван? – да, но рейтигът му се отчита в SMS-и, а за тях се изисква повечко усилие отколкото гледане в екрана, а и не се знае какъв тип публика ги осигурява…). В net-а има свобода както на словото, така и на четящия, а статистиката просто отсява полезни автори като Костенурката (вярвам, ще се се съгласите – Lyd у мнозина е провокирала размисли или творчески импулс, аудиторията й е обширна и разнообразна, поне доколкото личи в коментарите…). Ей затова трябва да разбера как се слага тази иконка на топ-блог 24 класацията… 

Следва обаче един логичен въпрос – защо дори и на популярните блогери като Lyd им е необходимо участие в класации с гласуване? Та нали то губи смисъл, ако броят на посетителите е достатъчен критерий за полезността на това, което публикуват: статистиката отчита трафика във всеки блог и така дава представа за рейтинга му (макар, признавам – не знам точно как става, нито дали е възможно по друг начин да влизаш сам без log-on и да трупаш hits…). Гласуването просто повтаря рейтинга на статистиката, а той вече би трябвало да е известен… 

И все пак - топ-позиция в класацията (а тя може да е постоянна, месечна или за последните 24 часа) осигурява ‘печелене на трибуна’ пред онези, които още не са влизали в блога, следователно – повече посетители. Също като мен, мнозина читатели (блогери или не) съвсем логично предпочитат топ-сайтовете. Така че топ-позицията остава един от факторите, подпомагащи регистрирарнето на по-висок трафик, който на свой ред пък дава повече шансове да ‘гласуват’ за теб… Хитро, нали? Кой печели в случая? Аз, като един лаик в тази област, а и като прагматик също, се чудя дали не е интернет провайдера… Лошо няма! 

От друга страна, липсата на критерии принуждава блогерите, които целят пласиране на по-предни позиции, да предоставят все повече и най-различни категории, с цел да се харесат на различни посетители, или пък нарочно засягат гореща тема, с цел да бъдат открити в търсачките… Следва изводът, че по-неопитните блогери трябва да заложат точно на печеливши постове, за да имат шанс да прокарат нещо друго (независимо заслужава ли си това ‘друго’ или не)… А може и да греша – може ли мълвата в net-а е толкова светкавична, че да предизвика незабавна реакция у сподвижници? Хм, диалогичността и дискусията са приоритет на форум-ите и чатрум-ите, а блоговете малко изостават в това отношение… 

Колкото и да се опитвам да разбера дали пирончето, което последно ‘треснах’ – Poetry and me има място тук, в Подковата, май няма да успея… Тази категория определено губи връзка с блога и не знам защо я стартирах… Още повече, че първоначалната ми цел беше всеки, който посети Жабата, да стигне до Костенурката. Сега обаче ми се струва, че Lyd е много по-полезна на мен отколкото аз на нея!!

Е, ако сте стигнали дотук в четенето, ще прочетете и края, а там ви приканвам – гласувайте! 

Статистиката, гласуването и коментарите са това, което служи като коректив за блогера. 

Що се отнася до Poetry and me, засега ще оставя нещата така; поне докато имам ищах за ‘блогалопиране’ – засега го правя заради самото ‘защото ми е приятно’ и не преследвам други каузи, освен една – да следя какво ще стане с Костенурката, когато блоговете й ‘отеснеят’!!  Е, също и за следното: ‘to try my hand at writing’.

Все пак реших да си сложа статистика и календар – да си напомням откога блогствам и как ми се движи ‘ефекта’.

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!