Какво му е доброто на ‘добрия’ вкус? (раздумка)

сайтове за лош вкус: музей на лошия вкус, лош вкус за музика, лош вкус за поезия, лош вкус за облекло, лош вкус за филми

“Що е лош вкус?”, пита Лид и отговаря: “ Всички неща, които принизяват и ограничават духа са проява на лош вкус.”

Всъщност, имаме ли право да определяме кое принизява и ограничава човешкия дух и ако да, не е ли това право на всеки, сам за себе си? Ако влечението по масовата комерсиална култура  на чалгата е лош вкус, кое определя добрия вкус като ‘добър’?

Чисто дуалистичното предположение би било, че добрият вкус трябва да е антипод на ‘масовата комерсиална култура’. Това звучи страшничко… Излиза, че усетът за естетически красивото е уникален и само гении биха имали, хм - привилягията да се радват, хм - на собствения си вкус… Дали пък  Хитлер не е бил естет, в крайна сметка? Обаче аз също си паднах по традиционното баварско облекло… Значи Хитлер не е никакъв гений!  > Hoo-ray!!!

Ама как да категоризирам сръчните ръце на циганка, плетяща възможно най-красивите кошници - нали е производство ‘на конвейр’ и все за продан? Или занаятът й няма нищо общо с естетиката? Как тoгава определих кошниците като красиви - само аз ли виждам у тях естетика?

Е, май ще трябва да призная, че добрят вкус не е Обратен на ‘комерсиалната култура’. Тогава? Сигурно е смесица от основни критерии, хем общоприети за валидни в разграничаването на красиво от грозно ( > ами то, така погледнато, добрият вкус си е масов, в крайна сметка!), хем проявлението им е чисто субективно и зависи изцяло от характера и личността на индивида.

Значи ли това, че доброто на добрия вкус е именно в индивидуалната му характеристика? Кой тогава ми дава право да определям чалгата като музика/култура, по-нискокачествена от пънка, хеви метъла, рапа или ранната Мадона? МТV се отличава от “Планета” по това, че предлага разнообразие от стилове, но възпитава ли ‘по-добър’ вкус?

Не понасям чалгата, харесвам Вивалди, ала си падам по Ред Хот Чили Пепърс. Това лош вкус ли е?

Не мога да забраня на някой да препочита нещо пред друго нещо… Не мисля, че днес едно дете може да бъде заключено в света на телевизия “Планета” - има масов достъп до информация чрез кабелна, интернет, мобилен, i-pod и т.н. Нещо повече - няма как да не общува с други малчугани, с баби, с учители, с каки и батковци, с масмедии - всички от които предлагат, е, може би не чак толкова ‘масови’, но все пак доста популярни алтернативи на ‘еталони на живот’.

Несъмнено, една от тях е тази на Лид - затова, гласувайте!

 >>>>>    P.S. Волен Сидеров не е чак толкоз популярен, колкото си мисли!

Интересни времена

  

Днес бил денят на книгата (не знаех, че има такъв  ) - също като международният ден на жената, ха! Според мен всички дни са достойни да са дни на книгата и на жената . Иначе, по тази логика скоро може да обявим и ден на храната… Хм, кой знае, може и да има вече такъв…

Снощи дочетох Интересни времена на Тери Пратчет. Е, той не е Саполски или Кундера, нито Амели Нотомб ( на които Лид е фен ), но истински ме разсмива и в същото време ме кара да се замислям…

Книгата започнах да чета наскоро. По странно стечение на обстоятелствата (пак тази случайност а-ла-уди-алън!) още в началото Тери засяга две от любимите ми теми, които тъкмо бях споменала в коментари към Лид - ’ефекта на пеперудата’ и играта на Провидението… Отгоре на всичко (като по поръчка) действието се развива в Ахатовата Империята, с нейната Червена Армия и дворцови интриги за престола ( > Китай)… След като приключих, реших да напиша пост за заглавието на книгата, което има отнощение към днешната ситуация в Китай и реакцията на хората.

Ето какво казва Уикипедия за заглавието:

Дано живееш в интересни времена се счита за древна китайска поговорка или първото от три жестоки проклятия (другите две са: Дано привлечеш вниманието на властите и Дано намериш онова, което си търсиш), ала досега не е представен текст, който да претендира  за оригинал. Това подлага на съмнение истинския произход на фразата…

Една от теориите търси корените в друга поговорка: По-добре куче в мирни времена, отколкото човек в епоха на хаос, с китайски вариант:

寧為太平犬，不做亂世人

Aнглийският автор Ърнест Брама (Ernest Bramah - виж Уикипедия) я приписва на свой измислен герой - китайски разказвач на име Кай Лунг.

Книгата на цитатите (Yale Book of Quotations) представя поговорката в “Американско Общество и Межународното Право” - том 33 от 1939 г. и твърди, че няма открит автентичен вариант на текста.

Единственото ‘доказателство’ за произхода на пословицата е дадено през 1939 година. Ф. Р. Кудерт (член на управителния съвет на Колумбийски университет) споменава във встъпителното си слово при откриване на ”Академия на Политическата Наука”, че пословицата представлява китайско проклятие, цитирано в писмо от Остин Чембърлейн, брат на британския министър-председател Невил Чембърлейн. В писмото се споменава, че британски дипломат е чул проклятието в Китай.

Тери също се ‘заиграва’ със заглавието - в типичен за него стил. Любителите на Света на Диска ще открият и много други интересни моменти, но… нека те станат личен избор за всеки, решил да разлисти книжката.

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през ляво рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!

Даскалуването като забавление

 

Напоследък взех да разсъждавам над възможностите на ‘блог-занаята’ в обучението по чужди езици… Дали ще е удачно да се провеждат ‘интерблогер’ сесии: напрмер ’текст-обновяване + натрупване’ - на минимум 3 езика (за начинаещи), или пък (защо не?) курс по писане на есе на 2 езика, единият задължително български? Не знам колко от блогерите владеят чужд език - сигурно може да се направи статистика… Просто подхвърлям една от щурите си идеи за безплатното езиково обучение. Само като стимул за общуване, разбира се… Едва ли е необходимо входно ниво - желанието за комуникация и готовността да споделяш знанията си са достатъчни… Разбира се, най-леко ще се борави с латиница и кирилица, като най-потребяван вид скрипт. За мен би било полезно да разширя знания по френски или немски, да развия по-добри писмени умения на руски, или да започна като начинаеща с испански или италиански… В замяна мога да предложа перфектно ‘владеене’ на английски.

Преди повече от три години от елитен преподавател по езика на Албиона станах не по-малко елитен консултант в туристическото поприще, наречено ’пропърти мениджмънт с наемоотдаване’. В началото предизвикателството си заслужаваше - изискваше се  много енергия, творчество и логика. Напоследък отговорностите понамаляха (назначихме персонал ), ала предишният ми ентусиазъм изчезна - установих, че тук не съм научила кой знае какво и едва ли ще науча повече. Дори ми липсва желание за служебни пътувания и фирмени партита. Впрочем, моите пътешествия почти винаги са били свързани по-скоро с образованието и личния ми живот, отколкото с работата. Късмет - какво да се прави, явно ми трябва повече от една подкова! Не съжалявам - продължавам да обикалям вътре в страната или зад граница. Странното е, че като преподавател май пътувах и се забавлявах повече… Като се замисля, едва ли е възможно да има скучно пътуване - поне не за мен, но това е друга тема!

И така, понеже ми липсваше живият контакт, който имах с най-различни и интересни личности, а също и необходимостта от творчески подход, какъвто напоследък не се усеща в нито една моя дейност, с радост приех поканата на бившите си работодатели да водя съботно-неделни курсове в ’елитното частно школо’.  Отново се забавлявах и то истински! Създадох и интересни контакти. Само като си помисля, че си смених професията, защото ми беше станала отчасти скучна… Сигурно се дължеше на факта, че благодарение на преподавателите школото придоби солиден имидж на благонадеждна институция, но на самите тях (т.е. дори на ‘елтините’ преподаватели  като мен ) все повече се гледаше като на електронни машинки за печалба - без нужното захранване с ‘електричество’! Колебанието ми за промяна на професията беше дълго - именно поради ясното съзнание за загубата на ценната възможност да създавам безброй нови контакти. За сметка на това хич не ми трябваше някакво размишление, когато ме поканиха за съботно-неделен лектор!

Сега отново си давам сметка, че ако се прави качествено, даскалуването може да бъде много забавно, както за обучаваните, така и за обучаващите… Стига да имаш достатъчна мотивация да го вършиш!

Та в този дух - някой да знае ‘перфектно’ френски, несмки, испански или италиански?

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!

КРАСОТАТА НА ЧИСТИЯ УМ

Няколко мъдри детски попадения, които може и да ви развеселят:

„Ти тази вечер тука ли ще спиш?” – „Не, защо?” – „Ами нали си английската госпожа?” – „Да, ще ви уча на английски.” – „Как тогава ще идваш от Англия всеки ден?”

Инспектор: „Какво разказва тази приказка?” – „Не сме я чували да разказва – написана е.”

Инспектор: „Я да видим, кой тук знае най-добре английската азбука?” – „Госпожата!”

Филип нарушава открит урок с кихане. Майка му: „Хайде, какво трябва да кажеш?” – „Наздраве.”

„Кой е Луис Карол?” – „Много известен писател.” – „Той правилно ли е писал буква В?”

Дете ще изпълнява ролята на звезда: „Аз къде да блещукам?”

„Когато мама се ядоса, започва да говори като другата ни учителка, сякаш е госпожа!”

„А пък ние утре сме на гости у баба.”– „За колко дни?” – „Като се върна, ще ти кажа.”

„Не е вярно, не го ритнах аз пръв – не можах да уцеля!”

„Готов съм. Кой ще ми избърше дупето и ще ми вдигне гащите?”

„Сутрин, като чуя мама да стърже филийката, знам, че трябва да ставам.”

 

„Една госпожа ни обясни за семейството и бебетата. Каза, че всички дами имат Волво.”

„Всеки месец жените снасят по едно яйце и го слагат в клетка.”

„Един път в месеца момичетата пишкат и им растат гърди, но само за шест дни.”

„Научихме за много неща, които не бива да правим.”

„Ако се запознаем с някой и не знаем какво да правим, трябва да попитаме някой друг.”

“Bаby Break Dance” - Супер видео - Вижте сами!

 „Гнездата са празни дупки, заградени със сламчици и листа.”

„Животните в зоопарка са в клетки, за да държат хората отвън.”

„Цивилизован е, когато не е войник в армията.”

„Трябва да пием чая горещ, иначе вътре има микроби.”

„Докато не се излюпи, не знаем яйцето мъжко ли е или женско.”

„Инспекторите идват от затвора. Ако не им хареса някой ученик, го взимат там.”

„Циник е този, който не вярва в приказки.” 

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, после гласувай за

 костенурката!