Хайку-жаба на японски - само опит! :)

Преди време (в една работна съботна утрин), докато сърфирах из блогосферата, попанднах на хайку-поема, която привлче вниманието ми. Веднага написах ‘хай!ку!’ коментар и ето какво се получи:

10 May 2008,

Отработващо хайку

Работа в събота
Моралът се топи и пука
Като леда в ментата ми

Коментари:

Хай!Ку! (подковата на жабата)

Събота в офиса; плътна бездвижност.
Пукот, вода и прохлада.
Потапям се в ментова вана.

Боби: Твоето изглежда премислено, докато моето е натурално-описателно

Val: Да, премислено беше – написах го като поздрав за теб: Хай! Ку! , защото твоето хайку ми хареса. 

После сама се цитирах в един коментар при Размисли - беше възникнало спонтанното предложение да се анализира поезия, поместена в интернет… Накрая взех, та написах Хайку Жаба и се заканих да сътворя хайку на японски…

Е, сега се осмелявам да ви предложа нещо, което вероятно ще звучи безкрайно смешно за знаещите японски, но какво от това? Процесът на ровене в йероглифите и техните значения толкова ми допадна, а и хайку-резултата на мен си ми харесва…  :

 

青 く 池         泡 水 仰 げ         蛙 唱 歌

а/о/ку - и/ке            а/уа - ми/зу - а/о/ге            ка/уа/дзу - шо/ка

a deep-blue pond      look: water bubbles appear…     the frog is signing

в синьото блато      виж - мехурчета водни…       жабата пее

Костенурка посети и сега гласувай ти!  

Боси (нима?) стъпки - грациозен прощъпулник…

Днес е последният ден на Puzzle - новият фестивал за съвременно изкуство, вероятно идващ на място на “театър в куфар”… За съжаление, успях да посетя само една изява и то благодарение на мой приятел, любител-фотограф (Thanks, Яни, обаждай се пак!), който ме покани, докато пътувах със служебната кола обратно към Бургас… Стигнах навреме, точно преди началото.

Гледах Егасимус Актрисите - авторски спектакъл на трио МиСтМа: Милена Станойевич, Стела Кръстева, Маргарита Петрова (доколкото разбирам от тази статия, чиято снимка използвах - дебютанти и дипломанти на Театрален департамент към НБУ).

Искрено се забавлявах - представлението ме грабна, или както казва любимият ми Мечо Пух: ‘откри ме’. Публиката беше оскъдна, но това не попречи на изпълнението. Момичетата поднесоха пъстра мозайка от монолози, разиграни с елементи на танц - опит за балет, гротескно-хиперболизирано диско, метъл, рап, пантомима, акробатика, и всичко това върху звуков фон от подчертано дишане с динамика, артикулация на шипящи консонанти или сонори, учестен и забавен речитатив без определен смисъл, акцент върху дадена дума и ритмика в движението на тялото. Резултатът - “хармония на слово, звук и движение”, целяща описание на техните мечти и житейски дилеми, примесени с исторически факти и театрални извадки, търсеща активен контакт със зрителя… Контакт определено постигнаха.

Използван беше един-единствен сценографичен елемент > 30 чифта разноцветни обувки: кондури, сандали, чехли, мокасини, мъжки, дамски,  бебешки, стари, модни, лачени, овехтели, прашни, ниски, тесни и дори… летящи към първия ред на публиката. Момичетата буквално ‘нахлузваха’ различни опбрази, съответстващи на различните чифтове обувки, като съзнателно или несъзнателно прилагаха известната английска игрословица: “if I were in your shoes…” (”ако бях на твое място..”). На финала останаха босоноги, истински, уверено и ясно заявяващи личния си избор на житейско поприще - актьорската магия.

Завидях им!

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката!