подковата на жабата – the frog’s horseshoe

„ала-бала/ници_всякакви.bg“ – „bla-bbit/s_anykind.bg“

ЧАРОДЕЙСТВО

Posted by Val на март 25, 2008

“Магии” - кадър от филмаНаскоро гледах полския филм „Магии“ – за малките чудеса във въображението на Стефек – момче, което поставя оловни войници по релсите и хвърля монети по перона, за да ‘купи’ по свой магически начин завръщането на отдавна напусналия ги баща. Сюжетът тече простичко и леко – със свеж хумор, породен от контраста между наивно-сериозната гледна точка на малчугана и монотонната делничност на едно планинско градче. Филмът провокира у мен позабравени мисли за предизвиканата случайност: съкровените желания имат шанс да се намесят в причинно-следственната събитийност, стига да са достатъчно искрени, т.е. Важни. Децата, необременени от рутината на възрастните, са най-големите майстори на мечти или малки (а понякога не чак толкова малки) ‘чародейства’. 🙂 Ето един спомен от моето детство:

Имаше подвижна книжарница, а аз бях първокласничка (родена през декември, т.е. още ненавършила седем). Нямах търпение часовете да свършат, макар последният да беше любимото ми ‘четене’. Излетях от стаята и се наредих на вече оформилата се опашка, но за мой ужас даденото от майка ми левче не се оказа в джоба на палтото (обикновено имах стотинки за баничка; левчто беше специално за случая!).

Помня онзи мирис на хартия, изпълнил фоайето на сградата. Бях съкрушена, че ще остана без книжка. Въртях се около щанда, гледах как съучениците ми разглеждаха красивите илюстрации; наивно се надявах на чудо – някой да ми направи подарък. Хрумна ми даже да предложа в замяна рисунката ми с водни бои от същия ден…

Питам се дали книгата е загубила своето очарование днес? Едва ли. И все пак… Дори да е смешна, идеята за компютърна програма, която да имитира досег с хартия и мирис на прясно-отпечатан текст, вероятно е изпълнима.

Тръгнах си към къщи, като се молех на моето ‘извънземно’ (Оро: образ, взет назаем от стар филм за високо-интелигентни пръшълци. ( 😐 Да, телевизията наистна е мощно средство за внушение, но това е друга тема). По онова време ни възпитаваха в атеизъм и църквата беше забранено място. Ученици пък там съвсем нямаха работа! Научната фантастиката обаче беше на почит: аз бях направо запалена по далечния Космос. Недораслото ми въобръжение търсеше появата на Оро, моя Вълшебник, в очертанията на човешко лице в профил сред облаците. Уверявам ви, дори не бях чувала, че Бог е създал човека по свой образ и подобие, а Билбията беше понятие без смисъл.

Вървях през училищния двор и молех Оро за книжка точно от тази книжарница (не можех да си обясня защо, но Беше Важно)… За първи път исках нещо по-различно от ‘да не ме изпитват’ или ‘да се отърва от къщна работа’. Спрях, за да потърся знак – реших, че този път ще хвърля само бегъл поглед към небето, за да издебна Вълшебника (подозирах, че често нарочно не се появяваше, за да ме дразни). Съзрях облаци тук-там, но ни следа от профил… Затътрих крака към спирката на автобуса (да, прибирах се сама на тази възраст!). Имах ‘смотана’ походка, като на комплексар – с поглед, вечно забит в земята. Бях разочарована, че съм избрала твърде слаб или неспособен Вълшебник…

Тогава бавно, сякаш на каданс (ала все пак неочаквано, макар изненадите да са внезапни!), в тревата се появи крайчеца на книжно левче, потрепващо от повея на вятъра. Някой го беше изгубил, разбира се – също като мен, но това ни най-малко не ме развълнува: бях твърде заета да се втурна тичешком към училищния вход, преди да си е тръгнала книжарницата

Не помня за какво се говореше в книгата, която закупих, но е изключено да забравя радостта от разтварянето на чисто-новите страници! За мен това преживяване беше и си остава едно чародейство, макар за левчето в тревата със сигурност да има някакво напълно логично обяснение…

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за щастие, а после гласувай за костенурката! 😉

Advertisements

9 Коментари to “ЧАРОДЕЙСТВО”

  1. Debi said

    Mиличка, умееш ги тези магии с думите, красиво се получава. Ще чакам с нетърпение нови истории от теб! Целувки от Големия дюшек. И надявам се да не станеш принцеса, като жаба повече те харесвам:-)

    ПС. Във Вила Вилекула имаше една керамична жаба на бара, дали ще видя зелените й изпъкнали очи или просто ще пия по едно с теб?! Ще я проверим тази работа:-)

  2. ataval said

    Сърдечно благодаря, Деби! Много ценя мнението ти, знаеш! 🙂
    Ако решиш, мога да те поканя за администратор тук, да блогстваме заедно! По-забавно ще е, сигурно…

    П.С. Жабата от Вила Вилекула я прибраха зад бара – и на мен ми липсва. Кога се връщаш в БГ? С удоволствие ще пием по едно и ще пофилософстваме за живота и прочие! 😉

  3. lyd said

    Защо магическите жаби обичат хартиени книги? Костенурка предлага обяснението, което е дала на невинните си ученици тук: http://c00ledge.wordpress.com/2007/06/30/green-worm/

  4. ataval said

    Ех, костенурке моя палава!
    Хартията служи за много и разнообразни цели, но в комбинация с отпечатан текст, още повече смислен, е най-приятна!
    Тъй че – рециклирай, народе!

  5. Selene said

    О, уау о.О
    За първи път влизам в този блог и така се случи, че това е първият пост, който прочетох. Наистина е страхотен. о.О Много рядко човек може да се натъкне на такъв чудесен разказ в Мрежата. Поздравления!
    А книжките не са изгубили чара си и до днес. Поне така се надявам, че иначе като завърша, ще остана без работа. 😆

  6. ataval said

    Благодаря, Selene! Радвам се, че ти е харесала моята история и че си от гилдията на почитателите на книгата – не се безпокой, докато ни има (а се надявам това да е дълго) ще си доста заета в работата! 😉

  7. Била съм в това състояние много пъти!
    Понякога ми се случват цикли като във филм. Дълго и продължително случване на чудеса.
    смешното е, че напоследък се изнамериха теории, които да го намират за нормално и очаквано.
    Че и филм излезе по въпроса :“Тайната“ /на англ./
    На мен ни ми пречат теориите да си вярвам,
    защото нали знаеш:“Блаженни са вярващите“.
    А по-сериозно ще дам асоциации в пост.

  8. Val said

    Благодаря, Светле! Ти си поредно ‘доказателство’, че моята лаическа ‘теория’ за предизвиканата случайност работи. 🙂 Ще се радвам да споделиш подобни ситуации и личен опит – ще намина да видя.

  9. Nice, :)..приятна среща.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: