подковата на жабата – the frog’s horseshoe

„ала-бала/ници_всякакви.bg“ – „bla-bbit/s_anykind.bg“

Вавилон и магията на общуването

Posted by Val на април 8, 2008

‘Кулата на Вавилон’ – Питър Брьогел

„… И възгордя се човешкият род след потопа, и заприиждаха от изток хора в земята Сеннаар. И построиха град Вавилон и кула висока до небето, за да си създадът име и сила да придобият. И разгневи се Бог като видя, че човешкият род иска да се издигне високо – по високо от Него. И като се разгневи, смеси езика на хората, и те престанаха да се разбират един друг. И разпръсна се човешкият род по цялата земя… „

Извънредна новина – кумът с миризливите крачка беше в София!  😀

Не можех да пропусна този миг и се впуснах в бесен галоп, за да му дам по една мокра жабешка целувка върху всяко очило (за непросветените – според кума, който е от време оно си е един доста добре осведомен човек, ‘очила’ в единствено число би трябвало да е ‘очило’). Чудя се какво ли ще правя ако внезапно го прихванат мераците да си слага лещи! …

Ех, куме мой любим, пак се найдохме с теб след толкова години в неведение! Жив и здрав да е вече зрелия Младоженец с неостаряващ беон дух и благ характер (Благойче, коригирах словосъчетанието, както виждаш! послепис: кумата), че продължава да ни събира, макар сигурно отдавна да се чуди с кой акъл навремето ни е канил да му ставаме кумове… 😦

Ммм-даа, в какви ли не безразсъдства изпада човек в незрялата си възраст след края на тийнейджърството, само и само да покаже самостоятелност в решенията! Впрочем, някои така и не помъдряват – аз съм жив пример: и до ден днешен се радвам на блясък от свежа лудост в очите, особено лявото: виж ми аватара > 😀 !

Младоженеца стоически ме понася всеки път, когато реша да го навестя – какво да се прaви, кума съм му, свързани сме во веки. 😛

Но хайде стига съм плещила умопомрачително възторжени възклицания с неизменната удивителна в края – с две думи: весел уикенд! Както каза Младоженеца на Булката, когато решихме и нея да развеселим в 1 часа след полунощ: „Кумът дойде, ала злото не идва само – след него и Кумата се изтърси на гости! Както е тръгнало, да вземеш да дойдеш и ти!“ 🙂

Засегнахме редица наболели обществени проблеми като: ‘Що е семитизъм, антисемитизъм и ционизъм и имат ли всичките те почва у нас’, ‘Нихилизмът на българина към успеха на заможния германец и недоволството му от тази нация, чийто университет посещава или в чието общество се реализира, плюс проблема за загубата / афиширането на идентичността с родната култура’, ‘Анархо-примитивизма на племенния тип общество (за и против), плюс страшната напаст наречена цивилизация’, ‘Истинската същност на човешката природа и ключът към нея’, ‘Колко дълго можем да изтърпим гостите си’ и т.н. Излишно е да споменавaм, че дискусията беше в дух на съзидателна критика и много свеж и неподправен хумор, подплътен с ободряващи напитки. 😉

Реших, че си струва да споделя един виц, разказан от Кума по време на първата спомената по-горе тема за разговор:

Влак. Във влака пътуват: 1. две рускини (майка и дъщеря); 2. руснак; 3. германец; и 4. евреин. Минават през тунел (денем – не е нужно електричество, а и няма крушка). Чува се звучна целувка и още по-звучен шамар. Руснакът: “Хм, някой си падна по едната от нашите девочки, но не знае с какви жени си има работа!” Момичето: “Брей, харесаха мама, но тя е вярна на тате – отвърна с достойнство!” Майката: “Туй нашто малкото вече хваща окото, ама си знае цената – какъв шамар само отпра!” Немеца, в недоумение: ” Някой тук целуна някого, но защо на мен ми зашлевиха шамар, не разбрах!”. Моше – евреина, с хитро задоволство: “Ха! В следващия тунел пак ще си целуна китката и пак ще му зашлевя един!”

А сега един  съвет за всички, които вече са пукнали от скука, четейки горното: гледайте филма Вавилон с Брат Пит (Кума го гледа за първи път а аз за 4-ти): ще ви се ‘изясни’ положението с проблемите на модерното общество и моята искрена радост да прекарвам вечерите си с приятели до 6 сутринта …

(уебсайт с видео-откъси: линк под снимката)

„Вавилон“

Филм на мексиканския режисьор Алехандро Гонсалес Иняриту и постоянния му сценарист Гилермо Ариага. Завършек на трилогията с „Любовта кучка“ (Amores Perros) и „21 грама“.

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костекурката! 😉

Advertisements

4 Коментари to “Вавилон и магията на общуването”

  1. lyd said

    Хъм. Той ли ви избра за кумове всъщност? Ето това се мъча да си спомня. Малко е объркано, понеже бяхте мои приятели преди да се запознаете с него. Но май истината е, че след като предложих Станойка и Иван, Младоженецът каза „Коста!“. Тогава Валя дойде като естествената кума 🙂

    Някой да има спомен?

  2. Val said

    Струва ми се, че всъщност той е настоявал за Коста, а тогава ти си решила да настояваш за мен! 🙂
    Права си, заслугата за нашето КУМСТВО беше и на двама ви!
    Наистина се запознахме с него благодарение на теб, Lyd. Ако се разровим в миналото, може да се окаже, че идеята за сватбата беше отчасти благодарение на мен, защото ти подсказах, че ще му дадат отпуск от казармата… ама може и да греша, което никак няма да ме учуди! 😛

  3. lyd said

    не, не, не е твоя тази безумна идея 🙂 нито пък моя 😉

  4. Val said

    Ех, да му се не види – и в това ли не съм ‘пионер’??
    Карай, все за нещо е моя вината… 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: