подковата на жабата – the frog’s horseshoe

„ала-бала/ници_всякакви.bg“ – „bla-bbit/s_anykind.bg“

Въображението – инструмент или генезис на интелекта?

Posted by Val на април 18, 2008

Преди ден-два попаднах на Увод в насилието на Размисли – пост, който според мен е по-скоро увод в провокирането на човешката способност да изгражда перспективата на ‘гледна точка’ от различни ъгли. Почти по същото време попаднах и на деветте възгледа за иновацията в Най-готината бизнес дама на Nin и се запитах какво всъщност е въображението?

Въображението: въ-образяв-ане, пренареждане на образи, ключ към успеха на популярните нововъведения, механика на творчеството… ?

Според класическата психология съществува репродуктивно (повторно предизвикване на ‘поява’ на образите) и продуктивно (нови комбинации от образи или техни елементи) въображение, a религиозните учения отъждествяват въображение и материя, внушавайки идеята за единствения абсолют извън съзнанието – бог.

Много ми допадна етюдът на Hammill и неговото заключение – въображението се нуждае от мислене, за да се получи като резултат творчество. Тоест, не-мислщите не биха били способни на творчество…

Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че е така . 🙂

„Въображението ни примирява с това, което не сме, а хуморът – с това, което сме“ – един доста популярен цитат в полза на тази чудесна статия, доказваща връзката смях<>въображение<>творчество и нейното нагледно измерение в новаторските за времето си платна на този средновековен творец – предшественик на Салвадор Дали:

Триптих „Градината на земните наслади“ – дясно пано

Йеронимус Бош

А ето и новаторското творчество на един по-модерен автор, който за мен е последовател на Бош в своя апел към въображение отвъд всички видове граници, включително тези, определени от понятията „долу“ и „горе“ и тяхното религиозно-морално измерение в опозицията „ад-рай“:

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката! 😉

Advertisements

6 Коментари to “Въображението – инструмент или генезис на интелекта?”

  1. razmisli said

    Мда…
    Или влизане в образи.
    А къде се учи мислене?
    Трябва да направим дружинка на учителите-ренегати 😉

  2. Val said

    Ха-хааа! Добре казано, Размисли! Колкото до това къде се учи мислене – май всеки е на ‘индивидуален план’ 😉

  3. nin said

    Много ми харесва как комбинираш, предлагаш различни гледни точки от други блогове и даваш същевременно и своята. По принцип не съм в този запис.

    Относно темата, мисленето не е задължително да поражда въображение.
    Учителите сме ние, ако се осмелим да се поддадем на любопитството си, ама не онова – търсещо пикантното.

  4. razmisli said

    Мисля, че е важно и научаването на мислене. Разбира се, винаги ще има самородни таланти, но помислете колко много се отличава всяка епоха именно по начина си на мислене – не само логическите операции, но и възможностите, които се дават на човек да проучва света около себе си. Мисловните категории и стъпки. А това вече зависи не от някакви природни дадености, а от стереотипите на културата.

    Освен това помислете и какво става с хората, които на една определена възраст засядат във възгледите си… Ако тези възгледи са създадени от училището, възрастта е още по-малка.

  5. nin said

    Съгласен за научаването на мислене. Имал съм преподаватели, които са ме научили на повече от преподавания материал. Обаче, зависи и какъв е човека отсреща, не е нужно да е самороден талант, но някои така яко са се окопали в стереотипите си или неефективни и нерационални убеждения, че е невъзможно да бъдат научени. Нещо подобно на следващия цитат имам предвид, но в някои отношения – не толкова изискващо.

    “I do not enlighten those who are not eager to learn, nor arouse those who are not anxious to give an explanation themselves. If I have presented one corner of the square and they cannot come back to me with the other three, I should not go over the points again.”
    Confucius

  6. Val said

    Благодаря, Nin! Така е – не мисленето е генезис на въображение, а обратно – въображението поражда нагледно-образно или дори асоциативно мислене… или пък е ‘ползвано’ като инструмент от ‘мислещите’ творци. 🙂 – това, разбира се, не е строго-научна, а моя мисъл.

    Благодаря, Размисли! Наистина трябва някой да ‘учи’ на мислене, т.е. да развива въображението и да разбива стереотипите – като теб! 🙂 Индивидуалния план включва ролята на преподаващия – донякъде. Nin правилно отбелязва – когато сами влезем в ролята на ‘учители’, вече сме способен да наредим puzzle-а, но едни го правят по-лесно, други по-бавно, трети – отричайки ролята на обучаващия (и все опак дори те го правят).

    Във втората част на цитата Конфуций донякъде отрича силата на постоянството, която пък Старецът в „Старецът и морето“ на Хемигуей утвърждава като полезен фактор за постигане на мечтата… (а нашата мечта в случая е да се научим и да учим другите как да мислят, нали?)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: