подковата на жабата – the frog’s horseshoe

„ала-бала/ници_всякакви.bg“ – „bla-bbit/s_anykind.bg“

Хайку-жаба на японски – само опит! :)

Posted by Val на юни 10, 2008

Преди време (в една работна съботна утрин), докато сърфирах из блогосферата, попанднах на хайку-поема, която привлче вниманието ми. Веднага написах ‘хай!ку!’ коментар и ето какво се получи:

10 May 2008,
Отработващо хайку
Работа в събота
Моралът се топи и пука
Като леда в ментата ми
Коментари:
Хай!Ку! (подковата на жабата)
Събота в офиса; плътна бездвижност.
Пукот, вода и прохлада.
Потапям се в ментова вана.

 
Боби: Твоето изглежда премислено, докато моето е натурално-описателно 😀
Val: Да, премислено беше – написах го като поздрав за теб: Хай! Ку! , защото твоето хайку ми хареса.  🙂

После сама се цитирах в един коментар при Размисли – беше възникнало спонтанното предложение да се анализира поезия, поместена в интернет… Накрая взех, та написах Хайку Жаба и се заканих да сътворя хайку на японски… 😀

Е, сега се осмелявам да ви предложа нещо, което вероятно ще звучи безкрайно смешно за знаещите японски, но какво от това? Процесът на ровене в йероглифите и техните значения толкова ми допадна, а и хайку-резултатът на мен си ми харесва…  😛 :

青 く 泡 水 仰 げ 唱 歌

а/о/ку – и/ке            а/уа – ми/зу – а/о/ге            ка/уа/дзу – шо/ка

a deep-blue pond      look: water bubbles appear…     the frog is signing

в синьото блато      виж – мехурчета водни…       жабата пее

Костенурка посети и сега гласувай ти! 🙂

Advertisements

13 Коментари to “Хайку-жаба на японски – само опит! :)”

  1. albinos said

    🙂 я да те питам кое повече те влече да четеш и пишеш – поезия или проза?

  2. Val said

    Ами и двете, Ал, макар прозата да присъства с по-голям обем сред четивата ми. 😉
    Не знам защо, но поезията май повече ми се удава на английски… а може и да се лъжа. 🙂
    Прочетох „Хиляда сияйни слънца“ на Халед Хосейни, но скоро (ако намеря време) ще пиша за тази и още 3 книги, които прочетох миналия и по-миналия уикенд…

  3. Скачащи отражения,
    игриво зеленеят
    в прозрачната шир.
    Душата ми на воля…
    ква… – ка…

  4. П.С
    Val,
    в случай, че си пропуснала, пуснах игра:
    http://pinchoftaste.blogspot.com/2008/06/blog-post_06.html
    информирам само:)))))))

    Хайко Поздрави от жабешкото ехоооо,
    ехото маха с ръка:))))))

  5. lyd said

    мисля, че жабата е едно от най-хайку предразполагащите същества. без майтап!

  6. razmisli said

    Ха, даже не предполагах, че второто било твое авторство, макар че забелязах играта с първото 🙂
    Само не знам дали хайкуто трябва да бъде премислено или описателно, или и двете. Трябва да кажа на Ю да пробва с хайку стил.

  7. Val said

    @ Светла:
    Ехооо! Благодаря за чудничкото стихче – квакането на душата ми харесва много повече от „камбанен звън“ на душата, както се пееше в една есртрадна песен (на Диана Експрес, ако не се лъжа) в миналото… 🙂
    Пак ще вмъкна моето любимо почти-хайку, написано от шотландския поет Кенет Уайт:
    „Над поля зелени
    две бели пеперуди
    пеперудничат.“
    За пеперудите и за душите вече коментирах при Графа: тук 😉

    Ще надзърна в играта, която така успешно оферираш! 😉

    @ Лид:
    Лид, помниш ли стиховете на Борис Христов (мисля, че ти беше любим поет и ти май ми даде неговата книжка… или беше Мария…)? Аз ужасно харесвах едно:
    „Болката остана да кръжи
    над мястото на зарасналата рана.“
    Преведох го, след което го написах на хартия, която обгорих по краищата и закачих на стената под сламената си капела в квартирата, която беше близо до дома на Веско Будаков:
    „The pain remained, hovering
    over the long-healed wound.“
    Не знам защо се сетих сега за него, но има някакво хайку-звучене… 🙂

    @ Размилси:
    Според мен класиката си е описателното хайку, като в края или във втория ред задължително има някакво действие или просто ‘обръщане’ на значението на описанието, с цел да се натовари смисъла… или поне такава е моята собствена (малко позабравена) интерпретация на хайку-законите. 😀
    С две думи – накрая то е винаги ‘премислено’ така, че да те върне към началото, за да го преосмислиш, т.е. ‘преосмислено’ е! 😉

  8. lyd said

    Може и аз да съм била 🙂 Тогава четях доста поезия, вкл. Борис Христов, който май наистина имаше такова звучене. Мисля, че най-хайку беше Иван Методиев, с един бг стил – нава – нашенското хайку. Дано не те подвеждам 🙂

  9. lyd said

    Ха, ето тук повече по въпроса:

    http://liternet.bg/publish/esugarev/bg_haiku.htm

  10. Val said

    Благодаря, Лид! Знам си аз, че ти си била! 😉 Ще видя какво казва Сугарев по въпроса за хайку-то!

    Светла вече спомена Иван Методиев и навата в предната хайку-жаба и даде линк: http://yogamagazine.hit.bg/Statii/Br-1_93_Stihove%20-%20Nava.htm

  11. Деби said

    Валка,

    попадна ми следният конкурс за хайку-стих:
    http://www.kafene.bg/index.php?p=article&aid=3297.
    Ти вече си готова, така, че пращай и ще чакаме наградата;-)

    Поздрави от Кулата

  12. Val said

    Хей-хо, Деби!
    Благодаря за връзката!
    Изпратих 5. 🙂
    Кога идваш пак?

  13. Debi said

    Точно след един месец:-)
    За биеналето на бургаските художници и за плажното парти…и….

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: