подковата на жабата – the frog’s horseshoe

„ала-бала/ници_всякакви.bg“ – „bla-bbit/s_anykind.bg“

Хиляда сияйни слънца

Posted by Val на юни 12, 2008

Едва сега си давам сметка, че я закупих заради заглавието и обложката – една малко прибързана асоциация с пленителната Шехерезада от хиляда и една нощ. Хосейни също разкрива гъвкавата държеливост и съобразителност  на Жената, но не онази, затворена в двореца на шах Шахриар, а обикновената майка и съпруга от противоречивия свят на исляма, оцеляваща както преди, така и след пламналата в Афганистан война. В разказа блика магията на неподправения живот, с неговата почти до болка закономерна случайност и ‘непосилна’ лекота на любовта…

Хосейни ни пренася в свят на мъжко господство и безпрекословно подчинение на закона и религията – отдавна запечатан отвътре и отвън с клеймото на еднакво фанатизирано ‘обществено’ мнение: това на афганите, но и това на друговерците – реалност, която може да бъде разбрана само чрез индивидулната съдба на две афганистански жени.

Началото: изолирана в покрайнините на Кабул, рядко навестявана колиба; Мариам, девойче на 15, смътно се досеща за несправедливо наложената й по рождение вина на харами (копеле) с богат баща-многоженец и майка-слугиня, повярвала в приказките и позволила ‘позора’ на интимна връзка… Сюжет, подобен на мелодрама от сапунен сериал, ала чародейството на Хосейни му придава значимост и завладяваща емоционалност – очите болят, без да напират облекчителни сълзи. Не съм подозирала, че мъж може да пише така чувствено и да се превъплъти в героините си.  Дали носи в себе си следите на предците си – пущуните?

Ислямът на талибанския режим и лоя джиргата – афганите сляпо следват наложения стереотип на безропотно подчинение: наредбите и новоскалъпените религиозни традиции не се подлагат на съмнение…

Мариам и Лейла съхраняват индивидуалността си в този свят.  Две жени от различни поколения, с различно потекло, едната образована, а другата не. Те ‘надиграват’ крайния ислям в лицето на озлобен към съдбата съпруг-побойник с груб нрав и гнусни маниери. Правят го по женски – без покaзаност или агресия: поставят преграда между себе си и Общоприетото, обличат наложената им традиционна ‘бурка’, която скрива тялото от глава до пети. Тази ‘бурка’, отначало неудобна за носене, се превръща в желан параван и съхранява душевността им, като парира обвинителните погледи на ‘почтените’ правоверни и дава на двете жени сили да воюват за правото си на живот.

Много ми харесаха моментите с характерната ‘приказна’ описателност на речта: за думите Хосейни казва (цитирам по памет), че се леят от нечия уста като балсам или ги оприличава с тъмен пушек от гърлото на друг, докато трети просто ги издишва като мъгла… Аз бих казала, че Хосейни реди словата като напев… Приятно слушане! 🙂

(да не забравиш да гласуваш за костенурката!)

Advertisements

11 Коментари to “Хиляда сияйни слънца”

  1. albinos said

    Много хубава рецензия си написала за книгата! Определено би накарала, много хора да си вземат книгата с това интересно описание. Описала си всичко което си почувствала, а това което си почувствала, определено заслужава и други да го почувстват. 🙂

  2. razmisli said

    Хубава е…

    На мен прекалено много ми прилича на първата му, Преследвачът на хвърчила. И тя е хубава.

    А все исках да те питам, ти ли ги правиш тези хубави снимчици (нямам предвид корицата на тази книга, а останалите)?

  3. Val said

    Благодаря, Ал! Благодаря, Размисли!
    Книгата наистина си заслужава, поне според мен. Малко ме е срам – чак когато започнах да я чета, разбарх, че е сред най-четените книги за 2007… Аз просто я харесах като заглавие и като послание от корицата…
    За жалост, не съм чела „Ловецът на хвърчила“. Казват, че това е най-доборот от Хосейни (макар за други заглавия изобщо да не съм чувала). Ще се опитам да я намеря.

    Размисли, не са мои снимките – от година се каня да си взема професионален (или не чак толкова професионален) фотоапарат, но все отлагам, а обичам да снимам – ще ми се да си вярвам, че имам око за това. 🙂 Общувам с фотографи – често идват във Вила Вилекула (Бургас), но за това – друг път.
    Ти снимаш ли?

  4. razmisli said

    Снимам – снимките от блога са мои (освен ако не е указано или очевидно другояче). А ти пиши за тази Вила Вилекула! Аз лично бих я посетила при възможност. 🙂

    Учудва ме, че е била най-четената и в България – тук беше бестселър, но за това има и други допринасящи причини. Така че не се коси, че си я пропуснала 🙂

  5. […] още две мнения- тук и […]

  6. вили said

    Аз съвсем наскоро се сблъсках с този писател. Купих си Ловецът на хвърчила и страхотно ми хареса. Много увлекателно разказва.Книгата се чете на един дъх. Има я по книжарниците на Хеликон. Аз си я купих преди не повече от месец. Смятам в скоро време да си взема и Хиляди сияйни слънца.

  7. Val said

    Филмът, казват, също бил добър, Вили. „Ловецът“ го нямаше в Хеликон, когато купувах „Слънцата“, но може да надзърна там тези дни и да поръчам – така ще съм прочела още един щатски бестселър, както го нарича Ели. 🙂

    Май ще трябва най-после да понапиша за Вила Вилекула. Първо ще потърся снимки…

  8. вили said

    В Хеликон аз си поръчвам книгите, които нямат в момента. Предпочитам ги защото работят и по този начин. Макар че и в Пингвините имат тази практика. Но т.к. те са едва от месец в Пловдив все още не съм ги ползвала. 😉
    Снимките са хубаво нещо. Колкото повече, толкива по-добре

  9. Realist said

    След като изчетох за една нощ „Ловецът на хвърчила“, изобщо не се замислих, когато видях „Хиляда-та сияйни слънца“. Горе-долу и тя ми отне толкова време. Отдавна не ми се беше случвало такова нещо. Струва ми се, че се появява едно явление в литературата – дано не се увлече в калъпно творчество само…защото определено двете книги си приличат, но докато „Ловецът“ като че ли наистина е създаден като сценарий, в „Слънцата“ за разлика от него има повече естественост (Имам предвид по-малко неочаквани превратности на съдбата, толкова любими в киното, че намирисват на самоцел). Последното прозвучава малко като критика, и е, в известен смисъл. И все пак, тъй като имам някаква представа за ислямския свят и за промените, наложени в Иран след ислямската „революция“ (а тя, в сравнение с талибанските „реформи“, е кротък водевил), се радвам, че човек „отвътре“ представя тези събития пред непосветените. Защото едно е да четеш сухите журналистически съобщения за прилагането на законите на шериат-а по същия начин, както и за разрушаването на двете гигантски статуи на Буда в Бомиян, съвсем друго е да попиваш словата на Хосейни, описващи сърцераздирателни сцени без блудкав сантимент и оставят следа в съзнанието ти. Дано повече хора разберат какво значи ислямски фундаментализъм, а най-вече запдняците, които са готови да си сложат главата в торбата заради криворазбраната толераност. Т.е. освен чисто литературно удоволствие, разглеждам появата на тези книги като възпитателно средство за повече хора по планетата.

  10. Val said

    Сърдечно благодаря за обстойния коментар, Реалист! (никът да не би случайно да е бил провокиран от поста ми „Докато чаках вълшебника“…? – там споменавам нещичко за реалистите, оптимистите и песимистите… 😉 )
    Още не съм намерила „Ловецът“… ала наистина си струва да се прочете, явно!

    Наминавай – не всичко тук е супер ‘издържано’ откъм стил или послание, но е забавно, надявам се… 🙂

  11. Галина said

    Тази книга ме срази, невероятна е, много е силна!! Много е тъжна, но и толкова хубава че задължително трябв ада се прочете.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: