подковата на жабата – the frog’s horseshoe

„ала-бала/ници_всякакви.bg“ – „bla-bbit/s_anykind.bg“

Какво му е доброто на ‘добрия’ вкус? (раздумка)

Posted by Val на юни 16, 2008

сайтове за лош вкус: музей на лошия вкус, лош вкус за музика, лош вкус за поезия, лош вкус за облекло, лош вкус за филми

„Що е лош вкус?“, пита Лид и отговаря: “ Всички неща, които принизяват и ограничават духа са проява на лош вкус.“

Всъщност, имаме ли право да определяме кое принизява и ограничава човешкия дух и ако да, не е ли това право на всеки, сам за себе си? Ако влечението по масовата комерсиална култура  на чалгата е лош вкус, кое определя добрия вкус като ‘добър’?

Чисто дуалистичното предположение би било, че добрият вкус трябва да е антипод на ‘масовата комерсиална култура’. Това звучи страшничко… Излиза, че усетът за естетически красивото е уникален и само гении биха имали, хм – привилeгията да се радват, хм – на собствения си вкус… Дали пък  Хитлер не е бил естет, в крайна сметка? Обаче аз също си паднах по традиционното баварско облекло… 😀 Значи Хитлер не е никакъв гений!  😛 > Hoo-ray!!!

Ама как да категоризирам сръчните ръце на циганка, плетяща възможно най-красивите кошници 😐 – нали е производство ‘на конвейр’ и все за продан? Или занаятът й няма нищо общо с естетиката? Как тoгава определих кошниците като красиви – само аз ли виждам у тях естетика?

Е, май ще трябва да призная, че добрят вкус не е Обратен 😉 на ‘комерсиалната култура’. Тогава? Сигурно е смесица от основни критерии, хем общоприети за валидни в разграничаването на красиво от грозно ( 😛 > ами то, така погледнато, добрият вкус си е масов, в крайна сметка!), хем проявлението им е чисто субективно и зависи изцяло от характера и личността на индивида.

Значи ли това, че доброто на добрия вкус е именно в индивидуалната му характеристика? Кой тогава ми дава право да определям чалгата като музика/култура, по-нискокачествена от пънка, хеви метъла, рапа или ранната Мадона? МТV се отличава от „Планета“ по това, че предлага разнообразие от стилове, но възпитава ли ‘по-добър’ вкус?

Не понасям чалгата, харесвам Вивалди, ала си падам по Ред Хот Чили Пепърс. Това лош вкус ли е?

Не мога да забраня на някой да препочита нещо пред друго нещо… Не мисля, че днес едно дете може да бъде заключено в света на телевизия „Планета“ – има масов достъп до информация чрез кабелна, интернет, мобилен, i-pod и т.н. Нещо повече – няма как да не общува с други малчугани, с баби, с учители, с каки и батковци, с масмедии – всички от които предлагат, е, може би не чак толкова ‘масови’, но все пак доста популярни алтернативи на ‘еталони на живот’.

Несъмнено, една от тях е тази на Лид – затова, гласувайте! 🙂

>>>>>    P.S. Волен Сидеров не е чак толкоз популярен, колкото си мисли! 😉

Advertisements

18 Коментари to “Какво му е доброто на ‘добрия’ вкус? (раздумка)”

  1. lyd said

    Валя, моите наблюдения върху децата показват, че твърде много от тях са заключени. Може да има достъп до информация, но дали ще знаеш, че има и друго освен „Планета“ ако няма кой да ти го покаже? Защо мислиш, че повечето „други малчугани“, баби и учители са в състояние да предложат нещо различно?
    Работя с деца и тийнейджъри от 17 години, а от 15 имам и собствено дете.
    Не казвам, че всички са това което описвам, но са повече отколкото си представяш и би ти се искало да има. Успокояващо е да не виждаме тези неща.

  2. Val said

    Не споря за това, че има ‘заключени’ деца, но не мисля, че са чак толкова много на брой и едва ли ще останат заключени во веки веков… Невъзможно е!
    Възмущавам се от случаи като този за немеца-баща-изнасилвач, заключил в мазе дъщеря си, но не мисля, че нормален човек би последвал този пример… Иначе – всеки има своите демони!
    А за бабите и учителите – могат да предложат алтернатива и още как! (Ти самата си пример за това.) > Бабите от село все още носят фолклора – леля ми и много други като нея участват в самодеен състав. Има и съвсем немалко градски баби, които знаят чужди езици и могат да разкажат това-онова от чуждите култури…
    Аз също съм работила с деца – и в държавно, и в частно училище. Нямам собствено дете, но не съм песимист по отношение на подрастващите. Много от тях харесваха Тома от Мюзик Айдъл още по времето на любимеца Иван! 😉
    Скоро ще започнат да харесват някой друг…

  3. razmisli said

    Ех че хубава тема, от едно известно време все си мисля да напиша пост за това колко обичам кича 🙂
    Добрият вкус се определя от средната класа. Всичко над е ексцентрично, всичко под е пошло. И мнението се мени – затова неща, които в един период се смятат за лош вкус след време може да се смятат за добър.

  4. Val said

    Така е, Размисли! Пиши по темата – ще стане раздумка. 🙂
    Аз разбирам Лид – тя се плаши от ‘лоши’ послания в масмедиите (филми, музика и т.н.)… Да ги забраним ли? Нали в крайна сметка забраненият плод се оказва най-вкусен? По-добре да се опита без забрани, след което да се събуди апетит за ястието. 😉

  5. Вкусът от една страна е ограничен и определен от инструмента на рецепторите, които го регистрират.
    Най вероятно от една страна, чувствителността на рецепторите, генетично се предопределя, а от друга постоянните „дразнения“ от външната среда я променят: настройват, развиват, закърняват или създават.
    Мисля си…
    Например:
    ако, както на децата им се дават неподправени манджи, безсолни и т.н, така и ако, като възрастни продължат да се хранят,
    доста трудно и със сигурност скъпо достъпно,
    биха се добирали до храна.
    Не само това, но или ще трябва да си имат собствена готвачка или не трябва да излизат от детската кухня.
    И все пак , подозирано защо, всеки още на 20 знае какъв вкус иска да има храната му.
    Някои не спират да опитват различни вкусове, други се вманиечават-до степен да загубят изцяло усещането за вкус.
    Има чревоугодници и такива, които лапват, каквото и да е, стига да не им е празен корема…
    Хиляди книги се изписаха за това кое хранене е полезно, но много от тях се прочетоха, за да се убедят читателите, че е скъпо и трудно, хем да е вкусно, хем да е полезно, пък и да е красиво…Ехее…съвсем!
    И както обичам да казвам:Трябва да предупредя, че за храна почти не говоря!
    Прекрасна тема си започнала Вал, и позициата ти ми допада и ме кара да кимам и се усмихвам под мустак.

    Личното ми отношение към „какво му е лошото на лошия вкус?“:))) съм отразила тук:
    http://pinchoftaste.blogspot.com/2008/04/blog-post_5150.html
    Поздрави!

  6. П.С
    Коментарът ми е целенасочено абстрактен, но и както темата, така и трактовката ти върху нея съвсем не са банални.
    Пък и се отнасям отговорно към вкусът на нещата, так, че всичко което казвам е обяснимо:)))

  7. […] престиж, от приетото за подходящо и струващо си. Както Вал казва, той не е непременно антипод на масовата комерсиална […]

  8. Val said

    @Светлата:
    Така е, на 20 вече всеки знае какъв вкус има, а на 30 може да го промени… 😉
    Прочетох поста ти – благодаря! Той е пряко свързан с моята позиция, но не извежда на преден план свободата на избора: по-скоро издава възмущението/несъгласието ти от ‘масовостта’ на комерсиалното. Коментирах там. 😉

    @ Размисли: благодаря за връзката към раздумката! Не ми остави поле за допълнения… Ако някой друг реши, сигурно ще тръгне от твоя пост – ще следя! 😉

  9. Винаги говоря за избор! 🙂 Без избор накъде? Малко похленчвам, ама повече се бъзикам! 🙂
    Аз избирам луксозните ресторанти и предпочитам да ми е трудно, но да мога да си ги позволя.
    А пък, чрез блога, мога да си „мълча“ на широко, без да е нужно да съкращавам мислите си, да съкращавам изказа си. И хората, които се отбиват в ресторанта на раздумка, хората които открих и продължавам да откривам – сродните души, са незаменима компания!
    Това забравих да кажа…
    В крайна сметка, именно сходните вкусове, ни събират на една маса.
    Пък мъдрите /чревоугодниците и перверзните кулинарни експериментатори/, могат да сядат, и на масата на простака, и на масата на писателя, и на всякъкви маси, организирани покрай специфичен вкус. Това не им пречи да имат предпочитания, но защо пък да не опитват различни храни! Така, че „Какво му е „лошото“ на „лошият“ вкус?“ 😀
    Светлата

  10. П.С
    Сега се сетих нещо!
    Какво прави луксозните ресторанти „луксозни“?
    Разбира се не „лукса“, защото, колкото хора и общности – толкова и различни смисли и отенъци в смисъла на понятието. 😉
    Това което прави „луксозните“ ресторанти, луксозни, е именно факта, че са малки/с малко места/, т.е могат да бъдат посетени от „избрани“, трудно-достъпни са/изискват резервация/, предлагат по-скоро – кулинарни перверзии, отколкото храна за нарахранване и целта им е да събират „малкото луди“, които имат нужда точно от тази услуга, която предлагат.
    Та в този смисъл: няма нищо лошо в „чалгата“, просто е масова, както е „масова“ – мазната баничка и бозата, както набързо спретнатия сандвич със съмнителни вкусови стойности, както пластмасата и какво ли още не.
    И „класиката“ е масова, но преди да стане „класика“, все някога е била „трудно-достъпна“ и т. н., т.е предлагана е в нечий „луксозен ресторант“, пък и към ден днешен никога не е ефтина, така, че продължава да се предлага само по „луксозните ресторанти“.
    Това му е „доброто“ на добрият вкус и съществуването на „еклектиката“ го доказва. 😛
    Само луксозния ресторант ти дава право да избираш- трябва да се трудиш/добереш/ до пари, да заслужиш компанията на „избрани“/малцината/,трябва да имаш време и въображение и да си задоволил потребностите си от храна и вода, за да мислиш за „пасти“.
    Иначе си се влачиш по течението и все някоя муха ще лапнеш по пътя 😀
    Ако се върнеш на поста ми и там съм отговорила на коментара ти 🙂

  11. Val said

    Уф, май не се изразих правилно – исках да кажа ‘толерантност’ към чуждия избор. 🙂 Не коментирам ограничената свобода да избираш това, което не ти харесва, т.е. ‘лошото’, щото друго не можеш да си позволиш. Всеки има приоритети и действа според тях – можеш да си позволяваш нещо по-рядко, като се ограничаваш в друго. Това не означава, обаче, че другите трябва да постъпват така. 😉

    Именно – к’во му е лошото на лошия вкус? – нищо, освен това, че е лош спрямо ‘добрия’. Както и на добрия НИЩО НЕ МУ Е ДОБРО, освен това, че НЕ Е лош. 😉
    Всеки се самоопределя и търси това, което му помага да се себеизразява в даден момент: рокер, чалгаджия или хипар. 😉

    Ясно е, надявам се, че горното не цели да дискутира възпитанието или формирането на вкуса!

    В случая ‘лош’ съвсем спокойно може става синоним на ‘екстравагантен’ или ‘еклектичен’ – да ядеш карамелизирани хлебарки (Бирма)?!?! Да ходиш а-ла-Елвис, с лимбата на Евгени Минчев на челото?!?! Хем скъпо, хем гадно или само второто! 😉 (за мухи още нищо не съм чула 😛 )

    ‘Добър’ вкус няма. Има стандартен такъв за грозно и красиво. Както казва Размисли -всичко ‘над/под’ стандартното се интерпретира като странно или пошло, т.е. ‘недобро’… 🙂

  12. Val said

    Светле, и аз коментирах репликата ти в твоя блог – виж там.

    Ако за останалите е интересно – следвайте линка на Светлата в коментар номер 5 по този пост. 🙂

  13. 😀

  14. Ами и аз. Ивинете ме, Val, но Вие дадохте пример

  15. Val said

    Радвам се, че примерът действа! 🙂 Ще коментирам там, Графе – раздумката там засяга темата от друг ъгъл: консумацията на комерсиалното (изобщо) като пагубен ‘ефект’ на цивилизацията към ограничение на духовната сфера ( и личното време) на индивида, докато моята тема е толерантност към чуждия ‘цивилизован’ избор (макар и ‘консумативен’ 😉 )в днешната епоха на пост-модернизъм, ограничение на духа и логорея (поне аз така мисля – дано правилно съм се формулирала по-горе).

  16. Хей, зеленото си е зелено ( визирам себе си 🙂 ) и ужасно се кефя на неща, които са пряко свързани с ежедневието, общуването, отношението ни един към друг, предпоставките които правим, влагаме и извличаме от общото взаимотдействие – изгоди, загуби, просто впечатления. Харесва ми идеята. Харесва ми и как свободомислещо я съзерцавате, което с малко разсмисъл води до извода, че нямате остри предразсъдъци към „различното“, не съдите избора а просто го коментирате! Дай Боже повече такова отношение. Ето това е рядко. Ето това е „добър вкус“. Ето така според мен може да се пресеят интересите и приеманата ежедневно информация. В крайна сметка чрез нещата, които приемаме като мнения, преценки или просто ставаме свидетели на различни феномени + ( това всъщност е по-важното ) начина по който ги разглеждаме, обобщаваме и приемаме създаваме своите цености, дограждаме своя морал и ставаме по-устойчиви. Разбира се ако ги приемаме съдейки, приемайки случващото се като различно от „нашето“, което е „вредно“ за нас то така и по този начин създаваме тази отрицателна аура на нашето присъствие. Хм, чалгата е ужасно достъпна, но и е ужасно актуална, защото е пищна, моделирана е така, че да се загледаш, да оближеш устни и да си оставиш нещо Общо на заден фон, който непрекъснато се променя. Не остава следи. Не остава впечатления. Аз примерно имам своята любима чалга песен, помня я и дори си я пускам често ( е, вече си я пускам в гръцки оригинал – сори, ама ми харесва повече така ). Това е така, защото ми напомня на нещо. Свързвам я с нещо, с някой за когото тази песен е значела нещо, следователно ми напомня за него и за чувството което съм изпитвал в нейно присъствие. Просто чувството не се среща често, не че ми е кеф да се връщам назад, напротив. Но ще си призная и ще се аргументирам – има много по-голям шанс да защипя спомен върху парче на Massive Atack, в което мелодията и разчупения ритъм ще приложат своята сила за да усилят момента на преживяване отколкото върху песничка на Тони Стораро, в която някой ще ми обяснява за някакви вещици, грешници, мръсници и др. Мое мнение, моя преценка. Но не е просто музиката. Поведението на човек, стила му на общуване, стила му на жестикулиране, съчетанието от дрехи, които го покриват, как си кара колата ( като тези неща стриктно ги бутвам по далеч от характера на личните му интереси и възгледи за живота, макар и в повечето случаи да са доста силно свързани ) създават впечатление, от което едни си казват „Иууу гадост“; „Брях, чудак!“ или „Йее това е Човека!“. Тъй като повечето хора с които се разминаваме по улиците, тротоарите, магазините, автобусите и т.н. са твърде сходни ( и твърде различни ) не обръщаме съществено внимание, тъй като не зависим по никакъв начин от тях и те не ни вредят, не им придаваме много значимо отношение освен ако не попадат в гореспоменатите изтъкнати крайности за нашето възприятие. А това възприятие си е наше, всмисъл че ние сме си го изградили, сложили сме си критерии за харесване/ нехаресване и се придържаме към тях, като някой от тях подлежат на постоянна промяна, други са изключително устойчиви. Странна работа, нали ? Как така обаче продължаваме да съдим другите за „лошия им вкус“ или да ги хвалим за проявата на „добър вкус“.
    Ммм благодаря за свежото предложение, подейства наистина избистрящо ( сори ако съм бил разточителен хах ) 🙂

  17. Val said

    Сърдечно благодаря, Groovy 1! 😉
    Това беше идеята – да се замислим над правото на всеки да се ‘себеизразява’ (както казва Размилси в поста си, отразен във връзката, поместена тук в коментар 7).
    Тоест, не искам да съдя никого за избора му.

    Макар да не съм почитател на чалгата, считам, че почитателите й имат право е да виждат в нея същото, което аз виждам другаде…

    Това не прави моя вкус по-добър, а само по-различен и характерен за мен, а не за тях! 🙂

    Ексцентриците, например – те могат да си позволят да се облекат в ‘чалга’ версия на облекло или в ‘пънк’ версия на облекло, или да ‘скопчеят’ еклектично няколко съвсем противоречащи си стила, но никой няма и да си помисли да ги осъди за ‘лош’ вкус, а само ще отбележи избора им – просто могат да си го позволят!

    Това ни най-малко не означава, че в обществото няма стандартни норми за ‘красиво’ или ‘грозно’, нито пък апелирам към това да няма такива! 🙂

  18. […] val Какво му е доброто на ‘добрия’ вкус? (раздумка); Въображението – инструмент или генезис на интелекта?; […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: