подковата на жабата – the frog’s horseshoe

„ала-бала/ници_всякакви.bg“ – „bla-bbit/s_anykind.bg“

Чужденецът

Posted by Val на юни 16, 2008

„Всъщност Мьорсо просто отказва да лъже. Чужденецът е историята на един човек, който без героическо поведение приема да умре заради истината. За мен Мьорсо не е отрепка, а беден и гол човек, влюбен в слънцето, което не хвърля сенки… Чрез него се опитах да изобразя единствения Христос, когото ние заслужаваме.“

Така казва Камю за романа си, който прочетох едва наскоро.

Не се усмихвай – много отдавна, когато приключвах с втренченото взиране в Погнусата, реших, че такава истина не ми е по възможностите и по вкуса… По-късно завидях на Уди Алън (Ако импресионистите бяха зъболекари), който се сетил да задели купчинката трудове на велики западни умове, будещи възхищение с хъса си да разнищват, без да им мигне окото, морала, етиката, живота и смъртта“ за евентуален престой в болница – докато възстановява счупен крайник. Там Сартър, Камю, Киркегор, Хайдегер, а и другите от плеядата западни философи стават интересни (е, в тишината на болницата четенето няма как да е скучно!).

Може и да се е шегувал. Сега ми хрумва ей така, а-ла-Алън, че след толкова години на нездравословен начин на живот, сигурно ще мога да препрочета Погнусата и да я разбера… (Приятелката ми – Даренцето, счита Сартър за забавен! Може пък да е истина, щом и тя, и Уди си падат по автор, чиято фамилия на мен поне ми звучеше заплашително… 😉 )

Чужденецът си е класика на абсурда – нито повече, нито по-малко. Към края, преди екзекуцията, спонтанният убиец (както наричам Мьорсо) открива у себе си неистово желание за живот, липсвало в предишното му ежедневие на окаян чиновник. Така постига щастието.

Там, накрая, ме връхлетя спомен за любима игра: „Не се сърди, човече!“. Често играя с приятели… Целта ми е да няма завършване: да удължа играта максимално, като връщам всеки на старта, дори с риск да бъда върната и аз… Обичам самата игра, а не жeлания изход с победа. Странното е, че винаги успявам да проточа играта. 🙂

Та, бяхме на таванчето в Старо Оряхово –  американецът Пешо, Роси – бъдещата му съпруга, домакинът Благо (който още май не знаеше, че ще става кум), сестра му Сончето и аз. Дискутирахме дали съдебната присъда е нещо хуманно…

Някой цитира Престъпление и наказание в защита на тезата, че възмездие винаги има – най-малкото в последвалите угризения на съвестта. Роси отвърна, че това показва антихуманното безсмислие в изпълнението на всяка присъда: осъденият така или иначе се самонаказва с разкаяние…

Благо вметна (само за целта на дискусията), че разкрито престъпление без заслужена присъда е антихуманност към жертвата и нейните роднини/приятели (ако ги има). Друг допълни, че така се създават предпоставки за отмъщение – антихуманност, но към роднините на престъпника…

Зачудихме се има ли изобщо удовлетворение от присъда, произнесена в случай на убийство… Жертвата е мъртва, а цена животът няма… Дали когато убива, убиецът се сеща за възмездието, което ще го сполети? Едва ли. Изборът, инстинктивен или не, е вече напарвен…

Да, присъдата/наказанието са полезни: в крайна сметка, те водят до страх от самите тях с цел превенция на обществото. Този ‘полезен’ страх, обаче, може да се преодолее в момент на убийство. Той има само привидна превантивна функция.

Освен това, ‘чуждото’ наказание донякъде предизвиква и задоволство, че ти все пак си ‘от праведните’ и поддържаш моралното статукво… Изглежда то се отразява положително върху психологията на обществото. Ала дали е хуманно? Вероятно да – за обществото, като сбор от индивиди. (Замисляли ли сте се колко рядко се изнасят наяве подробностите от изтърпяване на наказание?)

За престъпника присъдата няма как да е хуманна, освен в случай, че той представлява заплаха за собствения си живот. От него просто ‘хуманно’ се очаква да постъпи ‘хуманно’ и да се разкае: така ще се върне в рамките на моралното статукво.

Мьорсо свързва покаянието с фалш, тъй като няма угризения. За него смъртта на жертвата остава без значение: тя е нещо, което му се ‘случва’ в резултат на жегата и яркото слънце, по стечение на неподвластни нему обстоятелства.

„Аз бях имал право, още имах право, винаги съм имал право.“ Това е убеждението му и в него няма фанатизъм – не го налага с агресия. Приема съдбата си като привилегия и остава вкопчен в единственото, което му е останало – истината, че въпреки ‘нежното’ равнодушие на света към собствените ни физически усещания, чувства или същност, сме напълно съзнателно отговорни за постъпките си и техните последствия…

Парадоксът: тъкмо истината не дава на Морсьо шанс за нов живот, нито го прави мъченик или бог…  Какъв е тогава смисълът да се държи на нея? Сигурно има такъв, ако тя е самият смисъл на живота до последния му миг, както това става при Мьорсо… Е, да, но неговата истината води към неизбежна самоубийствена смърт. Това си е то – чист абсурд!

Мисля, че предпочитам риторичния въпрос: Защо дните ни са преброени, а не описани? (Из Ако импресионистите бяха зъболекари, където абсурдът на самия живот води единствено към живот. 🙂 )

(гласувай за костенурката!)

Advertisements

4 Коментари to “Чужденецът”

  1. lyd said

    Мисля, че присъдата може да бъде хуманна спрямо престъпника, дори и ако престъпникът не преставлява пряка физическа заплаха за живота си. Всъщност „правосъдие“ не би трябвало да означава задължително „наказание“, „възмездие“, но така сме свикнали да го разбираме. Известно време в затвор може да се окаже благодат (зависи от условията в затвора, разбира се).

  2. Val said

    Правосъдието е точно това – наказание и възмездие за нарушението на нравствени и морални норми на обществото – т.е. превантивна мярка, която цели да се избегне ‘анархия’.

    Дали затворът ще се окаже благодат или не зависи изцяло от системата и стуктурата на изпълнение на присъдата, но това не е пряко свързано с АКТА на съдебното решение-присъда, която повелява наказание чрез липса на свобода или смърт.

    Затворът в БГ е един, в USA – друг, освен това и при двете се дели на затвор за малолетни, строг тъмничен, с право на посещение и т.н. (в момента само разсъждавам, не знам точно как са формулирани отделите, но съм сигурна, че ги има). Корупция е възможна навсякъде.. 😉 Дори в съда – чрез фабрикуване на факти, унищожаване на доказателства или просто чрез тълкуване на закона и намиране на прецеденти.

    Съдебната присъда е винаги ‘анти-хуманна’ към престъпника, независимо дали е взета еднолично, или е по модела на съдебно жури: тя го лишава от свобода и от досег с ‘нормалното’ общество, ‘принизява’ 😉 го до аутсайдер, заклеймен за постъпките си.

    Ако обаче сравняваме различните ВЪЗМОЖНИ присъди, ще се окаже, че адвокат и престъпник почти винаги предпочитат ‘по-малкото’ зло и се договорят или ‘купуват’ снизхождение. Това не премахва същинския ХАРАКТЕР на присъдата – наказанието.

    В случая Мьорсо предпочита по-тежката присъда: убийството е факт, за който той поема последствията: след първия изстрелян куршум следва пауза, после той стреля още и още… за него тези куршуми нямат значение, защото от това трупът не става по-мъртъв. Как ги тълкува съдът, обаче? 😉

    Подобен случай, но на уж-ВИНОВЕН спрямо компанията, но НЕВИНЕН спрямо обществото, е този във „Вътрешен човек“, но там е тривиален казус на ‘справедливостта’ в контекста на ползата за обществото и саможертвата на ‘героя’ и няма такъв гениален абсурд, както при Камю – Мьорсо не е герой.

  3. […] приятно днес (ама само днес – иначе много ми се пада на “Не се сърди, човече” – Благойчето ще потвърди!), ама и да беше, пак нямаше да […]

  4. вили said

    Беше ми приятно да прочета и се сетих, че съм попадала на статията ти и преди. Разсъжденията ти са верни, но аз книгата не съм чела и ме заитригува.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: