подковата на жабата – the frog’s horseshoe

„ала-бала/ници_всякакви.bg“ – „bla-bbit/s_anykind.bg“

Равносметката

Posted by Val на юли 15, 2008

Вчера прочетох ‘годишния отчет’ на Лонганлон за 2004 и си дадох сметка за изгубеното време… В един друг пост (‘Клетката’), Пиеро апелира: „Не пилей време с теории за конспирации, не проспивай живота си!“ Не разбрах само каква алтернатива предлага. Стори ми се, че намеква за професионално развитие и задължителен резултат – финансов просперитет. При мен тези две неща не се оказаха полезни. Погледнах назад и… ето равносметката:

През по-голямата част от 2006 буквално съм ‘проспала’ живота си, работейки в клетка – изтощителната дейност в офиса консумираше цялата ми енергия и вечер заспивах пред скуката на тв-екрана (като пенсионер!). Боледувах, гълтах антибиотици, не си вземах обедна почивка и понякога оставах да довършвам след работното време. Затрупваха ме с имейли, поемах всеки чуждоговорящ клиент в офиса и всяко телефонно обаждане от чужбина. Оперирахме с над 500 апартамента за отдаване под наем, но екипът се състоеше от 5 човека без съответния опит. Скоро екъпът се смени, продължих с безумно активната работа. Фирмата не ме научи на нищо ново, но моите идеи бяха от полза.

От време на време посещавах любимата Вила Вилекула – да пофилософствам на чаша вино с приятели. Направих опит да се сближа с колегите по Великден – събрахме се във вилата преди обиколка на църквата… нищо не се получи. Все пак имах своите приятели – играех билярд, импровизирах с The Girl From Ipanema или Otherside пред микрофона в караоке, ходехме в Парти Клуб с лайф рок музика… Попаднах и във VIP зоната за концертите на Стинг и Депеш Мод: ‘куфях’ като тийнейджър, представи си! После взех отпуска за 2005 и отидох на гости в Мюнхен.

Ще кажеш – нелош живот! Обаче. Едно голямо ‘обаче’ ми боде очите: нещо не достигаше – въздух, може би, или жив контакт в работата…

По едно време заподозрях, че заприличвам на хората, които дразнят с вечното си недоволство… Очаквах да мога да пътувам по изложения, но уви! Сега си давам сметка, че неистовият ми работохолизъм е бил един вид защитна реакция спрямо депресията. Офисът беше затвор, а редките фирмени сбирки никак не помагаха да се опознаем. Нямаше ги обещаните пътувания, не виждах бъдещото си развитие, а опитите ми да го ‘установя’ завършваха с неясни за мен задължения и права, или с назначаване на нови колеги… Поисках да напусна, но ме възпря лоялността.

Периодично закачах нещо свежо-иронично на таблото над бюрото си. Не помня дали това беше от лято’06, но едно от писанията гласеше: „Оптимистът: има светлината в края на тунела! Реалистът: ами, има пътуващ влак, тунел, релси и влак, който идва отсреща, това е. Песимистът: ще се сблъскат! Машинистите, който карат двата влака: ха, има трима глупаци седнали на релсите!“

Знаеш ли кои са най-редките птици? Таралежите. Един ритник – и политат. 😛 Много се чудех дали не е време да полетя…

Митачето напусна (Митаче, липсваш ми!). Назначиха нов колега – Стенли. Той също напусна. Днес на тяхно място има колежка, която още не съм виждала. (Впрочем, търся си нова работа и окончателно напускам, така че едва ли ще имам честта да я видя. )

След един разговор, в който споделих, че не съм щастлива да върша наложената ми дейност, повишиха заплатата ми. Не се оплаквам от финансите (макар че днес тази заплата би била недостатъчна) – имах бонуси, но дори това не успя да компесира липсата на удовлетворение. Коледното парти протече в пиене, ядене и фалшиви усмивки – друго не помня.

Първата половина на 2007 отново мина инфарктно – работехме като луди. Случи се така, че ми възложиха мъничко по-творческа и по-отговорна дейност. Разработих едно от перата в бизнеса – застраховките (моя бе заслугата да наложим този бизнес през 2006). Отново се мотивирах. Започнах да виждам възможност да се разкрие чисто нов отдел с мое участие – препродажби на недвижими имоти. Мои познати доведоха платежоспособни руски клиенти и… сделките се осъществиха успешно. Твърде успешно. Прескочиха ме. Само дни по-късно договорих процент от сделка, която извърших съвсем сама и отново с клиент на познати. Е, стана така, че отказаха да ми изплатят цялата сума, а бях чакала повече от половин година, за да получа останалото – на порции!

Ето и хубавите моменти на 2007: присъствах на концерта на Джордж Майкъл и куфях с колеги от фирмата-посестрима. Ходих на гости в Ница и Френските Алпи, после отпраших за Октоберфеста в Мюнхен (взех си отпуската от 2006)… Посещавахме опера, кино, театър, празнувах рождените дни на приятели, канеха ме на вечер с китара… Обаче въздух в офиса нямаше. Нямаше и коледно парти, а фирмения купон в края на туристическия сезон мина без мое участие – не виждах смисъл да ходя, макар идеята да наемем селска къща в гората да беше отчасти моя. После така и не разбрах защо не ми дадоха отпуск по нова година… Най-свежият момент беше поканата от старата ми фирма да поема съботно-неделни лекции за нямолко месеца. 🙂

Постепенно осъзнах какво ми е липсвало – не бях стъпвала на плаж от цели две години.

В първите месеци на 2008 открих, че съществуват блогове и наоколо летят костенурки и пълзят охлюви. 🙂 Това ме извади от работохоличната летаргия и ограничих до нула поемането на чужди задължения. Започнах да блогствам по време на обедната почивка или когато нямах работа – не ме интерисуваше, че не общувам с екипа. Нямаше за какво, освен за работа, а моята не зависеше от тях… Имаше едно много щастливо за мен събитие – Кумът дойде в София! 😛

Настоящето: от 1 юли съм в полагаем отпуск. Плувам в залива на Златна Рибка или близо до Солниците. Пека се под чадър и имам тен. Нося пясък у дома. Спя, но не от умора.

Празнувах Джулая в периметъра на музикалната сцена, а отгоре на всичко, същата вечер една приятелка имаше рожден ден! Изгревът беше вълшебен… Продължихме още една вечер в офиса й. Осъмнахме, също както при гостуването ми в София, когато видях Кума! Няколко дни след това ходих на концерт на Юрая Хийп (Джон Лоутън и Кен Хенсли) в летния театър – покани ме стар приятел – преводач в София. Благодаря ти, Тео!

Наскоро се разхождах с майка ми – нещо, което от години не бях правила, и ме валя дъжд в морето – усещането е страхотно, а го бях забравила. 🙂

Странно нещо – равносметката ми май излезе положителна!

Advertisements

14 Коментари to “Равносметката”

  1. longanlon said

    както пише точно в дневника за 2004, животът е това, което ти се случва след работа

    гледай да го използваш пълноценно 🙂 един съвет – изхвърли телевизора си ( http://kaka-cuuka.com/138 )

  2. Val said

    Така е, Лонги – забелязах този извод в дневничето ти!
    Най-добрият вариант за мен е друг – работата да е удоволствие: тогава животът се случва и по време на работа…
    Със сигурност мога да го потвърдя – това стана по време на съботно-неделните ми лекторски часове в едно частно училище. Сега мисля, че се случва по време на часовете, които поех към друго такова – обучавам общинарите на английски. Забавно е и за тях и за мен. 😛

    Благодаря за линка към поста ти относно Отказа ти от Телевизия! (вчера прочетох и поста ти за безсмислието на БНТ 😉 )
    Аз всъщност телевизия не гледам толкова много… Заспивах! 🙂 Напоследък гледам повече, но ни най-малко не и за сметка на нещо друго. Кабелната у дома е безплатна – не питай как и защо, дълго е за обяснение. 🙂
    Винаги съм успявала да оползотворя ‘свободното’ време след официалната или допълнителната работа. Проблемът ми е, че често ми доскучава на работа – дали за всички е така?

  3. Толкова ведър и яхнал живота човек си,
    Жабче,
    драго ми е да те слушам!

  4. Val said

    😛

  5. xunap said

    Боже мили!
    Не мога да повярвам! Ти не живееш живота, който искаш! Не са те пускали отпуск да ходиш на море цели две години! Абе що за хора са тези бе, баси. Не разбирам защо се събираш с такива люде, защо, по дяволите, не си смениш работата?
    Работила си като луда. ЗАЩО? Активно си работела явно не за теб и не в твоя (имам пред вид притежавана от теб) фирма. ЗАЩО? ЗАЩО си давала цялата си енергия с нежелание? Някой си Пиеро ти е казал да не проспиваш живота си (страхотен съвет). На тебе ти се е сторило, че намеква за там нещо в бачкането и да вземаш повече пари. Отчайващо грешно си го разбрала. Доброволно си отишла в работата-пандиз. Какво очакваш да ти се случи, нещо хубаво ли? Боледувала си. Кофти емоциите раждат кофти болести, пък и стреса и лошата атмосфера в работата допълнително са ти скапали здравето.
    Виж ся, животът ти има стойност. Всеки един ден е изминал ден и не можеш да го върнеш. Абе за това ли си мечтала? Да се съдираш от неприятна работа?
    Напиши си на едно листче какво обичаш да правиш, как си представяш приятния живот. И започни да правиш планове това да се осъществи. Струва ми се, че си забравила да мечтаеш…
    Извинявам се за тоя ми назидателен тон. Просто откривам човек, който е в лека задънена улица. И с отчаяние. Я да ти дам едно безплатно четиво:
    http://liternet.bg/publish6/dtoro/life/content.htm
    Наблегни на Уолдън
    Препоръчвам ти да гледаш на сайта на BTV (btv.bg) една серия от БТВ Репортерите, нарича се „Депресията“. Не е за вярване какво яко предаване могат да направят тези от този загубен канал.
    Айде, всичко хубаво!
    Багера
    П.П. Още веднъж се извинявам за резкия ми тон.

  6. xunap said

    Разбрах, че си се отървала от работохолизма. Светнало ти е за какво иде реч. Урааа! Един човек повече на майката Земя!
    Багера

  7. Val said

    Ех,Багер! Ужасно си прав! Животът ми не беше този, който исках – много малко беше творческото начало, макар да започнах там (Св. Влас, Диневи Ризорт) с огромен ентусиазъм. Фирмата – Лагуна Турс, тъкмо беше тръгнала с дейност по наемоотдаването. 2005, когато постъпих, тъкмо бяха приключили първия летен сезон (около 100 апартамента) и имаше лоши отзиви ред собствениците на повечето комплески. Просто го приех като предизвикателство и се трудих яко – по договорите, по допълнителните услуги за собственици, по текстовете в сайта…

    Както и да е, сега съм в Отпуск 😀 – плажувам така, както искам!!! Мерси за линка и за назидателния тон – звучиш като Тео, моя приятел-преводач (той днес пак ме пита плувам ли, за да вляза в старата си форма… 🙂 ).

    Наминавай! Надявам се да мога да се похваля с прогрес. 😉 Всъщност Св. Влас не е лошо място – предлага лукс и ако офисът беше малко по-близо до морето (намира се на последния етаж на хотел Лагуна и открива чудесна панорама!), сигурно щях да излизам и да зарязвам работата от време на време… не знам.

  8. lyd said

    Това е само началото, нали?

  9. Val said

    Всеки край е начало на нещо ново… 🙂

    Иначе, описах 2006/2007, от началото (май някъде през февруари) на 2008 промених отношението си към работохолизма…

  10. xunap said

    Абе виж сега, според мен е нормално човек да си задава въпроса „Защо правя това?“ и сам да си отговаря.
    По някое време на човек му идват в главата някои отговори. Осъзнава някои неща. Как да е, гледай да се откъснеш от работохоличенето, да намерш себе си. Гледа ли филмчето?
    Багера

  11. Val said

    Багер, супер е линкът към Х.Д.Торо!
    Видях и клипчето в БНТ и прочетох и историята. Много ми хареса това:
    „Реалността е мистерия – казва холандският психоаналитик – д-р Дидрих Ван Росъм. – Има толкова много неща около нас, които не разбираме. Но на първо място трябва да разберем, че ние както една кола се нуждаем от двигател. Двигателят е от огромно значение. Хората днес го наричат психика. Фройд го е наричал подсъзнание. А аз предпочитам да му казвам душа.“

  12. вили said

    Освен телевизора, ако изхвърлиш и компютъра(лаптопа) може би ще се отдадеш още повече на забавленията. А както виждам ти се отдава да дивееш и купонясваш, май? 😉

  13. Val said

    Здеавей, Вили! Много си права – и за лаптопа, и за купонясването! 😉
    Тези дни лаптопа го ползвам само много късно вечер, а телевизия не гледам (все нещо друго изскача!). 😀

  14. вили said

    😆 😆

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: