подковата на жабата – the frog’s horseshoe

„ала-бала/ници_всякакви.bg“ – „bla-bbit/s_anykind.bg“

Необозримата святост

Posted by Val на юли 19, 2008

Пожелай си нещо... в Църквата на Мъдростта - Света София, Константинопол (днешен Истанбул), есен'05

Странно е някак: бръкваш с пръст в дупчица на ‘сбъднатите желания’ в свято място, което, макар и превърнато в музей, си остава свято. Не знам дали е само евтин туристически трик да се твърди, че за мнозина е станало чудото. Не помня какво точно си пожелах и наистина ли посмях искрено да пожелая нещо… Може ли да има вяра в суеверието?

Споделеното тук имa връзка с раздумката при Графа и моята теория за силата на малките чародейства.

Отдавна се каня да жабософствам за душата, тялото и съзнанието, но май не съм готова за нещо повече от поезия…

Нe знам дали някой го е забелязал и дали си струва да напомням за Гвоздея в подковата, но тук помествам и стихове на английски – в категорията Frog Poetry. Венецианският федър на Лид ме провокира този път да се опитам да преведа на български (нещо, което нямах необходимост да правя) едно свое ‘почти-сонетно’ произведение 😀 – The Point.

Поставям малко начало на размисли за душата, макар да предпочитам (също като Платон във „федър“, 😉 ) да философствам диалогово – чрез коментари из блоговете или в раздумки. 😛

Ето и превода, който се получи:

* * *

Смисълът

Струва ли си? Смисъл ако има – ням е.

Най-скучно се живее без любим.

Тъй сладка – или кисела дори да стане,

целувката му дирим… нея бдим.

Защото там – в душата на любимия

споменът за светостта ни доловим е!

Отивам да посрещна изгрева на плажа! 🙂

Advertisements

4 Коментари to “Необозримата святост”

  1. lyd said

    Хм, то „Федър“ си е скрит монолог 🙂

  2. вили said

    Без приятели и любими животът ни е сив и скучен и пълен само с работа. А от работа спомените са много едностранчиви….А трябва диалог! 😉

  3. Val said

    @ Вили – 😉 – сега по-долу ще стане ясно за значението на диалога!

  4. Val said

    @ Лид:
    Лид, за да ти отговоря, ще трябва подобно на Сократ във ‘Федър’ 😉 да дефинирам ‘монолог’ и ‘диалог’ и после да докажа, че влизането в даден образ и излизането от него, за да поднесеш гледната точка на образ-опонент, си е чист диалог, макар и писан от един и същи автор. 😀

    След това ще трябва да ‘диалогизирам’ своето слово, за да заключа, че диалогът със себе си е чист монолог, защото говори един и същи образ.

    После, разсъждавайки, ще преразкажа Платон и теб (като преразказаното слово на Лизий 😉 ), за да призная, че истинността на заключенията в моя монолог се проявява чрез методите на беседването – разговора, пък бил той и със себе си 😉 – във влизането и излизането от проблематиката: чистото диалектическо изкуство, съпоставящо частта с цялото и същевременно – с разглеждането й в по-широк контекст, като всяка вътрешна за цялото част се визира във връзката й с цялия клас от този разред.

    Също като Сократ, ще трябва да дам пример (разказа за щурците 😛 ) с нещо от живота – да речем, с шизофрениците – те всъщност диалогизират, говорейки от името на различните типове Аз, събрани в тяхната раздвоена личност.

    Накрая, пак като Сократ, който дава пример и разсъждава над писаното слово, за да докаже, че последното е ораторско изкуство, което не търси истина, а цели да манипулира, т.е. то е по-низше от диалектическото такова, което е живо и възможно само в разговора; ‘в спора се ражда истината’ 😉 …
    И все пак, Платон наистина ‘пише’ диалозите, а не ги говори – точно като нас тук, в коментарите.

    Да, знам, че Сократ може да бъде обвиняван в притворство – че всичко знае предварително, но съм по-склонна да прима гледната точка на професор Богданов – че Сократ разсъждава, беседвайки:

    „За да се осъществи това (промяната на гледната точка на Федър – т.е. да се ‘случи’ текста на диалога), е нужна още една гледна точка – тази на Сократ. Дали тя е монологичен носител на истина или се оформя в хода на беседването? По този въпрос се спори. Ако четем диалога трактатно, с интерес към методологическите пасажи в средната част, която се занимава със структурата на душата, т. е. ако четем с техниката на опозицията външна форма и съдържание, ще ни се стори, че Сократ се преструва пред Федър, а той го изслушва, но остава в крайна сметка непосветен във философията.

    Ако обърнем обаче внимание на постепенното разширяване на темата и сложното контрапунктово отношение между по-едри и по-дребни единици на текста, на редуването на по-аналитични и по-синтетични пасажи, ако свържем разширяването на темата с етапите на промяната на говорещия Сократ, изразена и стилистично, т.е. ако повярваме на ефикасността на развилата се в текста вторична беседност, тя ще се окаже ниво на осъществяващия се текстов смисъл, който на свой ред ще продължи и в текста на нашето разбиране. В този случай Федър няма да е фигурант, нито Сократ хитруващ, който знае всичко предварително. Според този прочит второто слово на Сократ ще следва смислово от първото и ще е резултат от отчитането на натрупан опит.”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: