подковата на жабата – the frog’s horseshoe

„ала-бала/ници_всякакви.bg“ – „bla-bbit/s_anykind.bg“

Северна красота

Posted by Val на юли 21, 2008

Отварям днес пощата и намирам един куп ‘ледени’ снимки от Надя… Ах, тази Канада (или по-скоро: ах, тази наша планета!) – и при минусови температури е пленителна. Надя е щедър и широко-скроен човек – вярвам, че няма нищо против да споделя северната красота на канадския ивичест лед тук, в ‘подковата’.

Първата снимка прилича на гигантска близалка, потопена в океана. Подозирали ли сте някога, че в природата може да съществува естествено-цветен лед? Предполагам, че подобна гледка на живо е наистина изумителна… Снежнобялата зима в Бургас е рядкост – пухкавите снежинки бързо изчезват в кални следи, а ледът е сив и мръсен. Само клоните на дърветата и покривите на къщите съхраняват чистотата на бялото.

Оказва се, че цветовете на леда в океана са резултат от реакцията на снега в различни условия и се дължат на уникалното свойство на водата да съществува в три различни физични състояния, които могат да си взаимодействат. Като се замисля, ‘веществото на живота’ се съдържа във вид на течност в около 70% в човешкото тяло. За мен най-необяснимата биологична реакция си остават сълзите: винаги солени, независимо дали са предизвикани от радост или от тъга…

Ето и любопитните факти, предоставени в посланието на Надя:

Сините ивици се образуват при напълване на пукнатина в ледника с вода, която замръзва толкова бързо, че не остава време да се оформят балончета. (Хм, прозрачността винаги се асоциира със синьото; може би защото небето и водата имат този цвят за нашите очи…)

Някои айсберги ‘падат’ в океана и образуват на дъното си пласт замръзнала солена вода, която придава зелен цвят, ако е богата на  едноклетъчни водорасли. (Зеленият цвят е цветът на гората, пролетта  и живота…)

Кафяв, черен и жълт лед се получава вследствие на седимент, влачен при спускане на глетчер по земната кора към океана. (Сигурно и червени нюанси има: огън и подземни сили.)

Тук айсбергите приличат на късове бита сметана, със следа от извадена сламка в единия. Какво ли е на вкус айс-кафето в Канада? Още не съм наясно дали тази напитка трябва да се сервира топла или студена – вариантите в заведенията по плажа са много. За мен ‘айс’ в случая означава прохлада, но на кафето не приляга да е друго, освен горещо. Причудливите форми радват окото – и на гастронома, и на естета у мен.

Чудно нещо е естетическият усет – у някои е ръбат и твърд, като лед, у други – мек и плавен, като вода, а у трети – ефирен, като въздух. Формират го безброй фактори, но остава уникално-субективен за всеки човек…

Последната снимка ми стана любима. Напомня фантазията на Дали, магията на „Землемория“, чудния свят на Толкин и дремещите дракони от времето на Мерлин. Недосегаема и девствена красота.

Advertisements

5 Коментари to “Северна красота”

  1. xunap said

    Хм, заслужава си човек да се замъкне до канадския север за да погледне това. Наистина не съм предполагал, че има такова нещо.

  2. Val said

    Сигурно и пустинята е прекрасна. 🙂

  3. albinos said

    Красиви са. Информацията за това как са се образували цветовете ми беше много интересна и полезна!

  4. Отначало, докато разглеждах и все още не четях си помислих, че това на първата снимка е парашутист, кацащ във водата:))))
    Изумителни са!
    И мен ме очароваха и плениха!

  5. Val said

    @ Al – и на мен ми беше полезно инфо-то за цветовете – заслугата е на Надето! 🙂

    @ Светлата – наистина напомня парашут в океана – горко му на парашутиста! 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: