подковата на жабата – the frog’s horseshoe

„ала-бала/ници_всякакви.bg“ – „bla-bbit/s_anykind.bg“

Модерни ‘аспекти и ефекти’ на Избора

Posted by Val на юли 30, 2008

Парадоксът на Избора

Вероятно мнозина са гледали видеото, ала не се сдържам да го преразкажа!

Бари Шварц (чудо-лектор!) говори за един пагубен ефект на модерното съвремие: парализа на способността за свободен избор.

Тезата му е следната:

Несъмнено (или по-скоро признато от психолозите и обществото) e, че благосъстоянието на духа идва вследствие на практикувана свобода във вид на право на избор. За да се стимулира по-честото му прилагане (т.е. да сме по-щастливи) следва… да се създават повече възможности за избор! – ‘официалната догма’ на модерните индустриални общества! Парадоксът е, че колкото повече са ‘възможностите’ (или продуктите), толкова по-трудно се ориентираме в тях.

Чрез все по-високите темпове на развитие на технологии и маркетингови стратегии се стига до промяна и загуба на критерии, т.е. до парализа на избора – не избираме, защото ако избираме, все едно ще е ‘до живот’ – става ужасно важно, тъй като започваме неусетно да отлагаме избора за все по-късен и по-късен етап: просто не знаем как да определим кое е най-доброто за нас. Нещо повече – преодолеем ли тази парализа, не сме щастливи, а се чувстваме манипулирани.

Неудовлетвореността от свободния ни избор (било то и наистина добър!) се поражда от наличието на прекалено много варианти, т.е. имплицитно – повече ‘пропуснати’ възможности да изберем ‘по-доброто’.

Бари добавя, че проблемът за ‘официалната догма’ – за все по-автономен избор, се наблюдава и при само 2 налични възможности, и то в сфери, далеч по-важни от елементарното пазаруване:

Здравеопазването, например. Докторът ти казва: имаш 2 алтернативи – А: с тези преимущества и с тези рискове, и Б: с тези преимущества и тези рискове… Ама, докторе, вие сте експерт – коя ще препоръчате, за да оздравея?… Той пак поднася 2-те и набляга, че ТИ трябва да избереш – хм, криворазбрана ‘автономност на пациента’, който (най-малкото) съвсем не е в позиция да вземе благоразумно решение – поради болки или защото му е зле!…

Днес, казва Бари, дори идентичността е въпрос на избор – ежедневно преоткриваме и пресътворяваме себе си – буквално ставаме от сън и отново се налага да решаваме какъв човек да бъдем. Твърде много ‘избори’ ни налага модерното съвремие и изисква от нас да решаваме…

Бракът и семейство вече не се свеждат само до избора на ‘кого’ – т.е. каква личност, а по-скоро до ‘сега’ или ‘после’ (и дали изобщо някога…), ‘със’ или ‘без’ кариера, зестра… Същото важи за работата – технологиите позволяват да работим практически по всяко време и навсякъде по тази планета… избор голям! > Толкова голям, че ни затваря очите за останалите алтернативи – да комуникираш с близките си, например.

„Нашата оценка за нещата е изключително зависима от това с какво точно ги сравняваме!“, продължава Бари. С колкото повече ‘опции’ ни засипват, толкова по-лесно съжаляваме за ‘въображаемо по-добрата’ алтернатива, която НЕ СМЕ избрали, независимо колко подходящ и благоразумен е бил изборът ни! Това е психологическият ефект на избора в модерния свят на рекламата: цената на ИЗБРАНАТА възможност е за сметка на пропуснатата такава. Колкото повече пропуснати възможности имаме за анализиране, толкова по-лесно си представяме техните преимущества и толкова по-манипулирани се чувстваме…

Нещо друго – Бари дефинира ‘ескалиране на очакванията’. Колкото по-голям избор ни се предоставя, толкова по-високи стават очакванията ни – т.е. перфекционизираме. Резултатът е, че се чувстваме по-зле, дори да сме избрали вариант далеч по-добър от досегашния – просто го няма моментът на приятна изненада, която да потвърди правилността на решението ни, било то и случайно! Ако имаш 1 алтернатива, нямаш избор: вината не е твоя – тя е на другите, на света…

Изводът на Бари: наличието на избор е несъмнено за предпочитане пред липсата на такъв, ала това ни най-малко не означава, че ПОВЕЧЕТО възможности автоматично водят до по-голяма свобода на избора, ерго – благосъстояние и щастие…Това полезно за психиката виждане лесно може да се проектира върху няколко, т.е. ограничен брой алтернативи… Ала засипят ли те с безброй или огромен куп такива, ВИНАТА ЗА ЛОШИЯ ИЗБОР СИ ОСТАВА ТВОЯ – не си успял да намериш най-доброто, а си имал толкова голям избор – провал! > Една от причините за повишаване на случаите на депресия и самоубийство сред уж ‘успели’ хора…

Все ми се струва, че някъде греши… излиза, че колкото си по-осведомен (образован, ерудиран, възпитан?), толкова повече се двуомиш за полезността или справедливостта на избора си… и толкова по-нещастен ще бъдеш в модерното индустриално общество на изобилие от продукти…

Доказва го този текст по отношение на следната статия:

„Дали свободата е другото име за многото неща, кото купуваме?“ е статия на Бари Шварц и още двама автори. В нея се заключава, че много от свободите, прокарвани и защитавани от американската външна политика, невинаги съответстват на това, което желаят народите, на които искат да помогнат. За да управляват добре у дома и в чужбина, американците трябва по-внимателно да се вглеждат в това как се възприема свободата в различни културни контексти.

Advertisements

9 Коментари to “Модерни ‘аспекти и ефекти’ на Избора”

  1. Вчеара разпрявях на един приятел:
    Писна ми да избирам, искам някой друг да го прави вместо мен, а пък аз само да го критикувам. Разбира се, не го мисля сериозно, а само мрънкам, за да покажа, че съм уморена… 🙂
    Наистина в днешно време се спекулира много с тази наша фикция :))) – за свободния избор.
    И точно тук, в противовес се появяват суеверията и вярата, за да ни помогнат да починем малко от отговорността.
    Затова има цъфтеж на всякакви видове Екстрасенси, Контактьори и други особи, които пък спекулират с това, че знаят кой е правилният избор.
    Такива сме си ние хората.
    Практичните не му мислят много и дават по правилото: опит-печалба, респ. опит-грешка и напипат ли, че нещо работи: „По-вече от същото“ и така докато се счупи, и от начало.
    На щастливците им провървяват моделите и затова почваме да се делим на късметлии и нещастници.
    Ей тия мисли ми образува…
    Даваш много полезна информация и добре систематизирана.
    Поздрави!

  2. Val said

    Просто преразказвам мислите на Бари – впечатляващ лектор – не знам дали изгледа видеото – само 9 минути е и си струва!

    Всъщност за Бари парадоксът е, че за да сме щастливи чрез свободния си избор, май ще трябва да имаме ЗАНИЖЕНИ очаквания, респективно – по-ограничен избор – т.е. така оставяме място за приятната изненада! 😀

    Благодаря за коментара, Светле! Насочва към любимата ми тема – за КЪСМЕТА и СЛУЧАЙНОСТТА!

  3. lyd said

    Вместо занижени очаквания, напоследък практикувам извличане на удоволствие от самия процес на триумене 🙂

  4. Val said

    Дай алгоритъма – как става? Да пробвам… 🙂

  5. xunap said

    „Блажени са тези, които нищо не очакват, защото няма да бъдат разочаровани“- надпис на стената в бл.8 в Студентски град. Сега този надпис го няма, блока го ремотнираха. Белите и чисти стени са по-добри от надрасканите с графити, спор няма.
    Бари е напипал същността – много не означава добре. Това го разбрах, когато видях картинка на самолет от началото на века, на който му бяха сложили много крила – 5-6 например. Самолетът, горкият, едва летял.
    Според мен има два начина за действие. Да ви стане безразлично какво точно избирате и да имате едно наум, че са еднакви боклуците. Важното е да ви е кеф, майната му на стоките, сирене марка едно или сирене марка две, същите фъшкии са!
    Втората е да имате критерии, ясни и фанатично твърди. Без компромиси. Иначе казано, човек да е наясно със себе си.
    Така че си изберете!
    Ха-ха, пак ви накарах да се чудите и пъшкате какво от тези две неща да изберете!

  6. xunap said

    Сетих се и за трети вариант. Спирате да купувате каквото и да било освен основни хранителни стоки. Ходете с един лев в джоба и светът ще изгежда по-различен и ще забелязвате облаците в небето и шума на листата на дърветата.

  7. Val said

    Хе-хее – 3 варианта! Ама и трите не стават, според теорията на Бари:

    1. Ако ти е безразлично какво купуваш, пак не си щастлив, нито практикуваш реално свободата да имаш право да избираш – просто се примирявашн с ЛИПСАТА на избор – всичко е еднакво долнокачествено… грабваш каквото ти попадне – можеш да го правиш дори със завързани очи.

    2. Да имаш строги критерии, които да са фанатично твърди = бетон – всъщност е невъзможно, според теория на Бари – именно загубата на критерии вследствие на изобилието от нови и все по-нови и по-‘функционални’ неща води до парализа на избора (няма как да сравняваме с нещата, които познаваме от миналото и които вече ги няма оферирани днес – просто липсват критерии за сравнение, защото няма как да се обозре изцяло естеството и възможностите на всички нови неща!). Става невъзможно да имаш критерии – те се размиват. Това ни кара да отлагаме избора, което отлагане от своя страна създава погрешна представа за ЖИЗНЕНОВАЖНОТО значение на всеки избор – колкото повече отлагаме, толкова по-важно става КАКВО ще изберем – сякаш избираме ДОЖИВОТ…хм, сега се замислям за брака!

    3. Най ми допада третата алтернатива – 1 лев в джоба и пей сърце! 🙂 Да, ама ако имаш дете да храниш или се грижиш за някого, облаците няма да са розови…

    По-важното е да се научим да СЪЗЕРЦАВАМЕ, вероятно, независимо колко лева имаме в джоба… Да откриваме красотата на живота и света – това е важното.

    Благодаря за положителната гледна точка в третата алтернатива, Хип! 😀

  8. razmisli said

    А освен това се оказва, че когато човек има много възможности за избор, най-добрата впоследствие се оказва тази, до която е достигнал не рационално чрез разбор, а интуитивно. Обратното, след като се е колебал между две възможности, ретроактивно „оправдава“ рационално избраната, така че после му е трудно да се спре на другата, ако се наложи, макар и тя да му е била на близко второ място…

    Но за избора в медицинските решения ми харесва възможността пациентът да избира. Никога не ми се е нравила тази огромна власт на лекарите над тебе, макар и възможността да избирам да не ми носи повече щастие 🙂

    Хипар, има такова движение. Хора, които експериментално или не, избират да не си купуват нищо една година. Живеят с най-необходимото (което се оказва ограничен брой неща), изработено от тях, прекроено или подарено.

  9. Val said

    Здравей, Размисли!
    Така си е – интуицията рядко лъже! 🙂 Най-хубавото е, че критерии хич не й трябват.

    Колебанието пък, обратно – в повечето случаи води до грешки (поне при мен).

    За медицината си права – не е необходимо да сме напълно подвластни на лекаря. Примерът беше насочен по-скоро към излишното лекарско ‘придържане’ към автономността на пациента: понякога е прекалено. Ако попиташ: „Докторе, какво би избрал на мое място?“, няма нужда да получаваш в отговор: „Аз не съм на твое място.“ Нали?

    Това движение, за което говориш, да не би да са кибуците? В тях точно по този начин се живее.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: