подковата на жабата – the frog’s horseshoe

„ала-бала/ници_всякакви.bg“ – „bla-bbit/s_anykind.bg“

Oпитомяването на лисицата

Posted by Val на август 18, 2008

Любимата ми Лисича теория за опитомяването всъщност няма нищо общо с хитростта, поне според мен. Екзюпери представя едно доста изискано и почти поетично лисичо отношение към света – лисичият интерес на пръв поглед е насочен към рутинно съществуване: засищане – с пилета 🙂 – изплъзване от неприятности – ловци, естествено 🙂 – дълга и самотна разходка всеки четвъртък, докато траят социалните вечеринки с танци по двойки (хм… лисицата у Екзюпери е в мъжки род), но истинското Лисичо призвание е в наблюдението на околния свят + съхранение на мъдростта и тайните на живота…

Изборът на Лисицата да бъде опитомен е почти поетична ‘философия на метаморфозата’ – той визира себе си като какавида, затворена във възприятията на собствената си природа… и копнее чрез общуването си с Принца да излезе от рутината – да придобие усет към цветовете на ‘безцветни’ , т.е. безполезни за лисичата природа неща.

Откъде обаче Лисицата знае, че желаната промяна е постижима точно чрез опитомяване? Хм, и то след като твърди, че не е опитомен… Истината, логично, следва да гласи: това е или аналитичен опит от наблюденията над хората, или личен емпиричен опит в опитомяването… Е, и? Има ли изобщо някакво значение дали е ТАКА?

По-важното в случая е, че всяко опитомяване (първо или последващи) носи нови усещания и създава нови двупосочни връзки между опитомителя и опитомения, а оттам – ново светоусещане и за двамата… т.е. състоянието на самота преди дадено опитомяване лесно може да се интерпретира като ‘не-опитоменост’… 🙂

Лисицата на Екзюпери не разчита на хитрост или пресметливост, нито на изкусна съблазън – той предлага лоялност и дарява Познание и Път, а в замяна иска единствено взаимност, постижима чрез определени ритуали.

Тайната, която разкрива, е потвърждение на Лисичата му същност в контекста на Екзюпери – мъдростта и ценността в това приятелство се ‘виждат’ само със сърцето.

Защо тогава при раздялата с принца тази уж мъдра Лисица плаче? Много просто – за да разкрие още едно необозримо качество, получено заедно с опитомяването – красотата на чувствата.

Така или иначе – Принцът получава желаното приятелство… и дори много повече… , а за Лисицата цветът на житата никога вече няма да бъде лишен от смисъл. 🙂

Advertisements

10 Коментари to “Oпитомяването на лисицата”

  1. Никога не съм дръзвала да наруша,
    тази скрална з мен мантра : „Малкият принц и лисицата“
    знам я наизуст.
    Срещу всяка дума има чувство.
    Понякога в годините се появяват отенъци, или нещо посивява.
    И когато се зачетох, в началото леко се стреснах, като настръхнала котка, готова за скок.
    Повярвай ми към края, вече мърках.
    Нищо, ама нищо не ме подразни.
    Странно ми се струва, че си изпитала потребност да смилаш тази призказка.
    Повечето хора, ч предпочитат сурова.
    И мисля, че част от причината е, че и през ум не им минава, че може да се хапва и приготвена.
    Ей тая Val, бе!
    Браво!

  2. Val said

    Ами… това е мое „верую“, ‘дет’ се вика 😉
    Освен това има още страшно много, което може да се ‘смила’ там – и ритуалите на опитомяването, и появата на лисицата точно в онзи момент, когато принца плаче в градината, пълна с рози, и спомена на принца за лисицата, докато търсят кладенец в пустинята… 🙂

    Просто исках да е ясно как точно възприемам Лисицата. 🙂

  3. Ръкавицата е хвърлена,
    ще се хвана на хорото.
    Благодаря ти за предизвикателството.
    Този пост си го заплювам и ще започна да ти споделям, даровете, които аз съм получила.

  4. Val said

    🙂
    Аз пък ще наблюдавам и ще коментирам. 😉

  5. Бях някъде на 15,
    когато се сблъсках с „Южна поща“ на Екзюпери, по особено вълнуващ начин.
    Моята приятелка ми я четеше, от френски,
    като превеждаше синодално.
    Това което чувах, не бяха конкретни предмети, хора, природа,
    а нещо като преди думите, преди понятията.
    Нещо като това, което усеща дете към света, преди да знае кое около него как се казва.
    Пример:
    Майка ти влиза в стаята /кратко изказано/,
    на товя място – чуваш стъпките, усещаш мириса, полъх на топлина, начина по който пердето се движи,
    всичко това ти дава усещането, че майка ти е в стаята.

    Така усещам и „Малкия принц“. Почти морзово изказани са всички най-важни човешки теми за: взаимоотношенията между хората;
    отношенията към собствените ти граници – твоя свят;
    света на Другия;
    света извън Азът;
    Любовта;
    приятелството;
    загубата;
    смъртта;
    депресията;
    зависимостите;
    науката;
    войната;
    кои сме, къде сме ние?;
    какъв е смисъла на живота?;
    агресията;
    волята;
    надеждата…
    изпускам купища теми,
    които не са просто подхванати, а развити
    с две или три думи,
    с въздишка,
    със запетя, с многоточие,
    с цвят, с ухание, с докосване,
    с начина по който някой се движи,
    с това, че отсъства или присъства…
    уникално невербално морзово изпълнение в думи.
    Ако някой някога ме попита,
    какво според мен е гений и гениалност
    без изобщо да се замисля, казвам :“Малкия принц“

  6. Val said

    Има още много гениални неща и гении, които вдъхновяват. 🙂 За да стане това… трябва да ги ‘опитомиш’.
    On ne connaît que les choses que l’on apprivoise.

  7. :)) said

    А не трябва ли да опитомиш първо себе си?

  8. Val said

    Идеята не е аз да опитомявам някого (дори себе си) – това е приоритет на ‘малките принцовете’ 😉 . Бих се радавала някой да опитоми мен и да научи тайните ми. 🙂

    Опитомяването на самия себе си не носи онова общуване, което и принца, и лисицата търсят (и което им липсва) – не, че не би било интересно да сe самоопитомиш, но едва ли е така ‘поглъщащо’ същността ти и оставящо само сянка от егото, а и според мен би приличало на нещо като… masterbation (which can also be fun, as we know). Дано не звучи грозно това мое сравнение…

    Last, but not the least:
    Позволявайки на някого да те опитоми, опитомяваш себе си. В същото време, опитомявайки някого, пак опитомяваш себе си. 🙂

  9. Браво Вал, кефиш много!

  10. Val said

    Merci, ma cherie!

    Както казва Лисицата: хората отдавна са забравили какво значи „да опитомиш“… 😉 , а е толкова просто:

    „Apprivoiser“… Ca signifie „Créer des liens…“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: