подковата на жабата – the frog’s horseshoe

„ала-бала/ници_всякакви.bg“ – „bla-bbit/s_anykind.bg“

вдъхновението

Posted by Val на август 25, 2008

„Кажете ми: има ли художник, дори и сред най-уравновесените, в който да не се таи нещо шизофренично?… “ (Жан Кокто за Модилиани)

Лудостта на вдъхновението е състояние на влюбеност в Музата на изкуството и спохожда не само щастливци като Моди Чудака или Моцарт – всички могат да попаднат в хипнотичната му власт (дори пишещите и коментиращите в блог 😉 ). Резултатът при едни е гениален, при други – заслужаващ внимание, а при трети – посредствен. Не знам дали това се дължи на различен интензитет на импулса, ала със сигурност е замесена различна степен на талант. 🙂

Е, да, някои като Пикасо, например, по своя воля или просто заради общоприетите стандарти на ‘нормалното’, впрягат таланта си в ‘галещ’ егото (авто)маркетинг – лошо няма – и за търгуването се иска дарба, нали? 😉 А може би е необходим дори някакъв друг тип вдъхновение (нюх?), породено от стремеж към печалба… или просто изкушението да се възползваш от статута си на ‘гений’… Все пак силата на първичната искра, помиряваща човека с Абсолюта и пораждаща като резултат изкуство, е по-витална: там думите ‘конкуренция’ и ‘възвръщаемост’ просто нямат значение. В действителност, тази сила може да стане разрушителна – някои от любимците на Музата така и не успяват да съчетаят екстаза на творчеството с непосилната лекота на живота. Затова ‘треснатите’ от искрата често се поддават на различни пороци и губят усета си за самосъхранение. Печеливши (от гледна точка на успеха) се оказват, хм, някак си по-разумно талантливите (и късметлиите) в търговията – като Дж. Роулинг и Маколи Кълкин, например. Тези от ‘закваската’ на Модилиани и Моцарт, обаче, не се интерисуват от печалбата, а от самата игра… Подобно на хазартни натури, които минават направо към ‘ва банк’ и не чакат изхода от залагането: безпредметно е – тръпката е по-важна…

Равностойна е само любовта: проява на същата първична искра, макар обектът реално да е преходен и несъвършен – копие на Музата; подвластно на времето и атмосферните условия, ала гениално сътворено платно, в което неминуемо откриваме собствената си връзка с Абсолюта.

Advertisements

9 Коментари to “вдъхновението”

  1. Хах,
    много, много добро!
    Ще си го препрепрочитам.
    Член на клуба на Анонимните Тръпкохолици 🙂

  2. Val said

    И ти ли, Светле… ? 🙂
    Те тези членове рядко остават анонимни, но – каквото е ‘писано’ 😉 .

  3. Melody said

    Точно:) ,Вал:)
    Аз съм от другият братски клуб-на „Явните,шумни тръпкохолици“:))

  4. Val said

    Мел, знам аз – ние не само на средна, ами и на преклонна възраст да станем, пак ще сме като ‘треснати’… с мокрa хавлия по главата… 😀

    Дано втори път да не окъсняваме на места, от които да ни прибира състрадателен тираджия! 😉

  5. razmisli said

    Валя е човекът, когото бих искала да имам до себе си откривайки Абсолюта, ако можеше да се влиза в някой филм.

  6. Абе жени,
    анонимно се лекувам,
    то другото не мож го скри!
    Надявам се,
    старая се! 🙂

  7. Val said

    Размисли – разчитай на това! 😉

    Светлата – както писах по-горе в коментар 2 – много рядко, да не кажа почти никога, тръпкохолиците може да останат анонимни! 😉

  8. Отлични постове, Вал.

  9. Val said

    🙂 Благодаря, че намина, Георги!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: