подковата на жабата – the frog’s horseshoe

„ала-бала/ници_всякакви.bg“ – „bla-bbit/s_anykind.bg“

за родителството – на чаша цитронада

Posted by Val на септември 3, 2008

Беше горещ и мързелив следобед. Отпивах цитронада на дъъъъълги глътки и се улавях, че на моменти мисля картинно (и неадекватно!), докато се напъвам някак да разсъждавам. Впрочем, това не ми попречи да дърдоря: ‘защитавах позиции’, било то собствени или чужди…

Не знам как, но разговорът бе здраво  захапал скучната тема родителство: в много генерален план – направо до ‘пагоните’! 😉 Спорехме доколко е необходимо да поемеш такива задължения, ако не си сигурен дали желаеш да живееш с партньора; дали за едно ‘непланирано’ 1-во дете е по-добре да се отглежда от единия родител, вместо да е нещастно (що пък нещастно?) в семейство с двама, но с добре прикрита (или поне със съмнения за) драма? Е, драма в кое семейство няма – все някога се пръква! Дали да си позволиш да имаш дете, ако всъщност не си достатъчно подготвен да бъдеш добър родител? Хм, че то… кой ли пък се е считал ‘достатъчно’ подготвен за първо дете? Изобщо не намесвам възрастта – не за това ставаше въпрос. Ясно е, че днес на петнадесет едва ли е момент за такова начинание. Говоря за зрели, интелигентни, необвързани и отговорни хора, на които им се е случило такова събитие – какво лошо има да опитат, дори да я няма тръпката? Кой знае…

Родителството няма как да се ‘научи’ преди да започне. Така ми се струва. Родител – добър или лош – просто ставаш. Това е. Още повече, ако всеки чакаше (абе то и аз така, ама по други причини… 🙂 ) да стане ‘перфектен’ родител и тогава да зачева или да се бракува, тоя свят да е загинал досега! (Добре, че не всички са като мен – сигурно щеше да се отчита много върл демографски спад.)

Още един ‘пагон’ в генералния план – „За детето трябва да се грижи майката“. Доскоро подкрепях това мнение – та нали ако беше другояче, природата все пак би се постарала мъжете също да раждат, а даже и да кърмят?! Просто картинка! 😀 Съгласна съм, че кърмата е необходима поне докато се мине към фазата на любимите пюренца (леле, аз и като ‘девойче’ имах такъв период – много бях пристрастена), но в този все по-модерен свят не всяка майка е дарена с достатъчно кърма… И какво би следвало – мъжете по принцип са ‘ненужни’ след като сперматозоид оплоди яйцеклетката? Помислих си (картинно!): как ли би изглеждал мъж, употребен и захвърлен на бунището? Всъщност, като попремисля (пак картинно!)… има нещо почти еротично в това – безсилието на ‘силния’ пол… 😉 Все пак днес мъжът ми се струва съвсем способен да бъде ‘майката’. Има немалко такива случаи, а и някои бащи се грижат за децата си мнооооого по-добре от другия ‘родител’. Да, майката е свята, разбира се… не знам дали има психически здрава и нормална майка, която да не милее за детето си. Бащите, обаче, също страдат и се привързват. (С моя супер негоден за съпруг и родител брат се получи точно това.)

Ех, хубава цитронада си беше – дори нарочно изчаках да се стопи леда и допих остатъка, преди да станем от масата. 🙂

Advertisements

16 Коментари to “за родителството – на чаша цитронада”

  1. lyd said

    Вчера си мислех за един мой приятел, който, подобно на мен, отгледа сина си сам. Значи и двамата сме играли ролята и на баща и на майка. Вчера, обаче, почувствах, че когато децата пораснат, в родителя играл и двете роли се избистря тази, която повече му подхожда 🙂 И съвсем несъзнателно в главата ми се оформи изречението: „Аз винаги ще бъда по-скоро бащата, а той по-скоро майката.“

    Хич не ми се спори с тебе, но пак ще ти кажа, че след наблюдение на стотици родители през последните 17 години, продължавам да твърдя, че не всеки става за родител, независимо биологичните дадености. Или поне не на всеки етап от живота си. И не винаги неволята учи. Това което съм наблюдавала е, че по-скоро не учи сама по себе си.

    Един мой прекрасен приятел, който засега не става за родител, макар че е два пъти по 15 и отгоре, смята, че човек първо трябва да роди себе си, а после да става родител на друг човек 🙂 Повечето хора в тази страна никога не стигат дотам да родят себе си, но някои от тях стават сносни родители – според мен много по-малко отколкото ти се вярва 🙂 Но нали ме знаеш – аз съм адвокатът на децата 🙂

    Но да бъдем прагматични:

    “Most stories about one’s past could fairly and adequately be told in a single sentence, and a short one at that: Everyone did the best they could.”

    – from David Carr’s brilliant, harrowing memoir ‘The Night Of The Gun’.

    Или: хората правят най-доброто на което са способни – кво да ги правиш- хора 😀

  2. razmisli said

    Ха ха… последният параграф е убийствен! 🙂
    Винаги съм си мислела, че ако не стане човек родител докато е още наивен и безотговорен, после все по-трудно става, защото му светва истината за колко е „трудно и отговорно“. Може би си мисля така, защото е по-ласкаещо за моя собствен избор 🙂
    Но дали ще го правят сами или с партньора, с когото са направили и детето, това е друг въпрос, на който не знам отговора. При положение, че я няма тръпката още от самото начало… капанът е заложен един от двамата или и двамата да търсят друг и тогава и за детето ще стане сложно. Аз гласувам за единичното родителство.

  3. Val said

    🙂
    @ Lyd
    Така си е, к’во да ги правиш, освен да им отчетеш правото да бъдат хора, а не богове. 😉
    На този твой пртиятел, който още не се е ‘родил’… – ще ми се да му напомня, че неродени момци май никой досега не е търсил… и че юнаците от край време търсят ‘неродени моми’, а не такива, дето са се ‘родили’ въпреки очевадното си биологично ‘пръкване’ на тоя грешен свят и то с нелеката задача да раждат и да отглеждат деца – аз съм изключение, разбира се! 😀

    Ти си най-добрият адвокат на децата сред учителите, които познавам, но това не означава, че ответната старна в това ‘съдебно дело’ са именно родителите! 😉 Е, не казвам, че няма и сред тях виновни, но знам, че ти знаеш, че и децата правят най-доброто, на което са способни – к’во да ги правиш – деца! 😉 Ама и дървета да бяха… от някои флейта ще стане, а от други – кречатало. В процеса на делото мнозина ще се окажат ‘виновни’. 😉

    @ Размисли
    Пак формулираш собствените ми мисли – така е, Милан Кундера го е казал:
    „Раждаме се веднъж завинаги, не ще можем да започнем друг живот с опита от предишния. Излизаме от детството, без да сме наясно какво представлява младостта, женим се, без да знаем какво е да си женен, и дори когато навлизаме в старостта, нямаме представа накъде сме се запътили: старците са невинните деца на своята старост. В този смисъл земята на хората е планета на неопитността.”
    Бих добавила – ставаме за пръв път родители, без да знаем какво е да си родител. Отговорността едва ли има толкова голямо значение – просто така се СЛУЧВА, планирано или не (любимата ми теория за случайността и как можем да я предизвикаме 🙂 ).

    И аз съм за единичното родителство, ако не става друго, но постът не поставя въпроса ‘за’ или ‘против’, а коментира ПРАВОТО на ИЗБОР, ПРАВОТО на ОПИТ и ГРЕШКА. 🙂 Нищо не се губи – ако не става, не става. Лошо няма – капаните сами си ги поставяме – доживотно, независимо има ли тръпка или не.

  4. Нищо не ми се надказва.
    Съгласна съм със всичко, ама много съм съгласна.

    Искам само да те поздравя за невероятния стил на писане.
    Нека да има много още!

  5. xunap said

    Не мисля, че трябва да слагаме определни правила за това как трябва да се отглежда детето. И изобщо кога да имаш деца. Всеки сам да си решава как да си гледа децата, защото той самият после ще им тегли за недостатъците. Както във филма „Гладиатор“ императора казва на сина си: „Твоите недостатъци са моите грешки“.
    Не понасям когато многознаещи баби вземат да дават акъл за това как се гледа дете. Повечето им схващания са антинаучни.
    Христо

  6. Val said

    Така си е, Христо – не могат да се правят препоръки за това кога да ставаш родител, освен онези – от чисто медицинско естество…
    То каквото има да става си става, независимо какви предпазни мерки си взел и дали точно тогава си го планирал. Решението дали да приемеш случилото се или да го елиминираш (уж все едно не се е случвало) е твое и на партньора.

    Бабите винаги ще се опитват да се месят – какво да ги правиш – баби! 🙂 дали някой ще ги слуша или не, си е негов избор. 😉 Пък и защо „научните“ схващания да са непременно винаги по-добри от „ненаучните“? 😉

    Нека всяка двойка да си решава дали да опита и после да прецени дали са сгрешили или не.

  7. lila said

    Какъв беше този убийствен коментар по повод Деян? ЕЕЕЕййй, момиче, не подценявай хората пък били те и роднини 🙂

  8. xunap said

    Абе къде се губиш? На тоя пост брада му поникна! Добре ли си? Имаш ли нужда от помощ?
    Христо

  9. Melody said

    Дали да се изкажа по темата за децата и родителите..или се изкашлям?:))
    Да…Вал воюва на ново поприще…и ние тука самотно-гладни чакаме да ни хвърли къшей от някоя медена питка..:)

  10. Може би те върти шайбата? Надявам се, че е в границите на поносимото и, че всичко с теб е наред.
    Наминах и свирнах под балкона. Поздрави Валка!

  11. Val said

    Хей-хо на всички!

    Даренце (Lil),
    бабата я знаеш… няма разбирателство с нея! Брат ми ходи на „парламентьорска“ мисия, но не постигна желания ефект! 😦

    Хипар,
    какво да ти кажа – за Подковата не знам, ама на мен май наистина вече ще вземе да ми никне брада… Ето детайлите:
    Започнах нова работа на 01.09.2008, работя и в събота; довърших езиков вечерен курс с общинари от Бургас; поех нов езиков курс към бивши работодатели (от следващата седмица, всяка събота и неделя: добричка съм, какво да сторя!); правя ремонт у дома – банята е на привършване, после следва кухня; счупи ми се лаптопа и не ползвам интернет в къщи, планирам да купя нов компютър, ама много прах има сега с ремонта…
    ЗАБРАВИХ СИ ПАРОЛАТА ЗА ПОДКОВАТА! > по-голяма шматка от мен няма! 😀
    С една дума – хаос! Иначе съм добре, но ако се наложи помощ, ще свирна!

    Дима,
    кашляй смело – ще ти направя чай после! 😉

    Светле,
    намери ми някой една серенада да извърти под балкона, че иначе наистина ще ме завърти шайбата! 😉

    Хайде доскоро на всички!
    (дано се сетя за паролата, иначе нова Подкова за другия плавник ще трябва! 😛 )
    Позрдави: Жабата (Val)

  12. Кажи паролата, ние ще влизаме и ще ти дращим вместо теб.
    Ще подготвя серенада, спешълли фор ю и… ще те поразкършя малко :)))

  13. Val said

    Svetlata, ako ya znaeh parolata, sama shtyah da pisha draskanicite… :)))
    Opitvam se da vuzstanovya vruzkata s PODKOVATA, utre shte probvam da si vlyaza v emaila(parolata tryabva da e tam, obache i za emaila si parolata zabravih :)))) )… dano uspeya! Stiskai palci.

    Sorry za latinicata. Kupih nov laptop. Oshte nyamam Flextype…
    Aide, do skoro!
    Zhabata (Val)

  14. deni4ero said

    😆

  15. вили said

    Началото ми хареса много: „Беше горещ и мързелив следобед. Отпивах цитронада на дъъъъълги глътки“. Копнея за горещи следобеди(мързеливите от време на време си ги правя) на чаша с питие хладно(не уточнявам какво – то е по желание).
    Човек постоянно се усъвършенства да бъде родител. Не съм сигурна, че има такива, които няма какво да научат в дългия път да си родител. 😉

  16. […] Жабка ми дойде на гости през лятото, се впуснахме в спор за родителството. Тя е привърженик на по-спонтанните неща – случва ти се […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: