подковата на жабата – the frog’s horseshoe

„ала-бала/ници_всякакви.bg“ – „bla-bbit/s_anykind.bg“

завръщане в Алпите

Posted by Val на ноември 8, 2008

lake-norma-51

La Norma - Savoie, des Alpes françaises

Снимката направих по-миналото лято: езеро в ски курорта Норма (La Norma), Савоа (Savoie). Мирис на прясно окосена трева. Свежест. Опитах се да снимам една попова лъжичка… – получи се! 🙂 Подозирам, че точно това очакваше и кокетно ми позираше:

popova

Гостувах на познати във Вилародан (Villarodin), малко селище в подножието на курорта. Радвах се на уют, тишина и разходки по безлюдни тесни улички, между стари масивни постройки. Ако ме посети музата, може да разкажа нещичко в картини тези дни…

Свежото алпийско спокойствие ме бе пленило доста по-отдавна, през 2004, благодарение на неочакваната покана на мило френско семейство планинари и природолюбители: Даниел и Жозиан Буньон. Всъщност, Жо (или Джо, както често я наричат) е човекът, който ме накара да заобичам поповите лъжички. 🙂 Жалко, че не разполагам със снимки от разходката ни в резерват Ваноaз (Vanoise) – стъкнахме лагерен огън край рекичката, вслушвахме се във внезапните подсвирквания на мармотите и имах успех с едно малко чародейство – невероятна срещата с дива лисица, която спокойно размаха опашката си едва на два метра от мен…

Помня тихите вечери на чаша вино и сладка домашна вишновка, докато Дани за переден път дялкаше любимата си дърворезба и цитираше собствени сентенции от хипарските си години с Жо – кратки послания към света, пирографирани върху борова дървесина и окачени на стената. Вечер печката бумтеше, макар да бе късно лято,  а сутрин  се дочуваше звън от камбанарията на черквата. Всеки ден се качвахме на малка джипка с брезентово платнище и обикаляхме околността. Тогава за пръв път видях еделвайс, ала и до днес не разбирам защо е толкова специален. Може би само заради всеизвестния факт, че е защитен вид… Иначе, не е кой знае какво: мъхнато, бледозеленикаво растение. Обикновените цветя, които събирах по склоновете на Вал Сени (Val Cenis), бяха много по-красиви. По-късно направих хербарий и ги аранжрах под стъкло върху лист с простичко благодарствено послание на френски.

Voila – un petit d’attempt poetrique en Francais:

* * *

Jamais

Je n’oublie pas la semain

que nous avons passe ensemble

dans les splendeurs de la montagne.

Merci,

chers Daniel et Josianne!

* * *

Мога да живея до края на дните си на подобно място, дори да няма интернет. Струва си да се замисля за ремонт на изоставената селска къщта на рода ни в Странджа. Трудно ще е: пак съм в процес на търсене на нова работа, ала не е невъзможно, нали?

Advertisements

10 Коментари to “завръщане в Алпите”

  1. lyd said

    Никак не е невъзможно 🙂 Ще дойда и аз да храня кокошките 🙂 Честито нова парола и компютър 🙂

  2. Val said

    Благодаря! 🙂
    Остава да намерим някой да копае градинката. 😀 Можем да си завъдим и зайци… 😉
    Навремето дядо ми имаше и пчелин, но аз не съм от онези, които наричат bee-charmers, за жалост!

  3. Много хубаво снимче! Отражението особено.
    Добре завърнала се и надявам се да ме поканиш и мен в Странджа 🙂

  4. albinos said

    Хубаво е да се поживее на такова място, но след известно време, на мен ще ми липсва шума на големия град и динамиката му, защото повече обичам градския живот.
    А, ти жабке къде се изгуби? Защо започна рядко да пишеш в блога си? 🙂

  5. Val said

    🙂 Здрасти, Ели! Здрасти, Ал!
    Радвам се, че снимката ви харесва. Това за Странджата става все по-сериозно в главата ми, май… ще видим.
    Счупи ми се лаптопа, но сега имам нов; мисля, че ще има за какво да пиша. 😉

  6. æren said

    Аз пак изключително съжалявам, че влизам в ролята на за-запетайко-хващащ чичко, обаче „que nous avons passe еnsemble“ 😉

  7. æren said

    Извинявам се за грешката в предишния коментар; още две: j’oublie , semaine :}

  8. Val said

    🙂 Merci beaucoup, mon cher ami! (идеята ми да се обучавам на френски чрез блога май започна да работи!!! 😛 )
    Признавам, че не отделих време да гугъл-вам – смятах да го направя на по-късен етап, но ти благодаря, че ме изпревари с корекциите. Веднага след този коментар ще поправя! (Най-после някой да зачете поетическите ми опити! Имам такива и на английски.) Бързам само да вметна, че посланието беше правилно написано до адресатите – провери го и го поправи французин, преди да го изпратя. Сега го цитирах по памет. 🙂

    Ти защо се извиняваш за елементарни печатни грешки? Аз често правя такива – на моменти се връщам към предишните статии и гледам да поправям там, където нещо забележа – дори в коментарите. В предишния ти коментар вече няма грешка. 🙂

  9. Val said

    æren, знам, би трябвало да е:
    „Счупи ми се лаптопът.“, а не: „Счупи ми се лаптопа.“ – ама тоя пълен член хич не ми звучи добре в тази заемка – „лаптоп“.

    Все пак да го поправя ли, та да не дразни… ?

  10. æren said

    Не съм му обърнал внимание на това #^^#
    Както си решиш…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: