подковата на жабата – the frog’s horseshoe

„ала-бала/ници_всякакви.bg“ – „bla-bbit/s_anykind.bg“

голи ли сме по бельо?

Posted by Val на ноември 15, 2008

underwear

Nude or Naked?

(мисли, породени като реакция на този пост и после доизказани по един перфектен начин тук)

„Гласът, който чуваш, не звучи от моите уста. Това е вътрешният глас на ума ми.“ – казва нямата Ада от филма „Пианото

Раждаш се гол и никой не пита искаш ли да те повиват или не. Когато се любиш страстно, разкъсваш бельото. Бушува буря на чувствата и раздираш дрехите и даже кожата си.

Нито едно от тези действия не може да бъде възпряно от свян пред тълпата: просто не би я забелязал. Но не нарочно. И не защото си искал да афишираш тези състояния.

Гола ли съм по бельо? „Че как да не си“ – всеизвестният цар излиза с „невиждани“ още одежди, а народът крещи: „Ха, царят е гол!“ и се кефи на малоумието (или липсата на сексапил?) на василевса, докато онзи дефлира по долни гащи.

Кое би спасило голия цар от доста „неловкото“ положение на малоумник? Отговорът, за жалост, е един – ПЕЧАЛБАТА от ситуацията. Така лесно би влязъл в образа на хитрата лисица, отнела сиренцето на свраката, а колкото до малоумието – е, то със сигурност не е атрибут на онзи, който се смее последен.

Ами ако беше гола царица? При това сексапилна?

Голотата по прашки пречи да хигиенизираш собственото си тяло (къпем се съвсем голи, нали?), камо ли да я насилваш да освобождава духа на някого. Така, че тя най-често се оказва търговия с цел печалба или просто евтин трик (модерно име: маркетингова стъпка) за привличане на внимание.

Е, нека тук платим дан и на романтичното: дали това не е просия за любов, за съпричастие? … Просякът , струва ми се, би разголил недъга си докрай (иначе ще заприлича на британка, излязла на протест срещу обличането на палта от меча кожа).

Остава простото предположение: суета = еротично бельо. Функцията му е да подразни и да провокира действие. После става почти ненужно – като тялото, което го обитава. Това, простете, ни най-малко не означава, че не съм заклет фен на финото и нежно lingerie! 🙂

Изкуство? Да се събличаш е танц, който не всекиму се удава. Дори там бельото неизменно пада, макар да е последно.

Да те споходи Музата и да накараш другите да оголят душата си – да поискат да я докоснат  влюбено, е далеч по-трудно. Немислимо е, ако първо не оголиш собствената си душа – едва тогава Гласът ти се чува. Дори да си по бельо.

Mute or Silent?

П.С. Най-голите думи, които съм чела досега, са ‘Repoduction of profiles’ на Роузмари Уолдръп.

* * *

Advertisements

6 Коментари to “голи ли сме по бельо?”

  1. albinos said

    По бельо не сме голи, ами разголени 🙂 Какво ти е мнението за една поетеса която чете стихове по бельо http://golidumi.com/
    Допадат ли ти идеята и стиховете й ?

  2. deni4ero said

    мей би сайлънт … да, по-скоро сайлънт

  3. Val said

    Дени4еро, мерси за отговора! 🙂
    Сложих линк към „вътрешния глас“ на Ада. Не знам дали си гледала филма. Тя успява да „говори“ на другите с ума си – неволно, когато е обзета от силни чувства, или чрез волята на съзнанието си, ако е необходимо. Никога не се е усещала ‘сайлънт’, именно заради таланта да свири на пиано. Когато й отнемат тази възможност, остават само тихата гордост на ‘to be silenced’ и… волята на ума й като „mute“! Аз бих избрала да съм ‘mute’.

    Ал, ето моето мнение за сайта ГОЛИ ДУМИ:
    Ада от филма „Пианото“ е готова на всичко, за да си върне единственото средство за себеизразяване. Съблича се дреха по дреха и го спечелва – клавиш по клавиш. От този, който я е пожелал страстно, но, забележи – НЕ ЗАРАДИ РАЗГОЛВАНОТО ТЯЛО, а заради таланта й.

    Не ми се щеше да разказвам филма, ала няма как да не поясня – още когато я среща за първи път и я чува да свири на брега на морето, Бейнс е обзет от ‘благородната завист’ към Ада (ужасно се радвам, ако някой ме разтресе с талант и ме накара да изпитам същото 🙂 ). Влюбва се.
    Когато пианото е нейно до последния клавиш, самата Ада вече е силно влюбена – ролите са разменени.

    Бейнс не я желае просто плътски; иска да докосне душата й, да получи любовта й, надявал се с времето да постигне целта…
    Колкото повече дрехи падат от Ада, толкова по-големи стават залозите на пианото. В даден момент Бейнс решава да й го подари, защото загубва надежда. Тя пък решава да следва докрай развалената сделка и ‘да плати’ с последното, останало след тотално разсъбличане – актът на съвокупление.
    Полага началото (отдавна май вече положено) на изпепеляваща връзка, ала това не остава незабелязано.
    Всичко, докоснато от Ада става за Бейнс фетиш и той се съсипва физически и психически. Ада на свой ред се опитва да свири, ала музиката я връща все към Бейнс. Изпраща му обратно един клавиш с надпис, който гласи, че сърцето й принадлежи нему. Любовта й и без това звучи в музиката.
    В пристъп на ревност, съпругът й отсича пръст палеца на ръката й и нарежда да хвърлят пианото в морето. Тогава Ада ИЗБИРА ТИШИНАТА, като слага крак в примката на размотаващото се въже, с което потъващото пиано е било вързано в лодката. Потъвайки с пианото, тя размишлява за тишината.

    Спирам тук. Ще кажа само, че Ада накрая проговаря, защото избира живота. 🙂

    Надявам се това да изяснява отношението ми към сайта на Гери, която считам за интелигентно и красиво момиче, с безспорен талант, насочен не към поезия, а към маркетинг. Надявам се тя все пак да се влюби в поезията, както Бейнс се влюбва в таланта на Ада, а Ада – в душата на Бейнс.

  4. Бельото е като последния заветен ден, който остава на момчето да спечели сърцето на любимата си (историйката от Cinema Paradiso) и в който момчето се отказва да стои пред къщата. И можем само да гадаем защо 🙂 Също като този последен клавиш.

  5. #21
    http://www.tc.umn.edu/~ryahnke/filmteach/cinema.htm

  6. Val said

    Ех, Размисли, пак точно попадение от теб!
    За тези, които не знаят историйката от „Ново кино парадизо“, разказана от Алфредо на Салваторе:

    Веднъж един цар организирал пиршество за своята красива принцеса. Един войник от стражата видял царската дъщеря да минава наблизо. Тя била най-красивото момиче и той моментално се влюбил. Но какво е един прост войник редом до царска щерка? Най-накрая той успял да се срещне с нея, и й казал че не може да живее без нея. Принцесата била толкова запленена от тази любов, че решила да даде шанс на войника: „Ако можеш да чакаш 100 дни и 100 нощи под балкона ми, накрая аз ще бъда твоя.“
    С тази мисъл войникът чакал ли чакал. Ден…два…десет… Всяка вечер принцесата поглеждала и той никога не помръдвал – в дъжд, вяртър и сняг винаги бил там! Птици кацали на главата му, кълвяли го, но той не помръдвал. На деветдестия ден бил вече много блед и слаб. Сълзи се стичали от очите му, не можел да ги сдържи. Дори нямал сили да заспи. И през цялото време, принцесата го гледала.
    На 99-та нощ войникът се изправил, взел си стола… и си тръгнал.

    – Това ли е краят?
    – Да. Това е краят. И не ме питай какво означава. Не знам. Ако разбереш, кажи ми.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: