подковата на жабата – the frog’s horseshoe

„ала-бала/ници_всякакви.bg“ – „bla-bbit/s_anykind.bg“

Posts Tagged ‘жаба’

Hey!

Posted by Val на май 13, 2009

Posted in блато-чудновато | Tagged: , , | 1 Comment »

к(в)оледно

Posted by Val на декември 21, 2008

Чаках, ли чаках… заклинания правих… песни наум си пеех… обаче сняг не заваля!

Поради тази причина мисля да се оттегля по-надълбоко в блатцето си – сред по-високите тръстики и разните местни твари, а после да се оттдам на всичко, различно от блогстване – жабешката ми природа лелее мокри терапии и най-паче онези, дето са свързани с поливане на гласните струни и доволно кикиморно квакане в тон с любими мелодии…

Желая ви Весела Коледа сред домашен уют, радост и много любов!

Posted in блато-чудновато | Tagged: , , , | 10 Коментари »

долу правилата!

Posted by Val на ноември 28, 2008

Таничката е виновна! Тя ме предизвика да наруша правилата в тази игра. Их, че си падам да нарушавам правила! ЧИМИ! ДЖИМИ! ЧАМИ! ДЖОМИ! И ягоди! Йей! Танче, в супер настроение ме хвана, к’во да се прави… 🙂 Мигновено отговарям!

Та, всеки май трябвало да каже 6 неща, които го правят щастлив и да номинира 6 блогера, които да предизвика в играта… И ВСЕКИ ПРОТЕСТИРА, ЧЕ СА САМО 6. ^^

Криейтив блогър стаф! Йей!

Числото 6 нещо не ми е приятно днес (ама само днес – иначе много ми се пада на „Не се сърди, човече“ – Благойчето ще потвърди!), ама и да беше, пак нямаше да ми послужи, щото днес съм ‘пет-шест няма’, така че тука ще да е моментът да запея в стих – забивам едно посланийце > ♥ ≈ Ω и продължавам:

* * *

Аз няма, няма, няма да посоча,

те много много много са при мен,

и даже, даже, даже да съм лоша,

щастливо се катеря всеки ден!

За теб ако това е доста ‘ниско’,

то на череша ‘горе’ си качен.

Да мога да обичам просто искам

и с обич да ме грее тоз до мен.

ЙЕЙ!

Всеки, който се чувства щастлив, нещастен, влюбен или загубен – моля считайте се поканени да се включите в Играта без правила! 😛

––––––––––––––––––––

Абе как така никой не позна мелодията, която ползвах за фон? Или не ви се коментираше? 😉

Posted in (квак)туално, блато-чудновато | Tagged: , , | 13 Коментари »

Хайку-жаба на японски – само опит! :)

Posted by Val на юни 10, 2008

Преди време (в една работна съботна утрин), докато сърфирах из блогосферата, попанднах на хайку-поема, която привлче вниманието ми. Веднага написах ‘хай!ку!’ коментар и ето какво се получи:

10 May 2008,
Отработващо хайку
Работа в събота
Моралът се топи и пука
Като леда в ментата ми
Коментари:
Хай!Ку! (подковата на жабата)
Събота в офиса; плътна бездвижност.
Пукот, вода и прохлада.
Потапям се в ментова вана.

 
Боби: Твоето изглежда премислено, докато моето е натурално-описателно 😀
Val: Да, премислено беше – написах го като поздрав за теб: Хай! Ку! , защото твоето хайку ми хареса.  🙂

После сама се цитирах в един коментар при Размисли – беше възникнало спонтанното предложение да се анализира поезия, поместена в интернет… Накрая взех, та написах Хайку Жаба и се заканих да сътворя хайку на японски… 😀

Е, сега се осмелявам да ви предложа нещо, което вероятно ще звучи безкрайно смешно за знаещите японски, но какво от това? Процесът на ровене в йероглифите и техните значения толкова ми допадна, а и хайку-резултатът на мен си ми харесва…  😛 :

青 く 泡 水 仰 げ 唱 歌

а/о/ку – и/ке            а/уа – ми/зу – а/о/ге            ка/уа/дзу – шо/ка

a deep-blue pond      look: water bubbles appear…     the frog is signing

в синьото блато      виж – мехурчета водни…       жабата пее

Костенурка посети и сега гласувай ти! 🙂

Posted in блато-чудновато, Frog Poetry, poetry, TRANSLITERA | Tagged: , , , , , , | 13 Коментари »

Хайку Жаба :)

Posted by Val на май 22, 2008

изображението е връзка към сайта на Влад Христов:

haiku


Само три реда (17 срички), а събира цялата красота на съзерцанието и предизвиква дълбоки размисли, като рисува магически картини…

Преди около седмица някъде из коментарите в блога на Размисли се заканих да опитам да напиша хайку на японски. Мислех, че ще имам достатъчно време. Зарових се в Уикипедия и започнах да търся различни йероглифи и техните значения… Валяха идеи, опитвах се да ги подредя в нещо като тристишие, после коригирах… Все още опитвам  🙂 , макар да е рядко: не повече от половин час на всеки два-три дни. Когато съм готова, ще поместя сътвореното тук. 😉 Засега може да разгледате връзките + опитите за превод от английски… ако искате…

Уикипедия за хайку:

俳句  : haiku :  はいく

Haiku, a poem                                                Хайку – поема
five beats, then seven, then five,                     и стъпки пет, седем, пет.
ends as it began.                                            Край и начало.

* превод: жабата

Класическо hokku (първоосновата за хайку) от Мацуо Башо:

Фу-джи но ка-дзе      я у-ги  ни  но-ше-те       Е-до ми-я-ге

The wind of Mount Fuji                                        Вятър от Фуджи
I’ve brought on my fan!                                      на ветрило донесох!
A gift from Edo.                                                  Подарък от Едо.

* превод: жабата

Ето и най-популярното в Япония хайку на Башо:

фу-ру/и-ке  я     ка-уа-дзу  то-би-ко/му     ми-дзу  но  ото

Оld pond.                                                           Лениво блато.
А frog jumps.                                                     Ето – жабка подскочи.
Тhe sound of water.                                            Води разплиска.

* превод: жабата

йероглифът за ‘ике’ – блато

Красиво, нали?

БГ хайку клуб

Костенурка посети и сега гласувай ти! 🙂

Posted in жабософии, Frog Poetry, poetry, TRANSLITERA | Tagged: , , , , , , , | 11 Коментари »

Оff-ice hour в офиса

Posted by Val на май 15, 2008

Уф, наслушах се  на какви ли не заповеди, съвети и нравоучения: как да живея, как да общувам, как да успея, как да изпълнявам или как да мисля ПО-ДОБРЕ. Стига ми толкова! Сега е моментът да си угодя някак… по жабешки.

Слава богу, ако поискам, мога да се ‘уединявам’ и да се ‘себесъзерцавам’ и в най-плътната тълпа – скривам се в гъста тръстика с милион папурови мъхчета и наблюдавам мехурчетата (прилагам техниката плъзгане off ледената повърхност – тъпа усмивка и кимане, игнориране на намеци, привидно пускане на sms… има безброй техники, но плъзгането ми е fave1).

В офиса е още по-лесно… > сега съм със слушалки на главата и се опитвам да печатам по клавиатурата  с ритъма на James Brown и си отварям устата с ‘на-на-на’.

Мислех да си налея малко от наличното марково усики, което винаги пия БЕЗ ЛЕД (според мен е кощунство да се разваля вкуса на тази напитка!), но ще го направя след като свърши списъка с избраните music-tracks…

Жабешкото галопиране е като Crazy Frog шофиране без мотоциклет – установих, че няма никаква опасност при едно-две питиета.

Кубчета лед и без това май няма в хладилника… Така и не успяхме тук да ‘разчупим леда’> затова всеки усвоява изкуството на пързаляне с кънки без сблъсъци и без да търсим хармония в посоката – въртим се в кръгове със собствена големина ‘по’ или ‘обратно’ на часовниковата стрелка…

На някои пък кубчетата им лед си отглеждат бодли:

Странно как, но леденият блок при нас си остава все така монолитен, хлъзгав и компактен – дори разните там драскотини се заскрежават отново и отново, а напоследък забелязвам натрупвания на разнообразни кристали… Даже в телефонните разговори. Пак с бодли. Това  е то ефекта на holding-а! Лапай мухи и не му мисли много…

Ако искаш да се поразхладиш, зарежи подковата и тичай към най близкия бар, а после се върни да гласуваш за костенурката!

Posted in блато-чудновато, жабософии | Tagged: , , | 8 Коментари »

Чимиджими-чамиджоми (приятели, варел и ягоди)

Posted by Val на май 12, 2008

Заглавието едва ли ви говори нещо, ако не са ви попадали „Десет приключения на Лиско“, които аз лично открих (или те откриха мен) много отдавна, по време на лятната ваканция  в 4-ти клас… Тези поостарели ‘соц’ писания изглежда вълнуват и българи в чужбина. Ако решите да хвърлите 1 поглед на 10-те авантюри на нетрадиционния ‘соц’ герой Лиско, кликнете върху ‘покажи’ до ‘Съдържание’. Разгледайте Чими и Голямата награда, макар останалите 8 също да са интересни – за деца и за възрастни. 😉

Отдавна мислех да жабософствам на темата за имената, приятелството, варелите и ягодите. Най-вече заради Чими, чието название претърпява модификация в Чимиджими-бръмбар-дръмбар-чамиджоми-чамбъл-чамбъл, благодарение на въображението на Лиско:

Тук е моментът да се извиня на Marsian, защото малко сбърках удълженото име на Чими в коментара по извънземната й позиция, наречена Жабешка утопия. Marsian е права донякъде – приликата ми с гадинката Чими е голяма, макар той да си е чисто български продукт, който не носи каска и очила на мотоциклетист като Crazy Frog, избран от мен за аватар!

Приличаме си в любопитството ни към щуротии, внезапното появяване и изчезване, навика да разчитаме на приятелите си за разни приключения (за Чими – вълнуващи проклетии!), но аз съвсем не съм толкова последователна в любимото за жабока действие: да дразни и ругае всички с обръщенията ‘глупаци’, ‘тикви’ и ‘тъпаци’ (макар за мнозина от съществуващите твари, човекът включително, светът да е пълен с такива…). освен това никога не бих крещяла, че кошницата с ягоди е САМО МОЯ и НЯМА ДА Я ДЕЛЯ, въпреки че намирам нещо по детски мило и практично в това поведение.  😉

Считам се за далеч по-щедра, откровена и единствена по рода си Подкована Галопираща Жаба (в това също си приличаме с Чими – и той не пропуска сгоден случай да се самоизтъкне! 😀 ), която ни най-малко не се страхува от щъркели, плашила, привидения и тем подобни ужасии, пред които жабокът Чими онемява и започва да ‘отстъпва назад’. 😛

Чими, както ще разберете, е роден-да-бъде Проклетник и Жалващ-се, изпаднал-в-беда, но без да става досаден нито с едното, нито с другото. Постоянно се чуди каква проклетия да извърши и не търпи несподелени с него тайни. 🙂

Същевременно е единственият, който включва онова нещо, което другите наричат Черно Чудовище (обикновен касетофон!), а уникалното му име е причина да победят Щъркел-шарен-дългокрак-я-затракай-трака-трак и така да спечелят Голямата награда – огромна кошницата с ягоди.

И въпреки това, както се казва в началото на разказа Чими – едва ли има някакво значение:

Димби погледна небето и реши, че няма да вали. Когато нямаше какво да прави, Димби поглеждаше небето и се питаше: ще вали ли, или няма да вали; винаги си отговаряше, че няма да вали, но понякога валеше и въпреки туй – какво значение? Димби застана до варела, почака малко и погледна ръката си на онова място, където се носят часовниците. На ръката му нямаше часовник и въпреки туй – какво значение? Ето защо Димби се отдалечи от варела. Варелът стоеше изправен на…

Така се появява Чими, който освен че върши проклетии, често пада в дупки: най-вече в Дупката на Варела, от който все го измъкват преданите му приятели:

Обърнаха се. До тях стоеше Чими. „На кого се смеете бе, глупаци?“ „На Завистта!“, отвърна Лиско. „Къде е тя?“ „Под земята.“ „Където й е мястото. Добре де, защо се смеете?“ „Приятно ни е.“ „Глупаци такива!“ Чими ги наруга още няколко пъти и си тръгна, но се върна, наруга ги още веднъж и отново си тръгна, но се върна и каза: „Много шум вдигате, ей!… Защо вдигате такъв шум?“ Той ги наруга допълнително и изчезна, без да се върне, като смяташе, че с това ще ги ядоса.

Ето какво му е мнението за известната Червена Шапчица:

Ей, кресло!“, изскочи отнякъде Чими. „Какво?“, потърси го с поглед Червената шапчица. „Какво си се развикала?“ „Оо, жабок!… Ела тук.“ „Баба ти е жабок!… Аз съм Чимиджимичамиджоми!“ Така каза Чими и изчезна.

Ето и мнението му за варелите:

Отнякъде изскочи Чими: „Защо викате?“ „Това си е наша работа.“ „Какво сте се развикали?“ „Не е твоя работа!“ „Аз си имам работа, но защо викате?…“ „Върви си по пътя!“ „Не оставяте народа да спи бе! Развикали сте се като… не знам какво!“ „Не разбра ли, че викаме Лиско?“ „Да, ама много викате!… Овикахте всичко!“ Димби тръгна застрашително към жабока, като му каза решително и право в лицето: „Виж какво, махай се, защото…“ „Добре де, ще се махна!… Извинявайте!“ Чими се отдалечи малко и се обърна: „Ако ви чуя още веднъж…“ „Какво?“, тръгна към него Домби. „Такова!“, направи крачка назад Чими. „Ще те напъхам във варела!“, каза Димби. „Да, ама аз ще си отида, да видим какво ще напъхаш във варела… Ще пъха във варела!… Така се пъха то!… Ще плаши с варела!… Мен – с варела!“

А ето какво правят някои човеци с варелите 🙂 > 😀 > 😛 :

(снимката е връзка към видеото)

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката! 😉

Posted in блато-чудновато | Tagged: , , , , | 6 Коментари »

Апетит към живот с опашка или просто живот…

Posted by Val на май 10, 2008

Време е да взема отношение към ‘празните мисли’ на Лид с коментар тук, в Корубката. Малко ме притесниха тези нейни въпросителни, дори да са били риторични, в края на Това живот ли е? и Защо опашка?

Аз нямам опашка – имах преди да се превърна в жаба, ама не от космици… Навремето завиждах на богато-окосмените същества, но в един момент разбрах, че всеки си е надарен по своему. 😀 Някои са черни, други са бели, но всеки (дори лишените от придобивките на цивилизацията) има своята уникална красота 😛 и е по своему ‘апетитен’ 😉 :

Tа тази, безкосмената ми опашка, се откъсна още когато се превръщах от попова лъжичка в жаба и това може само да ме радва, щото иначе щеше да ми се мотае в плавниците и да ми пречи. За сметка на това сега имам още по-изпъкнали очи и наблюдавам с интерес всичко наоколо, имам си и дробчета, с които да поемам силно въздух за поредното ‘кво-а-к, бре-ке-ке’ (за ужас или за радост на околните), като от време на време мятам светкавичен език към някоя и друга заблудена муха. 😛

…. което, от гледна точка на окосмените, си е подобно на това да шаваш с опашка или да я връзваш и развързваш както и когато щеш – така или пропъждаш мухите, или размърдваш онова, сивото нещо, под опашката с ластика… 😉 Хубаво е и от време на време веселия вятър да развее косата ти на свобода или да те понесе нанякъде:

или:

Така че – защо пък това да не е живот и защо да не е опашка, в крайна сметка? Животът е красив заради това – всеки да може да ползва всичките си природни дадености по начин, който би го накарал да се чувства свободен и щастлив, стига да не пречи много на околните…  Още повече – наличието на материаал за опашка позволява творчески подход и комбинации, които могат да доведат до ‘плитчици’, ‘раста’, ‘бобчета’, е дори и до вече старомодните ‘кок’ или ‘тупе’ (те носят съвсем друго послание, ако са върху главата на артистичен мъж, обаче…):

Нека бъдем каквито искаме да сме и да не насилваме останалите да са други!

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката! 😉

Posted in блато-чудновато, жабософии, за костенурката | Tagged: , , , , , | 4 Коментари »

Жабешки яйчица (великденски метаморфози)

Posted by Val на април 25, 2008

… жабешки яйчица, попови лъжички, млади жабо-ларви…

… щастливи жабки…

Пролетните размисли на Ал и репликата му за щастието от настъпилата промяна ме накараха да се замисля над явлението метаморфоза – превръщането.

При жабките изглежда е най-истинска, защото преминават от воден към сухоземен начин на живот. Опашката на поповата лъжичка изчезва, хрилете се заменят с бели дробове, мозъкът и сетивата се променят, вегетарианството преминава в месоядство, развива се бинокуларно зрение. И цялото това превръщане се извършва благодарение на един хормон на щитовидната жлеза – тироксин. Това веднага ме навежда на мисълта за пролетта и хормоните – с цялото великолепие на една такава всеобща промяна…

Дали тази пролетна метаморфоза поне мъничко не преминава и в духовна промяна у хората? Да, обичаме всички сезони и се радваме, че все още тук присъстват и четирите, но все пак през пролетта животът някак си ‘кипва’ и настава едно такова, Великденско възкресяване. Снощи боядисахме и украсихме онези малки символи на метаморфозата и живота – яйцата. Този ритуал винаги ме е омагьосвал – подобно на прекрачването на прага на църква.

Хм, преминаване през вратата на храма – още една символика. Ставаме ли други в храма? Мисля, че поне аз – да. Блогерите имат своя храм – интернет. Дали виртуалното Аз на човек е въображаема представа за това какъв би искал да бъде или в тази своя проекция вече Е такъв? Сигурно затова ни влече тънката, но силна като наркотик нишка: медийната изява.

Спирам дотук и пожелавам на всички блогери поне няколко дни щастлива Великденска промяна 😉 – нека вместо с великденско яйце или картичка ви поздравя с това забавно видео:

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката! 😉

Posted in (квак)туално | Tagged: , , , , | 2 Коментари »