подковата на жабата – the frog’s horseshoe
„ала-бала/ници_всякакви.bg“ – „bla-bbit/s_anykind.bg“
-
Подковата ми дрънка, йееее! My horseshoe jabbers - wow! К’ВА-литетно
Creative Commons
Всеки гвоздей в подковата може да бъде закован на друго място, стига да посочите откъде е взет!кикиморК’ВАно
оК’Окорено
-
Я цъкни и ме залюлей! Click to make me swing! изплюй-камъче
подковата на жабата - the frog's horseshoe 
вили said
Ееееее, най-накрая! И само да не е уважителна причината, мисли му!
Хубава песен! Романтична! 😉
Melody said
Януарска тишина…Едно музикално ква_до..ква_ми..не чувам..?!:)
Вярно студ имаше,газ нямаше…ама една кваканица с айрян и сливова отлежала..би превърнала не една жабка в принцеса:))
Деби said
Слънчице, и аз мисля, че ни позабрави… Явно късметите от баницата почнаха да се реализират. Което е чудесно извинение всъщност, но ще се радвам да ни изпееш ти лично нещичко от радост или от други подбуди;-)
A plus
Светла said
Хахаха… кваканица с яйран е много яко!
Жабче, да не си в зимна ваканция?
Щото няма лошо да ни пееш, ама се надявам че всичко е наред…
Аз спя зимен сън, почти спя, по-скоро дремя и чакам да се пукне пролетта като заря 🙂
Детелина said
Много нежна песничка 🙂 Наистина къде се загуби?
ѣрен said
Мисииии! 😀
deni4ero said
прекрасно замечтано мерси, слънчице 🙂
astilar said
Je l’aime moi non plus 😀
Жабке, размечтах се-е-е-е-е!
Cet hiver « U Alone are worthy… said
[…] Тази зима ми харесва. Дори и със студа. Дори и с калта. Песничката за слънцето на жабката ми напомня за нея.* Публикацията на […]
размишльотини said
🙂
Val said
Амиии… слънцето си е слънце!
Ще блесна аз скоро, ама още не знам с какво…
🙂
Детелина said
Хмм, ще почакаме, ще видим 😛
Lady_Marmalade said
Вал,
как може да ни изоставиш така.Подрастващото поколение имаме нужда от теб.Взех да зациклям и аз покрай сесията и изпитите,имам нужда от някоя твоя закачливо-разведряваща мъдрост 🙂
p.s:Маме,маме с тези айряни,ми намирисва на таратори,от там пък ми се привиждат черешки,пролет,Великден,козунаци,джапанки,плаж…..луга….охх защипа ми хахахха 😛
Melody said
Това е…генното инженерство нищо не струва пред генотипа български:))
Лейди Мармалайди..ти си доказателство за това..позна ми интимната ажгустовска мисъл оше през февруари:)))
Валентина….ах..Валентина..(първо исках да те препратя към Космоса,ама после се отказах и го изпях мелодично-баладично)
Чуствам се изоставена Ваще Поетично Виспчество!
И ква-диаболично..или ква-диалогично(засега май монологично)Ви напомням за реалното Ви присъствие във личното ми пространство!!!:)
Не ме карайте тази вечер да ходя сама на концерта на Мариана Попова!
Ако все пак усетите виртуалната ми молба на време-мястото на срещата ни е 9 ред в Операта( дамата със зеления гербер съм аз:))
spodeli said
Старо но златно!