за гвоздея (frog poetry)

ГВОЗДЕЯТ : FROG POETRY

(the nail: frog poetry – click on the link above)

(feel free to try your hand at translating anything you might find interesting – into any language)

Бързам да публикувам тази страница, но обещавам, че  ще се връщам да допълвам казаното. Хубаво нещо било да редактираш, а толкова рядко го правех, без да знам какво съм изпускала… 😕

Дойде ред и аз да се науча как да позатегна кранчето (топлата вода вече я открих, но засега си предпочитам блатцето – и в него се плува леко и наминават живинки, понякога е радостно, рядко бива заядливо и кресливо).

Имало начин да подпра малко-накриво–забития Гвоздей в подковата! – тук, в тази нова страница. Е, защо пък да не го направя?

Педставям ви категорията „Frog Poetry“. Стихотворенията  са на английски. Така се появиха в ума ми – явно под влияние на непрекъснатото ми общуване  на този език с ученици, с колеги, че и с повечето приятели (често се случваше да има англо-говорящ в компанията и  се налагаше да бъбрим на езика на Албиона). Преди 6-7 години дори успях (още ми е странно как…) да организирам „English Speaking Circle“, който се събираше веднъж седмично на някое местенце в Бургас. 😦 > Не просъществува дълго – само около година. Все на мен се падаше честта да оповестявам сбирките, а разполагах единствено с мобилен и сметките много нарастнаха (учителската заплата, макар и по-висока – преподавах в частно училище, не ми достигаше). Иначе беше интересно. Идваха разни хора, учениците ми също. Native speakers обиковено бяха мои познати от корпуса на мира, но имаше и други националности: немци, холандци, французи, 😀 > един участник беше от охраната на турското консулство! Традицията си остана, но в много по-тесен кръг. Днес се виждаме за билярд в Груви или на раздумка при Румен във Вила Вилекула.

Отплеснах се малко, но нищо. Поезията тук: едва дузина стихотворения (засега), написани импулсивно през последните, хм… петнайсетина десетина години от живота ми. Музата ме навестява само от време на време. Надявам се да не спира. 😉

Приятно четене и ако някой реши, че ще е интересно – може да превеждате на други езици. 🙂

И да не забравя – благодаря, че се отбихте!

I hurry to publish this page, yet promise to return and revise the here-written. Editing has suddenly become quite a pleasant issue: silly of me to have done it so rarely – no idea what I’ve been missing… 😕

It’s my turn at last – to learn which way to wind the water tap, just to fasten it (I have long discovered he convenience of hot water facilities, yet I still prefer the cool cosiness of my pond –  easy to swim in, many a creature drop by, sometimes it gets quite lively and seldom turns out caustic or noisy (for those who do not know – my blog is called „The Frog’s Horseshoe“ and I often refer to it as ‘my pond’ or ‘my horseshoe’).

I’ve found out a way to prop up the somewhat-aslant-Nail that, hm, went the wrong way when first hammered down my horseshoe! (my poetry in English) – here, on this very page. Well, what the hack? – I’ll just do it!

I now bring to your attention the category „Frog Poetry“. All poems are in English. That’s how they  came to my mind – very likely triggered by  the constant foreign lang communication with students, colleagues, and even friends (we often had a native speaker in the gang, so it was kind of necessary to chat in the lang of the Albion). 6 or 7 years ago I also managed (still wonder how…) to organise an „English Speaking Circle“. We gathered once a week in a cosy little place somewhere in Burgas (my home town). 😦 > It didn’t last too long – just a year or so. Cause I inevitably adopted the honour of announcing meetings: not via media, but on the mobile. My bills, logically (and regretfully), got way too big (my teacher’s salary, though higher than the standard for the job – I worked in a private school, proved insufficient). Otherwise, we still had lots of fun. There came all sorts of people, my students too. Normally, the native speakers among us were some friends from the peace corp. Occasionally, there appeared a couple of German, Dutch, or French guys, and… 😀 > one of the participants was a guard at the Turkish Consulate! We still keep the tradition, of course, yet only in a very small group. We see each other for a game of pool at Groovy Bar or over a drink at Rumen’s place – Villa Vilekula.

I guess I lost the track for a while, never mind. To get back to the point – the Poetry here: just about a dozen poems (so far), written on the spur of the moment (i.e. rather impulsively) during the last – what… fifteen?, no, ten years of my life. The Muse pops by from time to time, you see. I hope she doesn’t stop. 😉

Enjoy your reading.

ГВОЗДЕЯТ : FROG POETRY

(the nail: frog poetry – click on the link above)

(feel free to try your hand at translating anything you might find interesting – into any language)

🙂 Thank you for stopping by!