подковата на жабата – the frog’s horseshoe

„ала-бала/ници_всякакви.bg“ – „bla-bbit/s_anykind.bg“

silent scream

Posted by Val на декември 11, 2008

god This is Rand‘s second visit – at my request, in the Translitera guest-room. I chose to present the text without any intro.

Tова е второто посещение на Ранд в гостната ми Тranslitera – по моя молба. Реших да представя текста без увод от мен.

Here it is (Ето го):

Ruled by secrecy

Размиващо се съзнание. Трус. И още един, по-силен, но успокояващ. Остатъчните вибрации продължават, чужди и далечни и въпреки това принадлежат на моята същност, поне доколкото сетивата могат да й позволят да притежава. Трус. Монетата подскача, започва бавно да се търкаля на границата между деня и нощта, преминава хиляди пъти от всяка страна, завърта се за последно и остава на ръба си. На мястото, където Земята не се върти всичко е възможно. В човешката душа. Затворена, гладка, полирана и няма ключалка, а някак си някой успява да влезе. И да излезе. И да остане. И винаги да е там. Или навсякъде. Докато монетата вече не стои на ръба си, а Земята се върти.

Ruled by secrecy

Blurred consciousness. A tremor. And another one, much harder, yet so soothing. The echoing vibrations still continue, far and foreign, even though belonging to my very self, for as long as my senses would allow it. A tremor. The coin bounces in a toss, then  lands down, rolling on the line between the night and day, crossing it a thousand times,  then makes one final revolution and freezes there – on its rim. Right onto that spot where the Earth does not revolve and everything is possible. Inside the human soul. Closed-up, sleek, and polished, and without a lock, though someone somehow does break in – to enter. And then leave. And stay. And be there, always. Or also everywhere. Just as the coin no longer poses on its rim, and the Earth goes round, and round, and round.

Advertisements

6 Коментари to “silent scream”

  1. Rand said

    🙂 Радвам се, че ентусиазмът ти все още е налице 🙂 Пък и ме мотивираш да пиша чат-пат, въпреки мързела 😀

  2. Val said

    Амии… радвам се, че мотивирам някакъв невербален „диалог“ с мързела и той се оказва… продуктивен. 😉

  3. Благодаря ти Валка, че ме запозна с този човек.
    Дълбоко, красиво, разтърсващо… 🙂

  4. Val said

    Харесва ми как пише Ранд.
    Радвам се, че можеш да виждаш през неговите очи. 🙂

  5. Rand said

    Благодаря и на двете за милите думи – колкото и тривиално да звучи, наистина значи много за скромната ми персона 🙂
    Пък и аз се радвам, че някой е съзрял нещо през моите очи 🙂

  6. Val said

    🙂 ще чакам за още такива „надниквания“ през очите ти и ще се радвам да „фокусирам“ за онези, които не могат да видят без „пречупване на ъгъла“. 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: