sense and sensibility

To my truly dear friend (and ex-tutor of English Literature) Vesko Budakov, whose name (quite unexpectedly) became a search-word leading to my Horseshoe Blog

He was the assistant of a Female Tutor from Turnovo (a genius enchanted by the talent of William Blake), notorious for being hard to please with even more than sufficient knowledge of the English writers… The night before the exam I asked Ves to excuse himself when my turn was about to come (which he duly did the next day – such a subtle sense of friendship!). In my heart I had far more respect for him, than I had for Her – the Tutor. I would be more relaxed with him outside the room.

Sense and sensibility

My „Chinese lucky piece“ –

A novel.

The Exam could begin.

His eyes gleamed (somehow in conspiracy)

as She demanded (loftily) my booklet.

I panicked. (Why, the hell,

diminutive

for Austen’s novel?!)

I had it not with me.

Full gaping, with a voic-ed stammer,

I vaguely felt my lips to utter:

– Regretfully, it is at home…

She grew a little pale, then hurried

to rush into a blush (Her turn to gape):

– You can’t have come… WITHOUT your booklet!

Truly, I had it not.

My sense, that is.

The sensibility had taken over.

His eyes were somehow shocked,

then blazing with a-muse-ment:

– Val, She meant

your student’s booklet,

dear!

He hurried to excuse himself

and vanished

in the rear.

* * *

I had an „A+“. She even suggested a paper on the book – under her guidance. 🙂 Such a pity I did not take the opportunity!

шепотът на овидий

Току-що прочетох този запис на ѣрен и взе, че ме връхлетя музата:

I had just read this post by Ӕren when I was hit by the Muse:

Ovid’s whisper in my words:

For, neither virtuous, nor vicious is the humanborn.
And best he is, who in the least pursues demands.
Sweet male friend, when the scales are put to even
and graceless qualities do match the graceful ones,
you’d rather open out to love, thus wishing for the virtue
to show in greater quantity and weigh the most.
Should bitterness you seek, go lean onto the other side
and cause the scales to break their equal level.
Try, if you wish so, and do love – the balance is restored.
Thus, all who with affliction suffer and indulgence crave
should then in turn forget about thy weakness:
Remember, faults are thick where love is thin
and sin is always best redeemed by grace,
for, he who seeks forgiveness, should forgive.

Благодаря ти, ѣрен!

Thank you, Ӕren!

На Бисер – с обич.

1. Бисер каза в коментар по въпроса за земната любов – Всичко е любов – август 17, 2008 at 7:30 pm

2. Bisser said it in a comment regarding the earthly kind of love – All is love – Aug 17, 2008 at 7:30 pm

Val+Lid = VaLid

“valid – having a legal force ,
foudned on truth or fact, capable of being justified or defended”

just like a marriage license or prenaptual agreement…..
оr
all about love “да си влюбен по земному ” („to be infatuated in an earthly way“)

Всичко е любов. (All is love.)

Това пък на мен ми хрумна секунди след като прочетох коментара му:

That’s what crossed my mind just secons after I had read his comment:

Poetry + Earl = Pearl

(a hard and roundish, somewhat glowing object,

Produced within the softness of a living sea-shell)

Initially – an irritating tiny grain

Trapped in the cosy mollusc’s mantle folds

Yet, only to become (at later stage)

A metaphor –

For something truly rare, fine and admirable.

A symbol of the highest value for the folks:

The pearl inside you.

Благодаря ти, Бисер!

Thank you, Bisser! („bisser“ = „pearl“ in Bulgarian)

silver horse-shoe

salvador dali’s „equestrian portrait of carmen bordiu-franco“, 1974

Silver horse-shoe

Whiteborn and my Soul

continue riding:

an eternal contest with the Time –

rivaled only

by eloquent Silence

locked inside the Desert’s mystic heart…

Sunny stream of Lightness passes through:

tickling sensation of my Mind

flirting with the heated sandy dunes…

Soul and Whiteborn vanish in a dash

leaving just a glimpse of

silver horse-shoe…

Ида…

Ida Rentoul Outhwaite – unpublished illustration

 

За сетен път в безцветното

цветя насън открих.

Танцувахме тъй дълго.

 

Умората напук в дъжда умих

и музика дочух

да сипе тихомълком.

 

Прозорците затворих

без стъкла –

за вятъра пролуки.

 

Разроших мократа коса

през пръсти –

под капчука.

 

На ситен паяк от тавана

предложих свойто рамо –

за утеха.

 

„Здравей!” намигна той

и там остана

докато пих кафето.

 

Положих чело на ръка

и крак подвих под стола…

Неусетно.

 

Сънуваните чудеса

в стиха си да догоня

се зарекох.

 

Хайку-жаба на японски – само опит! :)

Преди време (в една работна съботна утрин), докато сърфирах из блогосферата, попанднах на хайку-поема, която привлче вниманието ми. Веднага написах ‘хай!ку!’ коментар и ето какво се получи:

10 May 2008,

Отработващо хайку

Работа в събота
Моралът се топи и пука
Като леда в ментата ми

Коментари:

Хай!Ку! (подковата на жабата)

Събота в офиса; плътна бездвижност.
Пукот, вода и прохлада.
Потапям се в ментова вана.

 

Боби: Твоето изглежда премислено, докато моето е натурално-описателно 😀

Val: Да, премислено беше – написах го като поздрав за теб: Хай! Ку! , защото твоето хайку ми хареса.  🙂

После сама се цитирах в един коментар при Размисли – беше възникнало спонтанното предложение да се анализира поезия, поместена в интернет… Накрая взех, та написах Хайку Жаба и се заканих да сътворя хайку на японски… 😀

Е, сега се осмелявам да ви предложа нещо, което вероятно ще звучи безкрайно смешно за знаещите японски, но какво от това? Процесът на ровене в йероглифите и техните значения толкова ми допадна, а и хайку-резултатът на мен си ми харесва…  😛 :

青 く池 泡 水 仰 げ 蛙 唱 歌

а/о/ку – и/ке            а/уа – ми/зу – а/о/ге            ка/уа/дзу – шо/ка

a deep-blue pond      look: water bubbles appear…     the frog is signing

в синьото блато      виж – мехурчета водни…       жабата пее

Костенурка посети и сега гласувай ти! 🙂

Хайку Жаба :)

изображението е връзка към сайта на Влад Христов:

Само три реда (17 срички), а събира цялата красота на съзерцанието и предизвиква дълбоки размисли, като рисува магически картини…

Преди около седмица някъде из коментарите в блога на Размисли се заканих да опитам да напиша хайку на японски. Мислех, че ще имам достатъчно време. Зарових се в Уикипедия и започнах да търся различни йероглифи и техните значения… Валяха идеи, опитвах се да ги подредя в нещо като тристишие, после коригирах… Все още опитвам  🙂 , макар да е рядко: не повече от половин час на всеки два-три дни. Когато съм готова, ще поместя сътвореното тук. 😉 Засега може да разгледате връзките + опитите за превод от английски… ако искате…

Уикипедия за хайку:

俳句  : haiku :  はいく

Haiku, a poem                                                Хайку – поема
five beats, then seven, then five,                     и стъпки пет, седем, пет.
ends as it began.                                            Край и начало.

* превод: жабата

Класическо hokku (първоосновата за хайку) от Мацуо Башо:

富士 の 風 や 扇 に のせて 江戸 土産

Фу-джи но ка-дзе      я у-ги  ни  но-ше-те       Е-до ми-я-ге

The wind of Mount Fuji                                        Вятър от Фуджи
I’ve brought on my fan!                                      на ветрило донесох!
A gift from Edo.                                                  Подарък от Едо.

* превод: жабата

Ето и най-популярното в Япония хайку на Башо:

古池 や 蛙 飛込む 水 の 音

фу-ру/и-ке  я     ка-уа-дзу  то-би-ко/му     ми-дзу  но  ото

Оld pond.                                                           Лениво блато.
А frog jumps.                                                     Ето – жабка подскочи.
Тhe sound of water.                                            Води разплиска.

* превод: жабата

йероглифът за ‘ике’ – блато

Красиво, нали?

БГ хайку клуб

Костенурка посети и сега гласувай ти! 🙂

Mesmerized at Easter

… rainbow over the church bell-tower…

I wrote that several years ago, at night – in the town of  Shumen, Bulgaria. I was there for another Easter holiday. As we were climbing the cobbled street on our way to the church, I reminded Terry about the rainbow miracle of the previous Easter – just above the bell-tower. She replied „Well, you know what we say in Bulgaria: not every day is Easter… Though it is, today, we could never experience the same thing twice!“ Then it hapened. Again. I was so impressed that I could hardly fall asleep that night – I craved to share the moment with Alistair, whom I really loved and missed…

* * *

Easter Colours

(To Alistair)

Shumen – fresh and clean. And so welcoming!

Wet cobblestones – like fish-scales on the street.

A splash of glitter in the drizzle –

The cobblestones begin to gleam

In roof-tile red or mossy green…

Two shades of comfort.

Up the hill,

First rained-washed

Then twice rinsed in sun-rays,

Two silver patches block the sky:

A cross.

A dome.

The church.

So peaceful! All at once –

The crisp, resounding tune of chimes

In their golden glory!

It fades away to simple brass…

Within a lapse

Of windless time

There comes a sudden, muffled thud:

Thick drops of rain disturb the sunshine.

It goes – as quickly as it came…

We stand in silence.

Mesmerized.

Still gazing at the crystal sky

I simply wonder –

How

Could anyone describe

The rainbow

To a colourblind?…

Virtually real

to my truly virtul friend Robert Birks – Old Chrome Riding, pc-fanatic gamer & never-aging hippie-like dreams-intruder 😉

Rob –

a teardrop

that never wet

the corner

of my eye…

 

He

simply

left my pallet

dry.