к(в)оледно

Чаках, ли чаках… заклинания правих… песни наум си пеех… обаче сняг не заваля!

Поради тази причина мисля да се оттегля по-надълбоко в блатцето си – сред по-високите тръстики и разните местни твари, а после да се оттдам на всичко, различно от блогстване – жабешката ми природа лелее мокри терапии и най-паче онези, дето са свързани с поливане на гласните струни и доволно кикиморно квакане в тон с любими мелодии…

Желая ви Весела Коледа сред домашен уют, радост и много любов!

15 минути

Толкова остват до тръгване за работа, а аз не спирам да си мисля за летящи колелета в небето….

red flash

Днес е ред на червеното. Може довечера да се отбия при Румен във Вилата* на чаша червено. Ето вчерашната му сентенция в отговор на дъщеря му Ани, която му благодари за чудесния начин, по който бе приготвил стаята й – да я „посрещне“, както сам Румен се изрази, при завръщането й от София:

– Чудно нещо: родителите все очакват и искрено се радват, ако децата им ги надскочат, а децата пък все си мислят, че родителите им не са способни да надскочат себе си. 🙂

––––––––––––––––––––––––––

* вести от Вила Вилекула в Бургас: новината е за Деби 🙂 > Румен (собственикът) си е направил ‘алпинеум’ в двора отзад; вчера не остана ред да надникна, но днес ми се ще да видя каменната градина и следите от гребло, които Ани каза, че харесва…

За ѣрен:

Вила Вилекула – фронтално (мазето е пъб, там ходим)

На снимката се вижда балкончето с входната врата на къщата, но отпред има двор със смокиня, бор и … забравих какво беше другото дърво + чемшир. Вратата към двора се вижда от Бродуей бара до ‘дупките’ на главната (където е офиса на М-тел и където беше Унисон-а).

Има дървени маси с пейки и стари китари по стените. На бара сядам обикновено – има дървен плот и високи столове.

Музиката не включва чалга, кухнята е… сносна. Пали се печка-камина и има климатик.

Обади се, ако искаш – може да се видим.

––––––––––––––––-

Ето филмче за вилата – 2009 година:

l’amitie

„… s’il me reste un ami qui vraiment me comprenne
j’oublierai à la fois mes larmes et mes peines… „

шепотът на овидий

Току-що прочетох този запис на ѣрен и взе, че ме връхлетя музата:

I had just read this post by Ӕren when I was hit by the Muse:

Ovid’s whisper in my words:

For, neither virtuous, nor vicious is the humanborn.
And best he is, who in the least pursues demands.
Sweet male friend, when the scales are put to even
and graceless qualities do match the graceful ones,
you’d rather open out to love, thus wishing for the virtue
to show in greater quantity and weigh the most.
Should bitterness you seek, go lean onto the other side
and cause the scales to break their equal level.
Try, if you wish so, and do love – the balance is restored.
Thus, all who with affliction suffer and indulgence crave
should then in turn forget about thy weakness:
Remember, faults are thick where love is thin
and sin is always best redeemed by grace,
for, he who seeks forgiveness, should forgive.

Благодаря ти, ѣрен!

Thank you, Ӕren!

за родителството – на чаша цитронада

Беше горещ и мързелив следобед. Отпивах цитронада на дъъъъълги глътки и се улавях, че на моменти мисля картинно (и неадекватно!), докато се напъвам някак да разсъждавам. Впрочем, това не ми попречи да дърдоря: ‘защитавах позиции’, било то собствени или чужди…

Не знам как, но разговорът бе здраво  захапал скучната тема родителство: в много генерален план – направо до ‘пагоните’! 😉 Спорехме доколко е необходимо да поемеш такива задължения, ако не си сигурен дали желаеш да живееш с партньора; дали за едно ‘непланирано’ 1-во дете е по-добре да се отглежда от единия родител, вместо да е нещастно (що пък нещастно?) в семейство с двама, но с добре прикрита (или поне със съмнения за) драма? Е, драма в кое семейство няма – все някога се пръква! Дали да си позволиш да имаш дете, ако всъщност не си достатъчно подготвен да бъдеш добър родител? Хм, че то… кой ли пък се е считал ‘достатъчно’ подготвен за първо дете? Изобщо не намесвам възрастта – не за това ставаше въпрос. Ясно е, че днес на петнадесет едва ли е момент за такова начинание. Говоря за зрели, интелигентни, необвързани и отговорни хора, на които им се е случило такова събитие – какво лошо има да опитат, дори да я няма тръпката? Кой знае…

Родителството няма как да се ‘научи’ преди да започне. Така ми се струва. Родител – добър или лош – просто ставаш. Това е. Още повече, ако всеки чакаше (абе то и аз така, ама по други причини… 🙂 ) да стане ‘перфектен’ родител и тогава да зачева или да се бракува, тоя свят да е загинал досега! (Добре, че не всички са като мен – сигурно щеше да се отчита много върл демографски спад.)

Още един ‘пагон’ в генералния план – „За детето трябва да се грижи майката“. Доскоро подкрепях това мнение – та нали ако беше другояче, природата все пак би се постарала мъжете също да раждат, а даже и да кърмят?! Просто картинка! 😀 Съгласна съм, че кърмата е необходима поне докато се мине към фазата на любимите пюренца (леле, аз и като ‘девойче’ имах такъв период – много бях пристрастена), но в този все по-модерен свят не всяка майка е дарена с достатъчно кърма… И какво би следвало – мъжете по принцип са ‘ненужни’ след като сперматозоид оплоди яйцеклетката? Помислих си (картинно!): как ли би изглеждал мъж, употребен и захвърлен на бунището? Всъщност, като попремисля (пак картинно!)… има нещо почти еротично в това – безсилието на ‘силния’ пол… 😉 Все пак днес мъжът ми се струва съвсем способен да бъде ‘майката’. Има немалко такива случаи, а и някои бащи се грижат за децата си мнооооого по-добре от другия ‘родител’. Да, майката е свята, разбира се… не знам дали има психически здрава и нормална майка, която да не милее за детето си. Бащите, обаче, също страдат и се привързват. (С моя супер негоден за съпруг и родител брат се получи точно това.)

Ех, хубава цитронада си беше – дори нарочно изчаках да се стопи леда и допих остатъка, преди да станем от масата. 🙂

Oпитомяването на лисицата

Любимата ми Лисича теория за опитомяването всъщност няма нищо общо с хитростта, поне според мен. Екзюпери представя едно доста изискано и почти поетично лисичо отношение към света – лисичият интерес на пръв поглед е насочен към рутинно съществуване: засищане – с пилета 🙂 – изплъзване от неприятности – ловци, естествено 🙂 – дълга и самотна разходка всеки четвъртък, докато траят социалните вечеринки с танци по двойки (хм… лисицата у Екзюпери е в мъжки род), но истинското Лисичо призвание е в наблюдението на околния свят + съхранение на мъдростта и тайните на живота…

Изборът на Лисицата да бъде опитомен е почти поетична ‘философия на метаморфозата’ – той визира себе си като какавида, затворена във възприятията на собствената си природа… и копнее чрез общуването си с Принца да излезе от рутината – да придобие усет към цветовете на ‘безцветни’ , т.е. безполезни за лисичата природа неща.

Откъде обаче Лисицата знае, че желаната промяна е постижима точно чрез опитомяване? Хм, и то след като твърди, че не е опитомен… Истината, логично, следва да гласи: това е или аналитичен опит от наблюденията над хората, или личен емпиричен опит в опитомяването… Е, и? Има ли изобщо някакво значение дали е ТАКА?

По-важното в случая е, че всяко опитомяване (първо или последващи) носи нови усещания и създава нови двупосочни връзки между опитомителя и опитомения, а оттам – ново светоусещане и за двамата… т.е. състоянието на самота преди дадено опитомяване лесно може да се интерпретира като ‘не-опитоменост’… 🙂

Лисицата на Екзюпери не разчита на хитрост или пресметливост, нито на изкусна съблазън – той предлага лоялност и дарява Познание и Път, а в замяна иска единствено взаимност, постижима чрез определени ритуали.

Тайната, която разкрива, е потвърждение на Лисичата му същност в контекста на Екзюпери – мъдростта и ценността в това приятелство се ‘виждат’ само със сърцето.

Защо тогава при раздялата с принца тази уж мъдра Лисица плаче? Много просто – за да разкрие още едно необозримо качество, получено заедно с опитомяването – красотата на чувствата.

Така или иначе – Принцът получава желаното приятелство… и дори много повече… , а за Лисицата цветът на житата никога вече няма да бъде лишен от смисъл. 🙂

На Бисер – с обич.

1. Бисер каза в коментар по въпроса за земната любов – Всичко е любов – август 17, 2008 at 7:30 pm

2. Bisser said it in a comment regarding the earthly kind of love – All is love – Aug 17, 2008 at 7:30 pm

Val+Lid = VaLid

“valid – having a legal force ,
foudned on truth or fact, capable of being justified or defended”

just like a marriage license or prenaptual agreement…..
оr
all about love “да си влюбен по земному ” („to be infatuated in an earthly way“)

Всичко е любов. (All is love.)

Това пък на мен ми хрумна секунди след като прочетох коментара му:

That’s what crossed my mind just secons after I had read his comment:

Poetry + Earl = Pearl

(a hard and roundish, somewhat glowing object,

Produced within the softness of a living sea-shell)

Initially – an irritating tiny grain

Trapped in the cosy mollusc’s mantle folds

Yet, only to become (at later stage)

A metaphor –

For something truly rare, fine and admirable.

A symbol of the highest value for the folks:

The pearl inside you.

Благодаря ти, Бисер!

Thank you, Bisser! („bisser“ = „pearl“ in Bulgarian)

любопитството – авантюризъм?

Знам, че е лудост, но не преставам да използвам вродената си склонност към любопитство като трамплин към почти наркотична зависимост от страстно влечение по нещо привидно ‘неприемливо’ и странно познато, ала задължително неясно – правя го с ентусиазъм, на който би завидял и най-ревностният фанатик… Трябва ли непременно да се срамувам от силата на въображението си и онази особена тръпка от предварително предвкусваното хедонистично усещане за живителна енергия, будеща и интелекта, и сетивата?

Прекрасно знам, че и при най-малък опит за реализация на влечението ‘треската’ може и да угасне мигновено… още по-лошо – може да пламне и да се превърне в мазохистично себеотрицание или социален и емоционалне проблем, да те направи outcast – жалък в очите на околните, но нали именно в това е красотата – да поемеш риска при подобна сила на самовнушението!

Да, страх винаги има, но той се преодолява лесно – помага безкрайно удобната за съзнанието формула, че рядко се случва блян да съвпадне с действителност. Особено ако има ситуация на преекспониране на ‘обективното себеусещане’ (ха, що за термин сътворих!) върху… мечтата за самия себе си. 😉

Не говоря само за сексуалното влечение като първооснова на всяко друго, макар то да е най-близко до ревностния фанатизъм. Подобна максима може да се приложи към амбицията за професионална реализация, към жаждата за слава във вид на творчески импулс и дори, ако щете – към брака и родителството, възприети като личностна реализация…

Винаги си позволявам да бленувам, ако ме грабне лудата страст – насладата от въображаемото! И без това е само в моята глава … поне докато не се реша на следващата стъпка. 🙂