подковата на жабата – the frog’s horseshoe

„ала-бала/ници_всякакви.bg“ – „bla-bbit/s_anykind.bg“

перо и умение

Posted by Val на ноември 20, 2008

Позната снимка, нали? Страницата е от прочутия „Шестоднев“ на Йоан Екзарх, но не за него ми се пише  сега. Мисля си за изкуството на ръкописния текст и за почерка.

Калиграфията винаги ме очаровала с изяществото си – в училище губех нишката на урока по литература и се отплесвах в изучаване на ръкописа и на сложните плетеници  в розетите и в орнаментите.  Не ви ли приличат  на заклинания, тайни лабиринти,  или кодове? Е, признавам, любопитството ми  към загадки понякога ме кара да ги търся навсякъде. 😛

Съзерцавам изкусно украсената начална буква и си представям  подострено перо: съсредоточено и едновременно с това ужасно леко в ръката на калиграфа, внимателно потапяно в мастилницата, обмислящо всеки детайл в орнамента и… прехласнато пред текста. „Несъмнено е бил очарован“, казвам си, „как иначе  ще създаде това изящество?“ Порових се в  нета и открих ето това добре забравено от мен слово на Екзарх за най-прекрасното творение:

„Като виждам небето, украсено със звездите, слънцето, месеца, земята — с треви и дървета, морето — изпълнено с всякакви риби. . . и като стигнах до човека, като че от учудване си изгубих ума и не мога да разбера как в толкова малко тяло може да има толкова голяма мисъл, която да обхваща цялата земя и по-високо от земята да се издига. Къде ли е закрепен този ум? И как той излиза от тялото и преминава през различни обвивки, преминава през въздуха и облаците, стига до слънцето и месеца, и през всички звездни пояси, през ефира и всички небеса и в същото време той се намира в своето тяло? На какви ли крила той излита? По кой ли път лети? Не мога да разбера. Само това зная да кажа с Давида: Дивно е за мене твоето знание; то е силно, не мога да му се противопоставя. . .”

Дали не е имал предвид именно творческите заложби на разума ни? (Как мислиш, Графе? А ти, ѣрен?) Както и да е, май взех да се отплесвам в друга посока, а исках да опиша калиграфията като усещане. 🙂

Правела съм няколко опита да „рисувам“ текст (собствен или чужд) по начин, който да отразява моя прочит на съдържанието: не съм имала особен успех. Перото ми често бе припряно, не се упражнявах достатъчно, исках веднага да се получи… и въпреки това провалите не намаляваха удоволствието от самото писане. 🙂

Понякога се чудя дали калиграфите не добавят нещичко от себе си към текста? (Съдя от опит – преводачите със сигурност са изкушени от мъъъничко по-голяма доза съ-авторството!). За всеки уважаващ се творец е доста важно какво усещане ще предизвика…

Знам, че е всеизвестно, ала все пак > Ето бегъл пример за това как шрифтът въздейства върху възприятието:

calligraphyНе ви ли звучи някак по-приятно: мъдро и заклинателно (макар, признавам – щеше ми се да е още по-експресивно като стил на изписване на графемите)?

Всъщност, според Уикипедия, корените на думата идват от гъцките κάλλος (калос: „красота“ ) + γραφή (графи: „писане“). Все си мисля, че названието на това изкуство не е простата интерпретация ‘красиви букви’. Вярвам, че е по-скоро възторг от ‘красиво написано’, т.е. от смисъла на текста. Е, не съм изучавала етимология, но и не мисля да проверявам дали е романтична заблуда – мое си е това усещане за калиграфията и пò си ми харесва. 🙂

Дойде ми наум да изровя от нета следния пасаж от „За буквите“:

И както гърците съставиха своите букви по образец на еврейските, така и той – по гръцките. Първата буква у евреите е „алеф“, което ще рече „учение“. Като се завежда отначало детето на училище, казва му се: „Учи се“ – това е алеф. И гърците, подражавайки на това, казваха „алфа“. И така се пригоди този еврейски израз към гръцкия език, че казват на детето „алфа“, което значи на гръцки „търси“ вместо „търси учение“. Подобно на това и св. Кирил създаде буква „аз“.

С риск да стана смешна ще кажа, че моят прочит  точно в този момент е следният: създаването на азбуката ни по същността си е калиграфия – естетически препис на нещо много  хубаво (има ли по-красиво от това да можеш да общуваш с даден код: да предаваш чувства, мисли, емоции и да те разбират?) и едновременно с това съ-авторство при поднасянето му пред онези, заради които се създава. Ако продължа с интуитивната интерпретация на „алеф“, мога да стигна дори до там, че красотата на буквите е именно в ръкописното им изписване: да станат инструмент на „учението“… как да твориш. 😉

За най-сполучливия опит да „калиграфирам“ свое послание вече съм споменавала тук. Преди повече от пет или шест години узнах, че една приятелката се изнася на квартира. Искаше ми се да й пиша, да я подкрепя в начинанието. Така че отидох на гости у познат американец, който живо се интерисуваше от калиграфия, и с малко напътствия и помощ от негова страна нарисувах костенурка, която се мести заедно с корубката си  и въздъхва облекчено: „Слава богу, че не ми се налага да пренасям покъщнина“. Така и не помня дали го изпратих и дали беше получено това послание, но преживяването покрай създаването му беше чудесно – от подбора на перодръжката, избора на мастило и подходяща хартия, та чак до капките вода върху определени зони с цел да се постигане water colour effect… Получи се магията, както и в това видео (направих превод от английски) за поезията, калиграфията и анимацията (друга позабравена моя мечта):

Lively shadows dance among green arbors on a long summer’s day.

Dragonflies and Koi play joyfully and gay.

The water ripples and the lotus sways,

Еvoking an endless fragrance reminding us of summer’s way.

* * *

Игриви, сенките танцуват в зеленина на дълъг летен ден,

а водни кончета и златорибки плуват в мек захлас.

Две езерни вълни се гонят и лотос тихо се люлее в техен плен –

разнася своето ухание със спомена за летен смях.

* Ако не бях толкова нетърпелива по природа, щях да обмисля по-сериозно дали да не започна да се занимавам с калиграфия. Дали да не опитам отново?

Advertisements

15 Коментари to “перо и умение”

  1. […] са предизвикани от прекрасната публикация на Val „Перо и умение”. И въпроса към мен в нея, разбира се! […]

  2. Вал, здрасти – покрай Графа започнах да чета твоя блог и го добавих в четеца си. Забелязах, че там не излизат целите постове и затова бих искала да направя един коментар, който е встрани от темата тук. Ама ми се струва важен и ми се прииска и при теб да го напиша, както преди малко направих при vilford.

    Аз използвам google reader. Понякога изобщо не влизам в блоговете, защото през четеца е по-лесно да проследя всеки блог, за който съм се абонирала, които към момента наброяват 75 и то защото онзи ден позатрих няколко, които започнаха да не ми харесват. Но за сметка на това добавям други, които скоро съм открила, както твоя 🙂

    Затова за мен е важно да мога в четеца да прочета целия пост, а това при теб не излиза. Ето защо искам да ти обърна внимание върху тази съществуваща опция. Има хора, които умишлено оставят в четците само summary от постовете, за да генерират по-висок трафик и посещения в блога си, което аз лично не приемам като мотив, предполагам, че и при теб е така. По-важно е да бъдем чути, отколкото посещавани, надявам се, че и ти си на това мнение. Всичко, което трябва да направиш е:

    Отиваш в dashboard-а на блога си, оттам settings->reading, където намираш реда: for each article in a feed, show: full text or summary. Трябва да избереш full text и да запазиш промяната.

  3. Val said

    Таня, ако знаеш само какъв лаик съм в това! Ей сега ще пробвам (дай feedback – thanks!) 🙂

  4. Хм, ми не знам – нещо не се получава, все още така излизат, а в моя блог такива са настройките и по тях написах по-горе напътствията. Защо ли така? Да не би да трябва да мине време за някакъв ъпдейт?
    То и аз не съм професионалист в това отношение, ама си мислех, че настройките в wordpress са еднакви, независимо от това дали имаш собствен домейн или ползваш тяхната платформа…

    Ий значи…

  5. Голямо удоволствие ми достави темата ти! Не разбирам защо от много години не се обръща внимание в училище на краснописа?! Писането на ръка дисциплинира характера, ръката и създава усещане за красота! Благодаря на Бога, че съм имала щастието да имам учители! Те ме научиха да пиша не само четливо, а и красиво! 😀 И да обичам да пиша! На ръка! За жалост – все по-рядко! 😉

  6. Val said

    Така си е – писането на ръка според мен помага да се развие и творческия импулс, но е добре да не става насилствено с дясна ръка и да се мотивира старание. Особено ако детето от малко изучава и чужд език.

  7. deni4ero said

    Страхотно прочувствена статия! А думите на Екзарх направо ме разтопиха … Нема кво да се чудиш – хвърляй се сглавата напред в калиграфията 🙂

  8. Vae said

    Темата е прекрасно естетизирана, особено чрез визуалния материал. Самото начало на замисляне въвлича вече в отговарянето – по скоро чрез широчината на представата, отколкото с теснината на изказа.
    Коментарът ми е по-скоро поздрав към автора, отколкото дълбоководно умозаключаване:
    Струва ми се, че генезисът на калиграфията не ни повежда по калдъръмите на изобразителните търсения, а е по-скоро отказ от из-образ-яване. Вместо съвършено изписване по хоризонтала на смисъла (до пълното и прекрасно изчерпване на сюжетната линия) – той е по-скоро несъвършено посочване по вертикала на символа (до пълното изтичане на какъвто и да е било смисъл и образ на текста към неговата ‘друга’ и ‘отвъдна’ отпратка). Калиграфичния бъбрив рисунък изглежда разказва истории, но всъщност ритуализира и заклева наблюдателя да погледне ‘по-нагоре’ и ‘отвъд’ в ‘не-израз-имото’ и ‘без-образ-ното’.

  9. Val said

    Здравей отново, Георги! 🙂

    Безспорно – изкуството на калиграфията е възторг „по вертикалата на символа“ и приближава към не-израз-имото, към абсолюта (което и опитах да внуша тъкмо чрез „естетизацията“ на темата), ала всяко из-ку-ство/шение на Музата би било безпредметно, ако липсва суверенитета на окото и ръката на онзи, който иска да създава, нали?

    Калиграфичният рисунък по-скоро ми шепти или напява, отколкото да бъбри. Кара ме да погледна не само нагоре и отвъд, но и навътре – дълбоко в мен, където пак откривам необозримото. 😉

  10. […] Тази…хм… статийка е като продължение-отговор на препратката от Val и отговора на Графа, освен това бях подтикнат още […]

  11. Е, има ли такава голяма разлика между смисъл и символ, Георги? 🙂

    Разбира се, че един писар влага себе си в едно писание. Влага зрението си, времето си, вниманието си. И понеже като дете ми се е случвало да преписвам тетрадки, знам колко и мен променя такова писане. Когато го напишеш го разбираш другояче и повече. Даваш си време да го мислиш. А сега когато се налага да пиша по-дълго ме заболява ръката, а дори и в първи клас не ме болеше (защото вече можех да пиша). И разбира се един писар много променя от текста. Затова сега са нужни кодиколози и палеографи, за да установят кой е аджеба текста на Романа на розата, при наличието на толкова и различаващи се ръкописи.

    Аз имам и съм използвала тази книга и бих ти я препоръчала, но има само латински шрифтове, разбира се… 😦
    http://www.amazon.co.uk/Historical-Source-Book-Scribes/dp/071234618X

  12. Val said

    Книгата изглежда си струва! Нищо, че са латински шрифтове. 🙂 Благодаря за идеята – ако се захвана сериозно, ще е от полза.

  13. lyd said

    Aми захвани се, де. Понеже онова хубаво нещо не стигна до мен. Ама можеш да направиш друго. И не само за това. Ами изобщо. :*

  14. Val said

    Ами тези дни сериозно се чудя дали да си купувам акварели или мастило и перо… 🙂

  15. Eva Milkova said

    Sdravei Val, edva li sledih veche temata. Opitvam se da si namersja kurs po kaligrafia. Njama mnogo info v Net-a? Dali si otkril nesto?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: